Определение № 298 от 09.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 738/2014 г.

Производството е по чл.274 ал.3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Е. И. А. срещу определение от 16.01.2014г. по ч.т.д. №735/2013г. на Шуменски окръжен съд, ТО. С него е потвърдено разпореждане от 27.11.2013г. по ч. гр.д. №3365/2013г. на Шуменски районен съд, с което е отхвърлена изцяло молбата на Е. И. А. за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу Д. Р. Г., за сумата от 60 000 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението. . В частната касационна жалба се сочи, че обжалваното определение е неправилно и необосновано, а допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК. Ответникът Д. Р. Г. не изразява становище по частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, констатира следното За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че представеният със заявлението документ не съставлява редовен запис на заповед, тъй като изразът „запис на заповед” не се съдържа в текста на документа, а в допълнителна клауза. В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК частният жалбоподател поставя като значим за изхода на делото следния материалноправен въпрос: -кое е част от текста на документа „запис на заповед”. Съдът като взе предвид, че един от въпросите, по които е образувано и висящо тълкувателно дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, а именно въпросът „Кои актове на въззивния съд, постановени в заповедното производство, подлежат на касационно обжалване” /въпрос осми/, е обуславящ за изхода на настоящото производство, намира, че то следва да бъде спряно до постановяването на тълкувателно решение по тълкувателно дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС. Водим от горното, Върховният касационен съд