Определение № 1036 от 06.08.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2129/2014 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационните жалби на М.З., притежаваща удостоверение за юридическа правоспособност, като процесуален представител на П. З. З. – Х. и на гл.юрисконсулт Кр.И. като процесуален представител на „Г. п.” /ГДГП/ – * С. срещу въззивното решение на Варненския апелативен съд /ВАС/ от 06.ХІІ.2013г. по в.гр.д. № 470/2013г.

В отговорите си по реда на чл.287 ал.1 ГПК страните са заели становища за недопускане на касационно обжалване. Претендират разноски.

Касационните жалби са допустими – подадени са в преклузивния срок, от страни, имащи право и интерес от обжалването, и са срещу валиден и допустим съдебен акт.

По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:

Касационната жалба на П. З. – Х. е в частите на въззивното решение, с които са отхвърлени претенциите й за присъждане на: обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 100000лв. до пълния предявен размер 250000лв.; обезщетение за имуществени вреди /разходи за операция/ до размер на 5808.83лв. /от 16269.50лв./; обезщетение за пропуснати ползи /разлика между работна заплата и инвалидна пенсия/ в размер на 500.73лв. /в т.ч. 60лв добавка за храна/ месечно за периода 14.Х.2011г. – 16.Х.2045г.; обезщетение за имуществени вреди /разходи за получен банков кредит за операция, отпуснат на родителите на ищцата, представляващи лихви по кредита/ в размер на левовата равностойност на 4008.57евро. Въззивното решение се обжалва и в частта за разноските.

Касационната жалба на ГДГП е срещу въззивното решение в частите, с които на П. Х. са присъдени: обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100000лв.; обезщетение за имуществени вреди /разходи за радиойод терапия/ в размер на 2726.78 евро, както и в частта за присъдената законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди от датата на откриване на заболяването, като се иска намаляване на обезщетението за неимуществени вреди, отхвърляне на претенцията за присъждане на законна лихва от датата на откриването на заболяването и отхвърляне на претенцията за разходи за терапия.

За да постанови решението в обжалваните му части, въззивният съд е приел: 1. по претенцията за неимуществени вреди вследствие онкологичното заболяване на ищцата с професионален характер – че не е възможно да бъдат отграничени вредите от болките и страданията от заболяването и от увреден при операцията нерв, намалената чувствителност на лицето, шията и главата, трайния козметичен дефект в предна част на шията, вредите от отчаяние и страх и вредите за трайно намалената работоспособност; при определяне размера на общото обезщетение са съобразени претърпените две операции и лъчелечение в германска клиника, че лечението е било животоспасяващо, че прогнозата е добра, но съществува риск от рецидив, че ищцата е претърпяла твърдяните болки и страдания, шок от диагнозата, страх за живота си и за близките си, че болките и страданията от опасността и от обезобразяването интензивно се търпят и понастоящем, че й предстои проследяване на заболяването и живот с диагнозата „онкоболен”, че следва да бъде присъдена законна лихва върху това обезщетение, считано от 08.Х.2010г.; 2. по претенцията за присъждане на разноски за операция за отстраняване на щитовидната жлеза – че във въззивната си жалба ищцата признала, че този й иск е неоснователен, тъй като за тази вреда е получила обезщетение; 3. по претенцията за пропусната полза в периода 27.Х.2011г. – 16.Х.2045г. – че невъзможността на ищцата да реализира трудов доход изобщо в бъдещия период до пенсионирането й не е доказана, не може безспорно да се направи извод и за продължителността на живота й и за периода на преустановяване на трудовата й дейност, тази вреда не е със сигурно настъпване и установим размер; 4. по претенцията за лихви по отпуснатия на родителите кредит за операцията – намаляването на имуществото е в правната сфера на родителите и не касае имуществената сфера на ищцата; 5 по претенцията за разходи за радиойод терапия – че възражението, че ищцата била здравноосигурена и можело да се възползва от медицински услуги в България, е несъстоятелно – тя има право на най-доброто животоспасяващо лечение, произтичащо от основното й право на живот, че няма задължение да спести разходи на работодателя си или на осигурителната система, че нито една от медицинските манипулации не е извън лечението на заболяването и не е извършена за удоволствие.

С определение от 07.Х.2013г въззивният съд по направеното от ищцата във въззивната й жалба искане за намаляване на претенцията й за разходи за операция до размер на 5808.83лв. и за допускане на доказателства за извършено плащане от НЗОК на разликата до пълния предявен и присъден размер е оставил без уважение доказателственото искане, тъй като тя нямала интерес да намалява иск, който е уважен, нито да сочи доказателства в тази насока.

В изложението на П. З. - Х. по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи, че въззивният съд се произнесъл по въпросите: 1. подлежи ли на обезщетяване по реда на чл.78 ал.3 ЗДСл. пропусната полза, изразяваща се в разликата между трудово възнаграждение и инвалидна пенсия вследствие на професионално заболяване – в противоречие с практика на ВКС по чл.200 КТ, евентуално в хипотезата по чл.280 ал.1 т.3 ГПК поради липса на практика; 2. кой е крайният момент на обезщетяване по реда на чл.78 ал.3 ЗДСл. и има ли значение определеният процент неработоспособност – в хипотезата по чл.280 ал1 т.3 ГПК; 3. а. при определяне на неимуществените вреди и установяване на всяко увредено благо следва ли съдът да определи степента на увредата, неговото /на увреденото благо/ значение за пострадалия и тежестта на това благо в общоприетата ценностна система /живот, здраве, семейство, професионална реализация и т.н./; б. глобално ли следва да се присъжда обезщетението или според отделни засегнати блага или група блага; в. в случаи, в които професионално заболяване е засегнало момичета и жени, намира ли приложение Конвенцията за правата на хората с увреждания, в сила за РБ от 21.ІV.2012г., при определяне на размера на обезщетението; г. намалената работоспособност при професионално заболяване, разглеждана в аспект на засягане на физическата цялост на човешкия организъм, неимуществена вреда ли е или имуществена такава и припокрива ли се тя с понятието инвалидизация, ако е само имуществена вреда в пропусната полза по смисъла на чл.78 ЗДСл. ли се изразява или в друг вид и каква точно; д. какво е конкретното съдържание на обществения критерий за справедливост и намират ли място в него общочовешките ценности; е. ако професионалното заболяване е настъпило вследствие изпълняван служебен дълг в полза на държавата, каквато е службата на полицай, това оказва ли влияние при определяне на обезщетението, т.е. води ли до завишаването му – в хипотезата по чл.280 ал.1 т.3 ГПК; 4. а. при иск по чл.78 ЗДСл. допустимо ли е във фазата на въззивното производство ищецът да поиска намаляване на претендираното обезщетение вследствие на новопоявило се след приключване на първоинстанционното производство обстоятелство и равнозначно ли е такова искане чрез въззивната жалба на оттегляне на иска; б. съдът длъжен ли е да се съобрази с представеното ново доказателство, сочещо на намаляване на иска и да уважи искането или намаляването не е в интерес на ищеца – в хипотезата по чл.280 ал.1 т.3 ГПК поради липса на практика; 5. при получен кредит от родител с цел за лечение на професионално заболяване лихвите по кредита считат ли се за имуществена вреда по чл.78 ЗДСл., настъпила в патримониума на ищеца – в хипотезите по чл.280 ал1 т.1 и поради липса на практика; 6. при присъждане на адвокатско и юрисконсултско възнаграждение периодичните плащания, представляващи пропуснати ползи, дължими ежемесечно, в какъв размер се включват в цената на иска – месечната вноска или общата сума за периода, за който е поискана – поради липса на практика.

В изложението на ГДГП по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочи произнасяне от въззивния съд по въпросите: 1. следва ли да бъде ангажирана отговорността на работодателя за имуществени вреди за лечебна /радиойод/ терапия, когато работникът/служителят е с непрекъснати здравноосигурителни права и НЗОК поема лечението, изследванията и медикаментите – в хипотезата по чл.280 ал.1 т.3 ГПК; 2. по приложението на чл.52 ЗЗД – поради липса на трайни и единни критерии за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, което водело до различно решаване на еднородни случаи – в хипотезите по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК; 3. а/ как следва да се прилага принципът за справедливост при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди така, че то да не бъде източник на обогатяване за пострадалия; б/ при определяне на обезщетението за неимуществени вреди от професионално заболяване следва ли да се отчита обстоятелството, че заболяването е с добра прогноза; в/ като база за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди следва ли да служи стандартът на живот, средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в страната – в хипотезата по чл.280 ал.1 т.3 ГПК; 4. към кой момент се определя размерът на обезщетението за неимуществени вреди – на откриване на професионалното заболяване или по-късно и следва ли да се съобрази и към кой момент обезщетителния характер на законната лихва – в противоречие с практиката на ВКС.

ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че са налице в случая предпоставки за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение по касационните жалби: на ищцата - само в частите по претенциите за разходи за операция и за лихви по кредит и в частта за разноските и само по въпросите под номера 4б и 5, по които на настоящия състав не е известна практика; на ответника – само в частта срещу въззивното решение по претенцията за присъждане на законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди и в частта за разноските и само по въпроса под номер 4 „следва ли да се съобрази и към кой момент обезщетителния характер на законната лихва”, по който с представеното решение на състав на ВКС ІV ГО по гр.д. № 1106/2010г. се обосновава наличие на основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.

По въпросите 1, 2, 3в – 3е, 4а и 6 в изложението на ищцата въззивният съд не се е произнесъл. По първия това е така, тъй като съдът не е отрекъл принципно възможността за обезщетяване на пропусната полза, изразяваща се в разлика между трудово възнаграждение и пенсия за трайна нетрудоспособност поради професионално заболяване, в какъвто смисъл е поставеният в изложението въпрос, който поради това е бланкетен. Решаващият извод на въззивния съд е, че не е доказана невъзможността ищцата да реализира трудов доход изобщо в бъдещия период до пенсионирането, че не може безспорно да се направи извод и за продължителността на живота й и за периода на преустановяване на трудовата й дейност, че тази вреда не е със сигурно настъпване и установим размер, произнасянето по въпроси във връзка с който извод не се сочи като основание за допускане на касационно обжалване, а касационният съд не може да ги вземе предвид служебно. По останалите въпроси това е така, тъй като няма формирани изводи в атакуваното решение: относно крайният момент на обезщетяване по реда на чл.78 ал.3 ЗДСл. и значението за това на определения процент неработоспособност; по приложението на Конвенцията за правата на хората с увреждания при определяне на размера на обезщетението в случаи, в които професионално заболяване е засегнало момичета и жени; дали намалената работоспособност при професионално заболяване, разглеждана в аспект на засягане на физическата цялост на човешкия организъм, е неимуществена или имуществена вреда е и дали се припокрива с понятието инвалидизация, ако е само имуществена вреда в пропусната полза по смисъла на чл.78 ЗДСл. ли се изразява или в друг вид и каква точно; относно конкретното съдържание на обществения критерий за справедливост и намират ли място в него общочовешките ценности; оказва ли влияние при определяне на обезщетението, т.е. води ли до завишаването му, ако професионалното заболяване е настъпило вследствие изпълняван служебен дълг в полза на държавата, каквато е службата на полицай; относно допустимостта във въззивното производство ищецът да поиска намаляване на претендираното обезщетение вследствие на настъпило след приключване на първоинстанционното производство обстоятелство и равнозначно ли е такова искане на оттегляне на иска; при присъждане на адвокатско и юрисконсултско възнаграждение периодичните плащания, представляващи пропуснати ползи, дължими ежемесечно, в какъв размер се включват в цената на иска – месечната вноска или общата сума за периода, за който е поискана. А въпросите 3а и 3б са бланкетни, неконкретни, което прави невъзможна преценката за значението им за изхода на спора по делото.

Не са налице предпоставките за допускане на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК на касационно обжалване на въззивното решение по касационната жалба на ГДГП по първия поставен в изложението му въпрос. Съгласно т.4 от ТР № 1/2009г. на ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото – когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В разглеждания случай касаторът не е обосновал нито една от посочените в това тълкувателно решение хипотези, обуславящо наличието на твърдяното /бланкетно/ основание за допускане на касационно обжалване.

По втория въпрос на касатора – ответник следва да се посочи, че приложението на чл.52 от ЗЗД при обезщетяване на неимуществени вреди се определя от обстоятелства, които са различни по вид и тежест във всеки конкретен случай, което обуславя различие в увреждането и в размерите на обезщетенията. Това обуславя невъзможността да се определят единни количествени критерии, приложими при всеки разглеждан случай. Освен това с представените решения /на ВКС ІІ ГО по гр.д. № 1349/2008г., на В..ОС по гр.д. № 6/2013г., на СГС по гр.д. № 1170/2012г. и по гр.д. № 3506/2011г. и на С..АС по гр.д. № 1129/2007г./ не се обосновава наличие на противоречива практика, каквато би била практиката по решения, с които са определени значително различаващи се по размер обезщетения /като част от едни и същи или по-големи от уважените размери, а не поради по-малки предявени размери/ за случаи, напълно сходни или сходни в основните факти, касаещи вида и тежестта на уврежданията /в този смисъл решение № 830/20.ХІІ.2010г. по гр.д. № 1898/2009г. на ВКС ІV ГО, постановено по реда на чл.290 и следв. от ГПК/. При това положение допускането на касационно обжалване по поставения въпрос е безпредметно, тъй като то не би довело нито до уеднаквяване на съдебната практика, нито до точното прилагане на закона и до развитие на правото.

По въпроса на ответника под номер 3а по приложението на принципа за справедливост съществува изобилна трайна и непротиворечива практика, с която произнасянето на въззивния съд в случая не е в противоречие. Освен това по този въпрос не се сочи и не се обосновава необходимостта от промяна на тази практика или за осъвременяването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, нито се сочи неяснота, непълнота или противоречивост на разпоредбата на чл.52 ЗЗД, нуждаеща се от тълкуване.

По въпроса на ответника под номер 3б въззивният съд не се е произнесъл с оглед на обстоятелството, че при определяне на обезщетението за неимуществени вреди е взел предвид и обстоятелството, че заболяването на ищцата е с добра прогноза.

Няма произнасяне от въззивния съд и по въпроса под номер 3в с оглед липсата на формирани изводи за значението за размера на обезщетението за неимуществени вреди на стандарта на живот, на средностатистическите показатели за доходите и на покупателните възможности в страната.

Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,