Определение № 410 от 27.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4706/2018 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на З. Б. Д. срещу решение №.2982/14.05.18 по г.д.№.14307/15 на Софийски градски съд, ГО, ІІ брачен въззивен състав, с което, след отмяна на решение №.ІІІ-117/30.06.15 по г.д.№.64359/14 на СРС, 117с., упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете С. Н. О. е предоставено на бащата-при когото ще е и местоживеенето му, и е определен режим на лични контакти с майката /всеки първи и трети петък, събота и неделя на месеца от 18.00ч. в петък до18.00ч. в неделя, всяка година от 9.00ч. на първия ден на есенната, междусрочната и пролетната училищна ваканции на детето до 18.00ч. на предпоследния ден на тези ваканции, и всяка година през първите половини на коледната и лятната ваканции на детето (от 9.00ч. на първия ден до съответната половина до 19.00ч. на последния ден на тази половина), като контактите през време на всички ваканции могат да се осъществяват и на територията на Германия/ и издръжка /150лв. месечно, считано от влизане в сила на решението в частта за местоживеенето до настъпване на законна причина, изменяща размера или прекратяваща издръжката/. Ответната страна Н. В. О. оспорва жалбата; претендира разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: С обжалваното решение въззивният съд е обсъдил подробно фактите във връзка с положението на майката, бащата и детето, данните от изслуш- ването им, събраните доказателства, вкл. заключението на съдебно-психологичната експертиза. Приел е /в това число на база социални доклади на компетентните служби в Германия и България/, че майката З. Д. живее в Германия заедно с нейния съпруг Д. Д., общото им дете И. /роден на 29.01.15/ и детето на страните С. Н. О. /роден на 12.09.07г./ в жилище в Олденбург, Германия; жилището е тристайно, наето е от съпруга й и в него С. разполага със собствена стая, обзаведена с легло, бюро, гардероб и всякакви игри; социалната служба в Германия е констатирала, че той е разумен и спокоен, говори много добре немски език и изглежда самостоятелен в много области, има много интереси и хобита, може добре да оползотворява ежедневието си в семейството, майката отделя голямо внимание на вежливостта и доброто поведение, а според събраната информация от училището е интелигентно и когнитивно добре развит; З. Д. е имала трудова заетост по три договора в Германия, но понастоящем работи само по един от тях – като чистач във финансово-консултантска фирма с брутно възнаграждение 460 евро и 51часа работно време на седмица. Бащата Н. В. О. живее в собствен двустаен апартамент в София,[жк], в който за детето има обособена самостоятелна стая; притежава втори апартамент в София, четири недвижими имота в страната и кола; адвокат е и съдружник в две дружества. Детето С. при изслушването от съда и беседвайки с вещото лице по допуснатата психологична експертиза е споделило, че е силно привързано към двамата си родители, нееднократно заявява желание да се съберат и да живее с тях, посочва вуйчо си и брат си като най-важни членове на семейството, не може да определи мястото, което е негов дом /колебае се между Германия и България-и двете държави му харесват, няма против да живее в която и да е от тях, има приятели и в двете/, самоопределя се като българин, заявява, че са се появили проблеми при общуването със съпруга на майка му (който при проява на непослушание започва веднага да крещи и му се кара, а освен това и несправедливо го набеждава); не го възприема като член от семейството и съпруг, а само като неин приятел. Съдът е намерил, че и двете страни имат много добър родителски капацитет /преценен през призмата на възпитателските им качества, полаганите грижи за малолетното дете, отношението им към същото и неговото отношение към тях, в това число на база заключението на психологичната експертиза и изслушването на детето/, и двамата желаят да упражняват родителски права, и при двамата детето разполага със самостоятелна стая, а майката, като отглеждащ родител, не е негативизирала образа на бащата и не е допуснала отчуждаването му от него. Въпреки това е даден превес на личността на бащата поради няколко фактора – предстоящото навлизане на детето – момче /към този момент на 10г./- във възрастта на пубертета-през който ще се нуждае от мъжкия, бащиния модел на поведение, в по-голяма степен отколкото от майчиния; упражняваната от бащата професия /адвокат/, която предполага разполагане с повече свободно време /докато майката следва да се справя с нелекия живот в чужда държава-където, освен да работи, трябва да полага грижи и за второто си дете, което още е твърде малко (на 3г.), и да влага допълнителни усилия да усъвършенства немския език, за да завърши друго висше образование и си намери по-квалифицирана работа/; факта, че понастоящем в новото й семейство са налице противоречия при общуването на детето с втория й съпруг /които, въпреки предприетите от нея преди повече от година мерки (посещавали са семеен съветник, а детето – психолог), до момента не са преодолени/-когото то не възприема като част от семейството, а това според вещото лице ще се отрази неблагоприятно на бъдещата идентификация и емоционално състояние на подрастващия юноша; по-добрите материални възможности на бащата за отглеждането, възпитанието и образованието на детето. Съобразени са и добрите адаптивни възможности на С. - които според психологичната експертиза ще му помогнат за по-бързо приспособяване към новата среда, в която ще живее, и която не му е непозната, и самоопределянето му като българин – като по отношение на формиране на националната идентичност и национално самочувствие възможностите и заявеното за това желание от бащата са по-добри. За да не бъде липсата на майката и по-малкото братче осезаема, въззивната инстанция е намерила, че трябва да се определи по-разширен режим на контакти с майката. Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата на чл.280 ГПК за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. В изложението на касационните основания твърди, че въззивният съд се е произнесъл по следните въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС /№.1-№.3/ и са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото /№.4/: „1.Следва ли, при преценка на фактите по делото, включително когато се постановява промяна на местожителство на детето, съдът да вземе предвид всички обстоятелства, имащи значение за определяне на най-добрия интерес на детето, и следва ли да бъдат изложени мотиви защо едни обстоятелства се счетени за определящи за интереса на детето в конкретния случай, а други не, като се извърши съпоставка на отделните обстоятелства, за да се определи най-добрия интерес на детето?“/ППВС 1/74,ТР 1/16, ОСГК на ВКС, реш.№.34/ 21.03.18 по г.д.№.3368/17, ІV ГО, реш.№.294/11.11.15 по г.д.№.1454/15, ІV ГО/; 2.“Когато със съдебно решение е постановена промяна на местожителството на детето, доколкото се променя родителя, който упражнява родителските права, следва ли съдът да ползва специални знания, при изследване на последиците от тази промяна с оглед най-добрия интерес на детето?“ /ТР 1/16, т.1/; 3.“Когато предоставя упражняването на родителските права по отношение на момче, допустимо ли е съдът да даде превес на личността на бащата с мотива, че детето, в предстоящия му период на пубертета, ще се нуждае от мъжкия, бащиния модел на поведение?“ /ППВС 1/74 т.ІІ б.“е“/; 4.“Следва ли кръгът от факти от значение за най-добрия интерес на детето, които съдът е задължен да прецени и обсъди, да включва само факти, които вече са настъпили до даване ход на делото по същество, и допустимо ли е същия кръг да се включват и събития или обстоятелства, чието настъпване в бъдеще макар и да е сигурно, като преминаване на детето през определена възраст, все още не се е случило към този момент? В случай, че последното е допустимо, то следва ли съдът да събере доказателства за възможните проявления на тези бъдещи събития във всеки конкретен случай или е допустимо въпросът да се реши без такива доказателства?“. Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение не са налице. Съгласно цитираната във връзка с първия въпрос практика, от значение за определяне на мерките за упражняване на родителските права са съвкупността от обстоятелствата на конкретния случай /ППВС 1/74/; необходимо е да се съобразят различните потребности на детето в различна възраст, респективно да се подложат на изследване различни обстоятелства от значение за развитието му по най-благоприятния за него начин-като приоритетен при преценката е най-добрия интерес на детето. Решението на съда трябва да вземе предвид в конкретната фактическа обстановка по случая кои елементи имат отношение към оценката на най-добрия интерес на детето и да се определи тежестта на всеки един от тях спрямо останалите, като е възможно не всички елементи да имат отношение към всеки индивидуален случай и различните елементи могат да се разглеждат по различни начини в различните случаи и да имат различна важност в цялостната оценка. Съдебният акт следва изрично да посочва всички фактически обстоятелства относно детето, елементите, които са счетени за имащи отношение към оценката на най-добрия му интерес, съдържанието на същите в конкретния случай и как те са претеглени, за да се определи най-добрия интерес на детето; при промяна на родителя, при който то ще живее, е необходима задълбочено изследване на интересите му /ТР 1/16, реш.№.34/21.03.18 по г.д.№.3368/17, ІV ГО/. Въззивният съд не се е отклонил от така цитираната практика. В решението са изложени и обсъдени подробно както фактите и обстоятелствата във връзка с настоящото положение на родителите и детето и условия за живот при майката и бащата, така и споделеното от самия С. за отношението му към тях, към членовете на семейството му, в това число вуйчо му и брат му, и съществуващите разногласия със съпруга на майката и притесненията му в тази връзка; взето е предвид и заключението на изслушаната психологична експертиза – съгласно което с оглед възрастта и актуалните потребности на С. водещи следва да са съображенията за неговото емоционално състояние /предвид тревогите му с оглед отношенията с настоящия съпруг на майка му/, както и възможностите за получаване на по-добро образование и професионална ориентация. Съдът, именно като е изхождал от най-добрия интерес на детето, е преценил, че въпреки много добрия родителски капацитет и желанието и на двамата родители да упражняват родителските права, респективно отношението им към С. и неговото към тях, в конкретната ситуация, с оглед конкретните особености на случая, в по-добър интерес на детето е то да бъде отглеждано от бащата. Въззивната инстанция е посочила как е претеглила отделните елементи и на кои е дала превес-именно като е съобразила специфичните особености на ситуацията, в това число възможностите, с които разполагат двамата родители-вкл. икономическа самостоятелност и свободно време, наличието на противоречия между детето и втория съпруг на майката-което ще се отрази неблагоприятно на бъдещата идентификация и емоционално състояние на подрастващия юноша (със съответна за възрастта му нужда от мъжки модел на поведение), финансова обезпеченост и възможности за по-добро отглеждане, възпитание и образование - като е отдадена нужната тежест на съображенията за неговото емоционално състояние. Действително промяната на местоживеенето ще доведе до сериозни промени в начина на живот на детето, вкл. отделяне от брат му, но при отчитане на добрите му адаптивни възможности и по-добрите условия, в това число психологически комфорт и възможности за образование, с които ще разполага при бащата, преценката на съда е съобразена с установените в практиката критерии. От друга страна по-разширеният режим на контакти, вкл. през свободното от учебен процес време, би позволил поддържане на връзки с майката и брата по начин, който да способства за развитието и поддържането на добрите им и близки взаимоотношения. За това биха могли да способстват и съвременните възможности за комуникации /напр. Скайп, Вайбър и др./, чрез които може да се осъществяват неограничено разговори, в това число видео връзка, в реално време и без финансово затруднение. Евентуални действия на отглеждащия родител по отчуждаване на детето от другия родител и от неговите роднини и препятстването на нормалните контакти с тях могат да бъдат основание за отправяне на искане до съда за определяне на допълнителен режим за контакти с бабата и дядото /решение на СЕС от 31.05.18 по преюдициално запитване по дело С-335/17/ и за промяна на упражняването на родителските права предвид променени обстоятелства. Вторият въпрос се задава в контекста на твърдения, че въззивният съд е отказал назначаване на психологична експертиза, която да изследва последиците от промяната в местоживеенето на детето. Действително, както вече беше посочено, в практиката, в това число цитираната, се приема, че при подобна промяна се изисква задълбочено изследване на интересите на детето. Дали, обаче, за нуждите на това изследване и оценка е необходимо да се изслуша и психологична експертиза относно последиците от такава промяна, е въпрос на конкретна преценка на съда. Тя се извършва с оглед данните по делото и особеностите на конкретния случай. В разглежданата хипотеза въззивната инстанция, при вече налична подробно изготвена психологична експертиза, в това число по въпроси относно емоционалния и психологически статус на детето, отношението и чувствата му към и при контакти с родителите му, техния родителски капацитет и подходящия режим на отношения – и след разпит на вещото лице в съдебно заседание, е приела, че не е необходимо изслушване на допълнителна експертиза относно бъдещи събития-още повече, че при изслушването самото дете е заявило, че няма да има проблем да живее както в Германия, така и в България, а и вещото лице е на мнение, че то е с добри адаптивни възможности. Така извършената от съда преценка не е произволна, като не е налице твърдяната хипотеза на отклонение от задължителната практика. Третият въпрос се задава в контекста на твърдения, че в нарушение на приетото в ППВС 1/74, т.ІІ б.“е“-че по отношение на деца от мъжки пол и двамата родители са еднакво пригодни да отговарят за отглеждането и възпитанието им-съдът е дал приоритет на бащата. Действително, в цитираната практика е прието, че майката е по-пригодна да отглежда и възпитава децата от женски пол и наравно пригодна с бащата да отглежда и възпитава момчета. Полът на децата, обаче, е само едно от обстоятелствата, които имат правно значение за определяне на мерките относно родителската отговорност. Наред с него следва да се съобразят и редица други критерии, примерно и неизчерпателно посочени в ППВС 1/74 и закона /чл.59 ал.4 СК/-в това число възпитателските качества на родителите, полаганите от тях грижи, социалното обкръжение, в което ще живеят децата, жилищно-битовите и материалните условия на живот, други обстоятелства, от значение за преценката за най-добрия интерес на детето. В случая съдът е предоставил упражняването на родителските права на бащата не единствено предвид пола и възрастта на детето и необходимостта от мъжкия модел на поведение, но отчитайки и социалното му обкръжение - с оглед появилите се противоречия при общуването със съпруга на майката-които, въпреки предприетите от нея мерки преди повече от една година, не са преодолени /а доколкото детето не възприема съпруга й като член от семейството, според вещото лице това ще се отрази неблагоприятно и на бъдещата му идентификация и емоционално състояние на подрастващ юноша/, упражняваната професия от бащата – която му дава възможност за повече свободно време и гъвкавост, по-малкото ангажименти и предизвикателства, които към настоящия момент той има /предвид нуждата майката да отделя време и грижи и за второто си дете, което е още твърде малко (на 3г.), и за усъвършенстване на немския език и завършване на друго образование, което да й позволи да си намери по-квалифицирана работа/, по-добрите му материални възможности за отглеждане, възпитание и образование, по-добрите шансове за формиране на национална идентичност и самочувствие предвид самоопределянето на детето като българин. Освен това е взел предвид и, че С. е с добри адаптивни възможности, което, в съчетание с разширен режим на контакти с майката, би направило прехода към промененото местоживеенето по-лек. Предвид изложеното въззивната инстанция не е процедирала в противоречие с практиката на ВКС, а в съответствие със същата с оглед изискването за всестранна преценка на всички относими към най-добрия интерес на детето обстоятелства. Четвъртият въпрос не е бил предмет на обсъждане от въззивния съд и той не е излагал изрични мотиви в тази връзка-поради което е неотносим. Дори да се приеме, че е налице годно общо основание по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, въпросът за фактите от значение за най-добрия интерес на детето е изяснен в практиката, която е установила принципни постановки и ориентири. Както вече беше посочено, при извършване на дължимата преценка следва да се съобразят индивидуалните потребности на детето в съответната възраст, респективно да се подложат на изследване различни обстоятелства от значение за развитието му по най-благоприятния за него начин, като е възможно различните елементи да се разглеждат по различни начини в различните случаи и да имат различна важност в цялостната оценка. За извършването й е необходим комплексен подход, при който при всички случаи следва да се отчетат и предстоящите сигурни събития в развитието на детето. Преценката се извършва с оглед особеностите на конкретния случай, като доколкото съдът е длъжен да следи служебно за интереса на ненавършилите пълнолетие деца /т.1 ТР 1/13 ОСГТК на ВКС/, при необходимост събира и служебно доказателства в тази връзка. В разглежданата хипотеза, както вече беше изяснено, въззивната инстанция е събрала доказателствата, които е намерила за относими с оглед особеностите на случая, в това число е съобразила социални доклади от компетентните служби в България и Германия, заключение на психологична експертиза и свидетелски показания, обясненията на страните и детето-и ги е обсъдила, като не се е отклонила от съществуващата практика. Предвид изложеното не е налице твърдяната хипотеза на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. С оглед всичко изложено по-горе, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. На ответната страна се дължат направените разноски пред ВКС – 1000лв. за адвокатски хонорар. Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,