Определение № 2282 от 13.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3998/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

С решение № 260686 от 04.05.2023 г. по в. гр. д. № 5987/2020 г. на Софийски градски съд е потвърдено решение № 204467 от 28.08.2019 г. по гр. д. № 83694/2017 г. на Софийски районен съд, с което е допусната делба на поземлен имот № 02429 в кв. СI и квартал CII по плана на [населено място], местността „Студентски град“, с площ от 1499 кв. м., при съседи по скица: имоти с планоснимачни номера 30062, 2983, 2213 и ул.“8-ми декември“, между съсобственици и при квоти: 1037/1499 ид. ч. за Е. Б. К.; 300/1499 ид. части за „Б. М 102“ Е. и 162/1499 ид. части за „АТ Е.“ Е..

Въззивният съд е установил, че процесният имот е съсобствен между страните по делото и при посочените в решението квоти. Е. К. е придобила целия имот по силата на дарение от баща си, извършено с нотариален акт № 81/21.09.2000 г. Впоследствие тя е продала с нотариален акт № 39/28.03.2003 г. 462/1499 ид. части от имота на В. К., Т. Д., М. С. и И. И., а с нотариален акт № 6/06.02.2004 г. е учредила на останалите съсобственици право на строеж за сградата, предвидена за застрояване северозападна част от дворното място. Съсобствениците К., Д., С. и И. продали с нотариален акт № 41/30.12.2005 г. своите 462/1499 ид. части от мястото на „С. Ф.“ АД, без правото на строеж за описаната сграда. С нотариален акт № 88/09.06.2014 г. правото на строеж е продадено на „Б. М 102“ Е., а с нотариален акт № 84/03.07.2014 г. същото дружество е закупило от „С. Ф.“ АД 462/1499 ид. части от мястото. По силата на извършената замяна с нотариален акт № 69/12.10.2016 г., „АТ Е.“ Е. е придобило 162/1499 ид. части от мястото.

Прието е, че делбата следва да се допусне между посочените съсобственици и съобразно притежаваните от тях квоти.

Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от Е. Б. К..

Жалбоподателката сочи, че обжалва решението по отношение на допуснатия до делба имот и неговата поделяемост. Твърди, че след постановяване на въззивното решение са настъпили нови факти – изработен ПУП, по силата на който за допуснатия до делба имот са отредени УПИ №...с площ от 773 кв. м. и УПИ №... с площ от 344 кв. м., с отнемане на 25% от площта на имотите за обществени нужди. Обстоятелството, че се изготвял такъв план, било известно на вещото лице, но не било съобразено от съда. По този начин делбеният имот ставал поделяем, затова до делба следвало да се допуснат двата урегулирани поземлени имота, за да се избегне публичната продан.

В изложението към жалбата и в неговото уточнение се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следните въпроси:

1. Длъжен ли е съдът да ревизира действията си с оглед изработения ПУП и ПРЗ и да предприеме адекватни действия за получаване на дял в натура на съделителите от делбения имот;

2. Допустимо ли е при преценката на съда за неподеляемост на имота да се вземе предвид обстоятелството, че има промяна в имота, съгласно ПУП ПРЗ и делбеният имот е поделяем на обособени отделни имоти и следва ли да се развие процедура по чл.134 и сл. ЗУТ, или процедурата по чл.15, ал.6, вр. ал.3 ЗУТ с оглед получаване на дял в натура от всеки съсобственик.

Сочи се също, че е налице злоупотреба с права, тъй като двете дружества – съсобственици са юридически лица с един и същи собственик на капитала и един и същи управител, както и че всички съседни имоти са придобити от тях по пътя на делба чрез изнасяне на имотите на публична продан и отнемане на собствеността на лица, които не са свързани с тях.

Ответникът „Б. М 102“ Е. оспорва молбата. Счита, че тя е неоснователна, тъй като делото е все още във фазата по допускането на делбата, при която само се определят съсобствениците и техните квоти. Ответникът „АТ Е.“ Е. не взема становище по жалбата.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по иск за делба, което е в обхвата на касационния контрол независимо от цената на иска – чл.280, ал.3, т.1 ГПК.

Не е налице обаче поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Поставените въпроси са свързани с начина на извършване на делбата и нямат никакво отношение към първата фаза на делбеното производство, в което е постановено обжалваното решение. В първата фаза на съдебната делба се решават само въпросите налице ли е съсобственост върху определени вещи, между кои лица и при какви квоти – чл.344, ал.1 ГПК. Касационно обжалване на въззивно решение, постановено в първата фаза на делбата, може да се допусне само по въпроси, които се поставят и са разрешени в рамките на тази фаза. Въпросите за поделяемостта на имотите при спазване на изискванията на чл.201 ЗУТ и чл.7, ал.1 и ал.3 ЗСПЗЗ, а оттук и за способа за извършване на делбата, се решават във втората фаза на делбата, която е самостоятелна и приключва с отделно решение. Дори да е допусната делба на един имот, без да се изчака приключване на започната административна процедура по разделяне на имота на няколко части, няма пречка това разделяне да бъде съобразено във втората фаза, тъй като тя се занимава с въпроса за поделяемостта на имотите.

По изложените съображения поставените въпроси не отговарят на общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК, разяснена в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като не са обуславящи за изхода на първата фаза на делбата. Затова по тях не може да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Както е прието в посоченото тълкувателно решение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Поставените в изложението към касационната жалба въпроси не отговарят на това изискване, затова касационно обжалване не може да бъде допуснато.

При този изход на делото на ответника „Б. М 102“ Е. следва да се присъдят сторените разноски за касационното производство в размер на 1500 лв. по договор за правна защита и съдействие от 29.08.2023 г.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,