Определение № 525 от 26.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 3014/2017 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. Д. П. и Г. С. С., действаща лично и като законен представител на малолетната си дъщеря К. А. П. срещу Решение № 1784/20 юли 2017 г. по в.гр.д.№ 965/2017 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 10 състав, с което след отмяна на решение № 5568/1 юли 2016 г. по гр.д.№ 1027/по описа на СГС, І ГО, 17 състав, поправено по реда на чл.247 ГПК, са отхвърлени предявените от касаторите искове за обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на А. Г. П. – син на първата ищца – касатор: фактически съпруг на втората и баща на третата малолетна ищца – съответно за сумата 56 000 лв. за сумата 78 000 лв. и за сумата 92 000 лв. и законната лихва върху тях от датата на ПТП – 8 юли 2013 г. Претендира се отмяна на решението като неправилно по съображения за нарушение на материалния закон и необоснованост и уважаване на исковете до размер на 56 000 лв. за К. П., до размер на 78 000 лв. за Г. С. и до размер на 92 000 лв. за К. П. ведно със законната лихва и направените по делото разноски за всички инстанции. С решението на СГС, поправено по реда на чл.247 ГПК, исковете са уважени в посочения по-горе размер и отхвърлени за разликата до 200 000 лв. В необжалваната отхвърлителна част първоинстанционното решение е влязло в сила. В изложение по чл.284 ал. 3 т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на делото въпроси, свързани с прилагане разпоредбите на чл.52 ЗЗД и чл.51 ал.2 ЗЗД. Ответникът по касация ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД изразява становище в срока за отговор на касационната жалба, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решението на въззивния съд. Върховният касационен съд, 1 състав на Второ т.о., като взе предвид данните по делото и доводите на страните, намира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от заинтересовани легитимирани страни срещу подлежащо на непряк касационен контрол въззивно решение на Софийския апелативен съд и не страда от дефекти, поради което се явява процесуално допустима. За да отмени решението на първоинстанционния съд в обжалваната му осъдителна част, въззивният съд е приел, че определеният от СГС общ размер на обезвредата за неимуществени вреди от смъртта на А. Г. П., причинена по вина на водача на товарен автомобил „Мерцедес“, установена с влязла в сила присъда, е занижен по иска на К. П. – майка на пострадалия при ПТП, пътуващ в насрещно движещ се автомобил марка „Фолксваген“, модел „К.“, управляван от трето лице – Г. А. И., и завишен по исковете на Г. С. и К. А. П. – съответно фактическа съпруга и малолетна дъщеря на загиналия при процесното ПТП. Въззивният съд намира, че обезщетение 128 000 лв. за майката К. Д., 144 000 лв. за съпругата Г. С. и 176 000 лв. за малолетната дъщеря К. А. е съобразено с критериите на съдебната практика за справедлив размер, установени с Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС, както конкретните данни относно възрастта и общественото положение на пострадалия, близките отношения между него и ищците, обществено-икономическите условия в страната и с лимита на застрахователно обезщетение към датата на застрахователното събитие. Приел е, че събраните доказателства установяват съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, който е пътувал без обезопасителен колан, с какъвто е бил оборудван автомобилът. С поведението си е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат при съотношение Ѕ. Причина за смъртта според медицинската експертиза е остра сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност, настъпила на база травматичните изменения на черепната кухина и мозъка. При сблъсъка между двете МПС по вина на водача на товарния автомобил „Мерцедес“ пътуващия без предпазен колан А. П. полетял напред и вляво, при което главата му се ударила последователно в огледалото за обратно виждане и в предното панорамно стъкло. При описаните в заключението на А. последователни приплъзващи удари между насрещно движещите се МПС пътникът би могъл да избегне черепната травма при поставен предпазен колан, като се задържи на седалката, освен това би се задействала и въздушната възглавница. Пострадалият е нарушил правилата, установени в чл.137а ЗДвП, и с поведението си е способствал за настъпване на вредоносния резултат. Въззивният съд е заключил, че е налице съпричиняване в съотношение Ѕ за водача на товарния автомобил „Мерцедес“ и Ѕ за пострадалия пътник в насрещно движещия се автомобил „Фоксваген“. При отчетения принос за вредоносния резултат и извършените плащания от застрахователя исковете са отхвърлени като неоснователни. Първите два въпроса в изложението са свързани с критериите за определяне справедливо обезщетение за неимуществени вреди – ниво на застрахователните лимити, възраст и обществен статус на увредения, отношения между ищеца и пострадали, интензитетът на търпените болки и страдания. Въпросите са зададени в контекста на оплакването за несъобразяване със задължителна практика на ВКС – Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС и постановени по реда на чл.290 ГПК решения, според които при произнасяне по размера на обезщетенията следва да се съобрази и общественото разбиране за справедливост при отчитане на конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането като ориентир за определяне размера на застрахователното обезщетение. Обжалваното решение е постановено в отклонение от практиката на ВКС, обетивирана в Решение № 11/9.07.2012 г. по т.д.№ 60/2012 г. на Второ т.о. на ВКС, Решение № 157/28.11.2014 г. на Второ т.о. на ВКС по т.д.№ 3040/2013 г., Решение № 66 от 29 май 2017 г. по т.д.№ 1464/2016 г. на Второ т.о. на ВКС и мн.други. Материалноправният въпрос, свързан с приложението на принципа за справедливост и критериите при определяне конкретния размер на обезщетението е обуславящ изхода на спора и е разрешен в отклонение от формирана задължителна за въззивния съд практика по чл.290 ГПК. Останалите изведени от касаторите правни въпроси /т.4 – т. 8 от изложението/ по приложението на чл.51 ал.2 ЗЗД също са от значение за изхода на делото и са обусловили решаващата воля на въззивния съд по предмета на спора. По въпросите относно предпоставките за приложение на чл.51 ал.2 ЗЗД, за определяне съотношението на приноса на пострадалия и на деликвента, за установяване конкретния принос на пострадалия и възможността за намаляване на дължимото обезщетение при условие, че основният фактор за настъпването на ПТП е извън поведението на пострадалия и за начина на определяне на конкретната степен на приноса за настъпилия вредоносен резултат е формирана практика на ВКС по чл.290 ГПК, в нарушение на която въззивната инстанция е определила съпричиняването /Р.. № 144 от 27.12.2016 г. на Второ т.о. на ВКС по т.д.№ 1000/2015 г.,, Решение № 99 от 8.10.2013 г. по т.д.№ 44/2012 г. на Второ т.о. на ВКС, Р.. № 54 от 22.05.2012 г. по т.д.№ 316/2011 г. на Второ т.о. на ВКС, Р.. № 117 от 29.07.2016 г. по т.д.№ 3806/2014 г. на Второ т.о. на ВКС и мн.др./. Предвид изложеното следва да бъде допуснато касационно обжалване на решението на САС по въпросите относно приложението на разпоредбата на чл.51 ал.2 ЗЗД и критериите за определяне справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Касаторите са освободени от ДТ на осн.чл. 83 ал.1 т. 4 ГПК. Мотивиран от горното Върховният касационен съд, състав на Второ т.о., на основание чл.288 ГПК