Определение № 4988 от 03.11.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2014/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Република България, действаща чрез прокурор С. Г. от Окръжна прокуратура – Силистра, срещу въззивно решение № 50 от 09.04.2025 г. по в. гр. д. № 63/2025 г. по описа на Окръжен съд – Силистра, в частта му, в която след частична отмяна на решение № 5/09.01.2025 г., постановено по гр. дело № 345/2024 г. на Тутраканския районен съд, съдът е осъдил Прокуратурата на Република България и Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи - Силистра солидарно да платят сумата 1 000 /хиляда/ лева над присъдените вече с решението 1 000 лева (хиляда лева) - общо 2 000/ две хиляди/ лева, обезщетение на С. М. А., ведно със законната лихва за забава от 07.06.2024 г. до изплащане на задължението, за претърпените от него неимуществени вреди в периода от 25.04.2023 г. до 07.06.2024 г., изразяващи се в стрес, злепоставяне сред близки и познати и психо-емоционален дискомфорт вследствие на фактическото обвинение в извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, за това, че на 26.03.2023 г. в [населено място] по [улица]като наказателно отговорно лице управлявал МПС марка „Волво“ с рег. [рег.номер на МПС] след употреба на наркотик амфетамин, и след като образуваното наказателно досъдебно производство № 362 ЗМ - 108/2023 г. по описа на РУ на МВР - Тутракан е прекратено, поради това, че деянието не е извършено от лицето, като 87% от обезщетението е за забавеното с 10 месеца разглеждане и решаване на досъдебното производство извън разумния срок по чл. 6, пар. 1 от ЕКЗПЧОС.

Касаторът твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано. Излагат се съображения за липса на причинно-следствена връзка между претърпените неимуществени вреди и продължителността на досъдебното производството, както и че присъденото от съда обезщетение е завишено. Моли се за отмяна на въззивното решение в обжалваната му част.

В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът се позовава на разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Сочи, че в противоречие с цитирана от него практика на ВКС са разрешени следните правни въпроси от предмета на спора:

1. Дължи ли се обезщетение за вреди, за които държавата в лицето на прокуратурата не е допринесла със свои действия, респективно свои бездействия?

Твърди се противоречие с установената съдебна практика като са посочени ТР № 3 от 22.04.2004 г. на ОСГК на ВКС и решение № 3 от 03.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1746/2023 г. IV о., ГК.

2. Какви са критериите за справедливо определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съгласно чл. 52 ЗЗД? При определяне размера на справедливото обезщетение за неимуществени вреди следва ли да се изследват в достатъчна степен всички релевантни за принципа за справедливост обстоятелства?

Касаторът сочи като практика на Върховния касационен съд и Върховния съд т. II от ППВС № 4/1968 г. и решение № 151 от 07.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 824 /2023 г. IV г. о. на ГК.

Постъпил е отговор от насрещната страна – С. М. А., с който касационната жалба се оспорва като неоснователна. Излагат се съображения, че независимо от факта, че ищецът не е бил привличан като обвиняем и не е бил задържан, досъдебното производство е повлияло негативно върху психиката му. Претендират се разноски за касационната инстанция при условията на чл. 38, ал. 2, т. 2 от Закона за адвокатурата като същите бъдат присъдени на адвокат И. Р. от САК, ведно с дължимия данък добавена стойност (ДДС).

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:

С постановения от него съдебен акт въззивният съд е приел за установено, че на 26.03.2023 г. в 21,05 часа С. М. А. е управлявал автомобил „Волво“ с рег. [рег.номер на МПС] в [населено място] по [улица], когато е спрян от младши автоконтрольор за проверка с техническо средство Drug Test 500 като уредът отчел положителна проба за амфетамин. Установено е още, че с АУАН № 892056/26.03.2023 година, съставен още на мястото на проверката, са били иззети СУМПС №[номер] на водача, контролният талон № [номер] към СУМПС, свидетелството за регистрация на МПС №[номер], както и двете регистрационни табели на автомобила с [рег.номер на МПС]; в 21,45 часа на г-н А. е издаден талон за изследване № 127084, а в 21,50 часа в МБАЛ-Тутракан той е дал кръв и урина за изследване.

Въззивният съд е посочил, че със заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0362-000052/26.03.2023 г. на полицейски инспектор от РУ на МВР - Тутракан временно е било отнето свидетелството на г-н А. за управление на МПС с №[номер] и контролният талон № [номер], до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, а със заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0362-000053/26.03.2023 г. на полицейски инспектор от РУ на МВР - Тутракан е била прекратена регистрацията на ППС за срок от 1 година и са отнети свидетелството за регистрация на МПС №[номер] и двете регистрационни табели на автомобила с [рег.номер на МПС]. С мотивирана резолюция № 23-0362-М000016/27.03.2023 г. на началник група в ОДМВР-Силистра, на осн. чл. 54, ал. 1, т. 9 във вр. чл. 33, ал. 2 от ЗАНН, е прекратено административнонаказателното производство, образувано по АУАН № 892056/26.03.2023 г. за административно нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, след преценка, че са налице данни за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК и с докладна записка УРИ 362р-4153/27.03.2023 г. полицейски орган от РУ на МВР - Тутракан е предложил материалите по преписката да бъдат изпратени до ТО-Тутракан при Районна прокуратура - Силистра с мнение за образуване на досъдебно производство.

Съдът е отбелязал, че кръвните проби и урината, които са взети от ищеца в МБАЛ-Тутракан, са били предадени в Лабораторията по химико-токсикологични изследвания към ВМА-МБАЛ-Варна на 30.03.2023 г. и в същия ден е извършен лабораторен анализ на урината „Лаб. № 10390-а/30.03.2023 г.“, резултатът от който сочи, че не се откриват наркотични вещества в нея.

Констатирано е още, че сезираният прокурор е приел, че са налице достатъчни данни за извършено престъпление от общ характер и със свое постановление от 25.04.2023 г. е образувал ДП № 362 ЗМ - 108/2023 г. на РУ на МВР - Тутракан, за това, че на 26.03.2023 г. в [населено място] по [улица]наказателно отговорно лице управлява МПС марка „Волво“ с рег. [рег.номер на МПС] след употреба на наркотик амфетамин - престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК като е указан срок за разследване от шестдесет дни. Посочено е, че на 26.04.2023 г. с постановление на разследващия полицай по образуваното ДП е назначена съдебно-химическа експертиза, по която вещото лице, след като изследва кръвната проба и урината (която вече е била изследвана, но разследващият полицай не е знаел това), е имал за задача да отговори на въпросите дали се установява наличие на наркотични вещества и ако да, от какъв вид са. На вещото лице е определен срок от 30 дни, считано от датата на получаване на постановлението за изготвяне и предоставяне на писмено експертно заключение. Въззивният съд е установил, че са последвали множество постановления на прокурор от РП за удължаване срока на разследването поради липса на заключение по назначената експертиза, в който период не са извършени почти никакви процесуални действия с изключение на разпити на длъжностни лица.

Съдът е отбелязал още следните факти: на 13.02.2024 г. разследващият полицай за пореден път иска от прокурора да удължи срока на разследването поради липса на заключение по назначената експертиза; с постановление от 14.02.2024 г. наблюдаващият прокурор от РП-Силистра отправя молба до и.ф. административен ръководител на РП-Силистра за удължаване на срока за разследване с 60 дни, считано от 27.02.2024 г. като искането е уважено - удължаването е с 2 месеца, считано от 26.02.2024 г.; на 14.02.2024 г. е извършен лабораторния анализ на кръвната проба; резултатът лаб. № 10391-а/14.02.2024 г. е отрицателен за наркотични вещества, в т. ч. категорично отрицателен за амфетамин; експертното заключение е изготвено на 18.02.2024 г. и е постъпило в РУ на МВР - Тутракан с вх. № УРИ 362 000-959 на 08.03.2024 г.; на 13.03.2024 г. разследващият полицай е изготвил заключителното си мнение по ДП - за прекратяване на ДП на осн. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК; на 02.04.2024 г. със заповед № 362з-113 на полицейски инспектор към ОДМВР- Силистра, РУ-Тутракан е отменена наложената на ищеца принудителна административна мярка с № 23-0362-000052/26.03.2023 г., с която са му били отнети СУМПС и контролния талон; с постановление от 11.04.2024 г. наблюдаващият прокурор е прекратил ДП № 362ЗМ-108/2023 г. по описа на РУ на МВР - Тутракан.

Тази подробна хронология, изложена в обжалвания съдебен акт, според въззивния съд, е показателна за степента на проявеното бездействие от съответните органи, довело до забавяне на производството в неразумни срокове, съгласно твърденията на ищеца. Съдът е приел, че не следва да се подлага на съмнение фактът, че ответниците са причинили на ищеца болки и страдания, от които е произлязла неимуществена вреда, която следва да бъде парично обезщетена, а именно размерът на това обезщетение следва да стои на фокуса на производството. Отчитайки, че всяко неоснователно обвинение в престъпление, пък било то и „фактическо“, а не само в тесния му наказателноправен смисъл причинява неимуществени вреди, породени от стреса, страх от неизвестното, злепоставяне сред близки и познати и психо-емоционален дискомфорт от всякакво естество за обвинения, въззивният съд е изследвал доводите на районния съд, че голямата част от неимуществените вредите са резултат от формулираното обвинение в АУАН и в двете заповеди за налагане на ПАМ, тъй като в рамките на досъдебното производство не са извършени никакви процесуално-следствени действия с ищеца или негови близки или познати и на никого от изброените не е връчен документ, например призовка, от които да става ясно, че се води наказателно производство по случая. Според въззивния съд действително е трудно да се разграничат двата фактически състава, които водят до увреда на ищеца - административното производство, което не е предмет на разглеждане на настоящото дело и образуваното ДП 362 ЗМ - 108/2023 г. на РУ на МВР - Тутракан, което не включва взетата шофьорска книжка и регистрационни номера на автомобила на ищеца.

Въззивният съд е приел, че въпреки правилно възприетата позиция от страна на районния съд, че повечето имуществени и неимуществени вреди, понесени от ищеца са в резултата на АУАН и двете заповеди за налагане на ПАМ, а не толкова от образуваното и висящо в продължение на повече от година наказателно производство, то, според него, първостепенният съд не е преценил правилно размера на дължимото обезщетение. В тази връзка въззивният съд е коментирал, че въпреки липсата на твърдения, а и на доказателства ищецът да е бил задържан за какъвто и да било период, да е бил подложен на психическо или физическо насилие от страна на длъжностни лица или по някакъв начин да са му причинявани емоционални неудобства, освен с висящността на наказателното производство, то е достатъчен самият факт, че последното е образувано като последица от докладна записка УРИ 362р-4153/27.03.2023 г., съгласно която полицейски орган от РУ на МВР-Тутракан предлага материалите по преписката да бъдат изпратени до ТО-Тутракан при РП-Силистра с мнение за образуване на досъдебно производство. Съдът е достигнал до извода, че прокуратурата като представител на Държавата, облечена с правомощията да установява извършването на престъпления и авторството им, носи пряка вина пред пострадалите по реда на ЗОДОВ лица за дългия несъобразен с разумния срок период, през който е продължило наказателното преследване, независимо от това, че технически причината за забавянето е в лошата организация при изследване на кръвните проби и отчитане на резултата в национален мащаб. Въпреки относително краткия като времево протичане срок - по-малко от година, в случая, според въззивния съд, става въпрос именно за неразумен срок, защото в по-голямата част от времето между образуването на ДП 362 ЗМ - 108/2023 г. на РУ на МВР - Тутракан на 26.03.2023 г. до изследването на кръвната проба на 14.02.2024 г. не са се извършвали почти никакви процесуални действия освен продължаване срока на разследването, поради липса на резултат от медицинското изследване на кръвната проба.

Съдът е аргументирал становището си за неразумен срок на продължилото досъдебно производство и с факта, че след установяване на резултата от кръвната проба и липсата на амфетамин в кръвта на ищеца до прекратяване на ДП с постановление на прокурор на 11.04.2024 г. са изминали още два месеца. Според състава на съда, въпреки, че още на 30.03.2023 г. при извършен анализ на урината се установява липса на наркотично вещество, прокуратурата не е предприела действия, които да доведат до по-бърз резултат на кръвното изследване.

В случая, според въззивния съд, причинените стрес, неудобство и психически дискомфорт са от бездействието на компетентните органи като наличието на „обвинение в извършване на престъпление“ следва да се тълкува по- широко, в т. ч. като фактическо обвинение, а не в тесния му наказателноправен смисъл - с официалното привличане на обвиняемия в това качество. Въззивният съд е посочил, че специалният закон (ЗОДОВ) предвижда отговорността за държавата за вреди, причинени от действията на нейните органи, когато между двете съществува причинно-следствена връзка, което следва и от общата разпоредба на чл. 51, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД, която връзка не може да се предполага. Съвкупната преценка на обсъдените доказателства обосновава несъмнен извод, според въззивния съд, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение и подлежат на обезщетяване от ответниците на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, вр. чл. 4 от ЗОДОВ като законът не е предвидил като изискване за възникване на отговорността освен оправдаването или прекратяването на досъдебното производство и самото обвинение да е било незаконосъобразно при повдигането му, поради което и отговорността е налице дори и от страна на ответника да са спазени всички законови изисквания и повдигнатото обвинение да е отговаряло на събраните до този момент доказателства и на вътрешното убеждение на служителя. Ето защо, според въззивния съд, прокуратурата и органите на разследването не може да се освободят от отговорност по реда на ЗОДОВ, дори и да няма данни, че служителите са действали недобросъвестно. Единствено в хипотезата на чл. 9, ал. 2 има значение субективното отношение на длъжностните лица. Що се касае до размера на обезщетението за неимуществени вреди, въззивният съд е посочил, че той е обусловен от критерия за справедливост, определен в чл. 52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се съизмерява.

Посочвайки, че справедливостта като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди не е абстрактен, а се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които в случая, включват конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател - характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение, въззивният съд е приел, че сумата от 1 000 лв., присъдена от районния съд, не може да бъде възприета като еквивалент и на най-минималните по интензитет неимуществени вреди от такъв род актове, тъй като не е съобразена с икономическите условия към настоящия момент и обществено - икономическата среда. С оглед на това и като се прибави констатираното забавяне в неразумен срок на наказателното, въззивният съд е достигнал до извода, че решението на районния съд в обжалваната отхвърлителна част следва бъде отменено за размера от 1 000 до 2 000 лв., а в останалата част следва да бъде потвърдено.

По допускане на касационното обжалване:

За да бъде допуснато касационното обжалване на въззивното съдебно решение при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК, според задължителните за съдилищата разрешения в т. 1 от ТР на ОСГТК на ВКС № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., по делото следва да се установи, че с акта си въззивният съд е разрешил материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил изхода на делото във въззивната инстанция, както и наличието на един или повече от допълнителните селективни критерии за допускане на касационно обжалване, уредени в т. т. 1-3 от ал. 1 на чл. 280 от ГПК. В мотивите към същата точка от цитираното тълкувателно решение е посочено и в постановената въз основа на тях и доразвиваща ги, постоянна практика на касационната инстанция се приема, че правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение по см. на чл. 280, ал. 1 от ГПК, като общо основание за допускане на касационно обжалване е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. За да обоснове допускане на касационно обжалване материалноправният и/или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело - за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Търсеното с формулирането на въпроса разрешение от касационната инстанция следва да има освен непосредствено значение за изхода на спора, но също и общоприложим към други сходни случаи ефект. Въпросите не може да са хипотетични, но същевременно следва да не са и от фактологично естество /при което отговорите им да са поставени в зависимост от събраните по делото доказателства и установените въз основа на тях факти по конкретното дело/, а да имат характер на въпроси по прилагането на закона /в широк смисъл – на общ правен принцип, правен институт и/или на норма, или норми от действащия обективен правов ред/.

Така поставеният от касатора първи въпрос, с оглед изяснените правомощия на касационната инстанция съобразно постановките на ТР № 1/2009 година на ОСГКТК на ВКС, следва да бъда уточнен и конкретизиран по следния начин: „Отговаря ли Прокуратурата за вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ в хипотеза, в която прекратеното наказателно производство е било образувано срещу неизвестен извършител и ищецът не е имал процесуалното качество на обвиняем?“. Въпросът е относим и несъмнено същият е обусловил правните изводи на въззивната инстанция. Въпросът обосновава общата предпоставка за допускане на въззивното решение на касационно обжалване.

Що се отнася до специалната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, настоящият съдебен състав приема следното:

С определение № 4899 от 30.10.2024 год., постановено по гр. дело № 3925 по описа за 2023 година на ВКС, IV г. о., състав на ВКС е предложил на основание чл. 292 ГПК на Общото събрание на Гражданска колегия на Върховния касационен съд да постанови тълкувателно решение по следния материалноправен въпрос: „Налице ли са предпоставките по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на държавата за обезщетяване на причинени вреди, когато прекратеното наказателно производство е било образувано срещу неизвестен извършител и ищецът не е имал процесуалното качество на обвиняем?“ За отговор на този въпрос е образувано тълкувателно дело № 2/2025 година на ОСГК на ВКС, което е висящо.

Настоящата касационна инстанция приема, че предвид наличието на образувано тълкувателно дело № 2/2025 година на ОСГК на ВКС, което е от значение за настоящия спор, производството следва да се спре на основание чл. 229, ал. 1, т. 7 във връзка с чл. 292 ГПК до приключване на производството по посоченото тълкувателно дело.

Предвид изложеното, състав на ВКС на РБ, трето г. о.