Определение № 1886 от 18.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2652/2023 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК Образувано е по касационна жалба на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество /Комисията/чрез държавен инспектор в ТД – Велико Търново, както и по касационна жалба на З. А. И., Н. М. С. и О. З. А. чрез пълномощник адв. Д. М. срещу решение №9 от 13.01.2023г по в.гр. д. № 356/2022 г. на Великотърновски апелативен съд ,потвърдил изцяло обжалваното и от двете страни в различни негови части решение №260004 от 13.07.2022г по гр.д №433/2020г на Окръжен съд- Габрово Разгледани са искове по чл. 153, ал. 1 ЗПКОНПИ. Комисията обжалва въззивното решение в частта, с която е потвърдено отхвърлянето на искове за отнемане на незаконно придобито имущество в полза на държавата на стойност 122689,86лв, от проверяваното лице З. А. И. до размера на исковите 95153,84лв и срещу Н. М. С. до размера от 27536,02лв. Ответниците обжалват въззивното решение в частта, с която потвърдено уважаване на исковете на основание чл. 142, ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 141 от ЗПКОНПИ за отнемане в полза на държавата на лек автомобил „Мерцедес", модел „Спринтер 314" от З. А. И. и Н. М. С., на основание чл.151 ЗПКОНПИ се отнема равностойността на отчуждени по шест бр. сделки недвижими имоти ,четири леки автомобила и едно товарно ремарке ,както и в частта с която на основание чл. 151 във вр чл.142, ал.1 т.3 от сина им О. З. А., чрез неговите законни представители З. А. И. и Н. М. С. се отнема сумата 27 353,35 лв, налична по спестовен влог. З. А. И. и Н. М. С. са продали на трети лица значителна част от закупените през проверявания период недвижими имоти,съгласно приета оценителна експертиза пазарната им стойност е съответно 12122лв;79490лв; 5268лв;47584лв;47639лв и 18490лв. Закупени и отчуждени МПС са на стойност съответно 11600лв; 11800лв; 6300лв; 3800лв; и 4300лв. За да потвърди оспорвания от страните резултат въззивния съд на свой ред е констатирал ,че ответникът З. А. И. З. А. И. е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.252 ал.2 НК /без съответното разрешение от БНБ извършвал по занятие банкови сделки/, попадащо в обхвата на чл. 108, ал. 1, т. 1 7 ЗПКОНПИ ,за проверявания период 21.12.2008г.- 21.12.2018г е отчетено, че И. има сключен граждански брак с ответницата на 19.02.2013г прекратен през 2019г,двамата са родители на О. А., [дата на раждане] Изследвано е имуществото, с което лицата са разполагали в началото и в края на изследвания период, който за всеки от тях е бил различен, увеличението на имуществото през същия период, доходите от трудова дейност, обезщетения от НОИ, доходи от фирми, продажба на имоти и МПС притежавани преди проверяваният период, получено наследство и т.н./, направените през това време обичайни и извънредни разходи, като са приети оценителна и съдебно-иконимическа експертизи,според които имуществото на ответниците за целия проверяван период, /само това имущество, което е налично в края на същия/, е на стойност 46 392,88 лв.При съпоставяне с нетния им доход,който е отрицателна величина /-111 202,46лв/се установява несъответствие от 157 595,34 лева ,което представлява „значително несъответствие“ по смисъла на §1,т.3 от ДР на ЗПКОНПИ.Като източник на доход въззивният съд не е приел за достоверни и доказани твърденията за даден на ответниците заем „на ръка“ за сумите 120 000 евро,7500 евро и 43 000 швейцарски франка, съгласно оспорените от Комисията частни диспозитивни документи, нито твърдението им ,че по сметката на детето са били внасяни суми, получени като дарение. Не са възприети и доводите на ищеца, че подлежи на отнемане и следва да участва в анализа за несъответствие предоставен от ответника заем на трети лица-сумата 76 426,60 лева.,също така и други парични средства,които в края на проверявания период не са налични. За тези парични суми,също така и за възмездно разпореденото движимо и недвижимо имущество, за което не е установен законен източник при придобиването е прието, че трябва да се изключат от анализа за несъответствие. Така е била изрично поставена и задачата на вещото лице по приетата икономическа експертиза. Но тъй като значително несъответствие е налице - както в случая, това не изключва искът по чл. 151 ЗПКОНПИ по непротивопоставими на държавата сделки да е основателен за тези имоти, за които не е установен източникът на средства,с които са закупени през периода на проверката и отчуждени впоследствие, а сочените пред първата инстанция и във въззивната жалба на ответниците договори за заем,оспорени от Комисията,не се ценят като доказателство. Стойността е определена в съответствие с разпоредбата на чл.148 ал.1 ЗПКОНПИ, отнема се заместващата облага по действителната й стойност. Отнемане на парични суми,преминали през банковите сметки на лицето,но неналични към датата на завеждане на иска, не може да бъде претендирано, тъй като законът не предвижда такава възможност.Пари не могат да бъдат отнети щом липсват,защото самите те представляват стойност и няма как да бъдат заместени от своята парична равностойност, поради което е отхвърена претенцията на ищеца за отнемането им. В жалбата на Комисията се застъпва тезата за неправилно приложение на закона във връзка с извода на въззивния съд, че възстановени суми от участие в търгове, ,преведени суми по банкови сметки от трети лица /10 199,17лв ;528,07лв/ по банкови сметки на З. И. и предостевни от него заеми /76 426,60лв/ не подлежат на отнемане, също така преводи на различни суми по сметки на Н. С. /429,85лв ;7345,15лв; 4459,26лв; 6630,29лв;8617лв/ като неналични към приключване на проверката, не подлежат на отнемане .В тази връзка, в приложеното изложение се поставя въпроса „Представляват ли „имущество“ по смисъла на пар. 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и участват ли при определяне размера на несъответствието, съобразно разпоредбата на пар. 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ предоставени от проверяваното лице заеми ,възстановени по банкови сметки суми от участие в търг,парични средства преведени по банкови сметки от трети лица ,вноски по стокови кредити ако същите не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период ,респ. към датата на предявяване на иска“. Сочат се предпоставките по чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване.Изтъкват се предпоставки по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК по въпрос за присъждане парична равностойност на същите заеми, банкови преводи, погасителни вноски и пр. парични средства, посочени в първия въпрос /за които искът е отхвърлен/ ,в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период ,респ. към датата на предявяване на иска. В касационната си жалба ответниците по иска З. А. И., Н. М. С. и О. З. А. чрез пълномощник адв. Д. М. оспорват наличието на основание за отнемане на имущество в полза на държавата по приложениия от съда закон.Оплакването е ,че в съществено нарушение на процесуалния закон въззивният съд не е спрял производството до приемането на тълкувателно решение по т.д №4/2021 ОСГК на ВКС,както и че не е ценил ангажираните от ответниците доказателства за получени заеми, като законен източник за придобиване на имущество .Въпросите, предмет на тълкуване от ОСГК също се сочат като решаващи за изхода на делото,възпроизведени са в изложението и по тях се сочи чл. 280, ал.1 т.1 ГПК ,като допълнително се формулира и въпрос (т.4 от изложението ) следва ли съда да спре производството на основание чл. 299 ГПК поради образувано тълкувателно дело на ОСГК на ВКС. Основание по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК се сочи по въпросите: