Определение № 292 от 02.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 5951/2013 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК, образувано е по касационна жалба на ГД „Изпълнение на наказанията „ [населено място] срещу решение №289 от 16.05.2013г. по в.гр.дело № 303/2013г. на Плевенски окръжен съд в частта, с което е потвърдено първоинстанционното решение по частично 211 ал.5 т.2 ЗМВР, неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд ,като искът на това основание е бил предявен за сумата 2981 лева и е потвърдено частичното му уважаване. В изложение към касационната жалба се поддържат основания по чл. 280 ал.1 т 2 и т.3 ГПК В отговор ответникът по жалбата Ж. Ж. Н. изтъква нейната недопустимост по критериите на чл. 280 ал.2 ГПК, с оглед материалния интерес. След служебна преценка Върховен касационен съд ІІІ гр. отделение счита, че предвид изричната норма на чл. 280 ал.2 от ГПК (в редакция ДВ бр.100 от 21.12.2010г), касационно производство по обжалване не е допустимо предвид цената на произнесения иск и критерия за закона по признак, свързан с имуществения интерес. Критерият е пряко обвързан с цената съгл. чл. 69 ал.1 от ГПК по всеки от обективно съеднинените искове - за главница и лихви и е налице, когато същата е под 5 000 лева, както е в случая. Ето защо касационната жалба следва да се остави без разглеждане и ВКС, ІІІ г.о