Определение № 5230 от 29.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 579/2026 г.

Производството е реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от М. И. А., представляван от адвокат Ц. Б., против решение № 7109 от 24.11.2025 г., постановено по в.гр.д. № 6187/2025 г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 20111371/ 19.12.2023 г. по гр.д. № 71833/2019 г. на СРС, 44 състав, с което е признато за установено по предявен иск по чл. 108 ЗС по отношение на жалбоподателя, че М. А. Ц. е собственик на л.а. марка „Пежо“, модел „407“, с ДК [рег.номер на МПС], и М. И. А. е осъден да предаде владението върху автомобила. Жалбоподателят поддържа, че въззивното решение е неправилно, тъй като съдът не е взел становище по въпроса какво става със сумата, изплатена от ответника като цена на процесния автомобил. Поддържа, че липсата на произнасяне по този факт е в нарушение на съдебната практика. С уточнителна молба от 19.01.2026 г. касаторът заявява, че обжалва въззивното решение на основание чл. 280, ал.2 ГПК. Ответната страна М. А. Ц., представляван от адвокат В., оспорва жалбата, като сочи, че платената цена е неотносим факт към спора. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 от ГПК, от процесуално легитимирана страна- ищец в производството, с правен интерес от обжалване, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт по смисъла на чл.280, ал.3 от ГПК. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършването на преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съобрази следното: За да постанови своето решение, съставът на СГС е приел за установено от фактическа страна, че ищецът е собственик на процесния автомобил. Приел е, че ответникът не доказва основание, даващо му право да държи вещта. Мотивирал е извод, че ответникът не доказва своето възражение, че е закупил от ищеца автомобила, тъй като не представя договор в надлежна форма- писмен договор с нотариална заверка на подписите. Приема, че поради липсата на доказателства ответникът да е закупил автомобила, то той го държи без основание и вещта следва да бъде върната на собственика. Като е достигнал до същите правни изводи, въззивният съд е приел,че обжалваното първоинстанционно решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Върховният касационен съд при преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване счита, че такива липсват. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал.1,т.1- т. 3 ГПК. Съгласно дадените в т. 1 на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. по т. д. № 1/ 2009 г. на ОСГТК на ВКС разяснения, в изложението по чл.284, ал.3, т. 1 ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивната инстанция по конкретното дело. Правният въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК може единствено да бъде уточнен или конкретизиран от ВКС, но с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът не разполага с правомощията да извежда и формулира този въпрос, ако той не е посочен от касатора. Касационно обжалване на решението се допуска и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност – арг. от чл. 280, ал. 2 ГПК. При извършената служебна проверка не се установи наличието на основания за допускане на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 2, пр. 1 и пр. 2 от ГПК, тъй като не е налице вероятност въззивното решение да е нищожно или недопустимо. Решението е постановено от компетентен съд, заседаващ в надлежен състав, същото е изготвено в писмен вид, подписано е, изразява волята на съда ясно и непротиворечиво. Не са налице и процесуални пречки за разглеждането на предявения иск. Многократно в практиката си ВКС е разяснявал, че оплакванията в касационната жалба и изложението към нея за неправилно приложение на процесуалния и материалния закон се припокрива с основанията за касационно обжалване, установени в чл. 281 ГПК, но не са основание за допускане на касационно обжалване на решението. Тези оплаквания следва да са изведени във формулиран правен въпрос, обуславящ изводите на съда в обжалваното решение, като основание за допускане касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал.1 ГПК. По настоящото дело такъв въпрос липсва формулиран, което, само по себе си, е достатъчно основание за недопускане касационно обжалване на въззивното решение, без да е необходимо да се обсъждат допълнителните основания за това. В касационната жалба и изложението към нея касаторът въвежда оплакване за липса на произнасяне от страна на съда по въпроса какво става с платената от него цена при твърдяната устна договорка за покупко-продажба на процесния автомобил. Това оплакване, дори и да бъде възприето като въпрос, не е обуславящо изводите на въззивния съд, тъй като не касае правнорелевантен факт по спора или приложима по делото правна разпоредба. Липсва и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Не е налице нито една от хипотезите, които предполагат очевидна неправилност на въззивното решение – значимо нарушение на основни съдопроизводствени правила или необоснованост поради грубо нарушение правилата на формалната логика. На основание горното следва да бъде отказано допускане на касационен контрол на обжалваното решение. С оглед изхода на делото и на основание чл. 81 ГПК във връзка с чл. 78, ал. 3 от ГПК касаторът дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответника по жалбата направените от него разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 750 евро, съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 26.02.2026 г., в който е удостоверено заплащането на сумата от М. Ц. на адвокат В.. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на I г.о.