Определение № 160 от 23.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 75/2009 г.

Производството е по чл.274, ал.1, т.1, във връзка с ал.3 т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от О. К. Ц. от с. М., област София-град, против въззивно определение №877/11.11.2008 г. по ч.гр.д. №4443/2008 г. по описа на Софийски градски съд, а.о., ІІІ-Б състав. Обстоятелствата по делото са следните: В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че основанията за допускане на касационното обжалване са по чл.280, ал.1, т. 3 ГПК. Излага се, че правилното разрешаване на случая касае невъзможността да бъде реализирано право на делба и неразрешимост на проблема с прекратяването на съсобствеността между частни лица и държавата в подобна хипотеза, тъй като няма яснота кой ред следва да се приложи. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК намира, че частната касационна жалбата е подадена в законния срок. Изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК обаче не съдържа формулиран съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос. От него е видно, че са налице твърдения свързани с евентуални бъдещи процесуални действия във връзка с процесния имот за прекратяване на съсобствеността между жалбоподателката и други лица. Недопустимо е съдът да извлича съществените въпроси, които касаторът евентуално би имал предвид от самата частна касационна жалба. Извличането на съществения въпрос от съда би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на съществен въпрос/материалноправен и процесуалноправен/ води до необсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК. Поради това касационното обжалване на въззивното определение не следва да се допусне. Водим от изложените съображения и на основание чл.278, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,