Определение № 433 от 23.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 2008/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на кооперация „Производствена потребителна земеделска кооперация „Срацимир““/ППЗК „Срацимир“/, [населено място], В. област срещу определение № 733 от 11.10.2023 г. по в. т. д. № 479/2023 г. на Варненски апелативен съд в частта, с която е оставена без разглеждане въззивната жалба на кооперацията, подадена от адвокат Л. П., и е прекратено производството по делото по отношение на същата. В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно. Излагат се доводи, че ППЗК „Срацимир“ е упълномощила с отделни пълномощни двама адвокати - адвокат Манолова и адвокат П., да я представляват в производството, поради което сроковете за обжалване на първоинстанционното решение текат за всеки от уведомените за решението адвокати поотделно. По тези съображения частният жалбоподател счита за неправилна преценката на въззивния съд, че подадената от адвокат П. като процесуален представител на кооперацията въззивна жалба е просрочена. Излага аргументи, че дори и при направен извод за неспазване на срока за въззивно обжалване въззивният съд е следвало да разгледа жалбата като допълнение на по-рано подадената въззивна жалба от адвокат Манолова в качеството на процесуален представител на ППЗК „Срацимир“. Моли обжалваното определение да бъде отменено. Ответникът по частната жалба „О. БГ“ ЕООД изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени доводите на страните и данните по делото, прие следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. За да остави без разглеждане въззивната жалба на ППЗК „Срацимир“, подадена от процесуалния представител на кооперацията адвокат П. срещу решение № 201 от 3.05.2023 г. по т. д. № 571/2022 г. на Варненски окръжен съд, и да прекрати въззивното производство в частта по тази жалба, Варненски апелативен съд е приел, че жалбата е процесуално недопустима, тъй като е подадена след изтичане на преклузивния срок по чл. 259, ал. 1 ГПК за въззивно обжалване. Посочил е, че ангажирането от страна на ответната кооперация на двама процесуални представители за защита на интересите й не означава, че за тези представители тече отделен срок за обжалване, изчисляван с оглед момента на връчване на първоинстанционното решение на всеки от адвокатите. Съставът на Варненски апелативен съд е изтъкнал, че първоинстанционното решение е връчено на пълномощника на кооперацията адвокат Манолова на 9.05.2023 г., поради което срокът за въззивното му обжалване от страна на ППЗК „Срацимир“ е изтекъл на 23.05.2023 г., съответно втората въззивна жалба, подадена чрез адвокат П. на 30.05.2023 г., е просрочена. Определението е правилно и следва да бъде потвърдено. Съгласно чл. 259, ал. 1 ГПК въззивната жалба се подава в двуседмичен срок от връчване на решението на първата инстанция. Срокът е преклузивен и пропускането му погасява правото на жалба. Връчването на решението се извършва лично на страната, а когато страната има пълномощник по делото - на нейния пълномощник. По силата на чл. 45 ГПК връчването на пълномощника се смята за лично връчване и обвързва страната, освен ако към момента на извършването му съдът не е уведомен за оттегляне или за отказ от пълномощното /чл. 35 ГПК и чл. 36 ГПК/. При наличието на няколко пълномощници на страната е достатъчно съдебното решение да бъде връчено на един от тях, като от връчването започва да тече срокът за обжалване. Последващото връчване на акта на друг пълномощник не поставя ново начало за срока за обжалване. Обратното разбиране би довело до удължаване на срока, което е недопустимо извън предвидените в процесуалния закон случаи /чл. 63 и сл. ГПК/. От приложените към т. д. № 571/2022 г. на Варненски окръжен съд съобщения се установява, че преписи от постановеното по делото решение са връчени на 9.05.2023 г. на адвокат Петя Манолова в качеството й на процесуален представител на ответника ППЗК „Срацимир“ и на 16.05.2023 г. на адвокат Л. П. като процесуален представител на същата кооперация. По аргумент от чл. 45 ГПК полученото от адвокат Манолова решение следва да се счита връчено лично на представляваната от нея страна. С връчване на решението на адвокат Манолова е започнал да тече двуседмичният срок по чл. 259, ал. 1 ГПК за подаване на въззивна жалба. Съобразно правилото на чл. 60, ал. 4 ГПК срокът е изтекъл на 23.05.2023 г.- присъствен ден. В срока за въззивно обжалване, а именно на 22.05.2023 г., в окръжния съд е постъпила въззивна жалба срещу първоинстанционното решение, която е подадена от адвокат Петя Манолова в качеството на пълномощник на ППЗК „Срацимир“. По отношение на тази жалба с определението по чл. 267 ГПК на въззивния съд от 11.10.2023 г. е извършена преценка за подаването й в срок и същата е приета за разглеждане в образуваното въззивно производство. Въззивна жалба вх. № 13381 по регистъра на Варненски окръжен съд от втория упълномощен процесуален представител на жалбоподателя ППЗК „Срацимир“ адвокат П. е подадена на 30.05.2023 г. - след изтичане на преклузивния двуседмичен срок за въззивно обжалване и правилно е счетена от въззивния съд за процесуално недопустима. Уточнението, направено с молба от 14.06.2023 г., че жалбата с вх. № 13381/30.05.2023 г. представлява допълнение към вече депозираната въззивна жалба от пълномощника на кооперацията адвокат Манолова, не може да служи като аргумент за допустимост на жалбата, подадена извън срока по чл. 259, ал. 1 ГПК. Изложената в тази връзка теза на частния жалбоподател, че подадената въззивна жалба може да бъде допълвана с всякакви доводи, включително в откритото заседание пред въззивния съд, не съответства на процесуалния закон. По отношение на направените след изтичане на срока за обжалване допълнителни доводи за порочност на решението на първата инстанция въззивният съд е длъжен да се произнесе, ако същите се отнасят до валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт, както и до неговата неправилност поради неправилно приложение на императивна материалноправна норма. С изтичането на срока за обжалване се преклудира правната възможност на жалбоподателя да сочи други пороци на решението, обуславящи неговата неправилност, извън тези, касаещи приложението на императивна материалноправна норма. Оставената без разглеждане въззивна жалба на ППЗК „Срацимир“, подадена от адвокат П., обективира подробни доводи за неправилност на първоинстанционния акт, които не са свързани с приложението на императивна материална норма, както и няколко искания по доказателствата. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение