Определение № 120 от 17.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3031/2021 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответника „Брикфилдър“ ЕООД с предишно наименование „Орбилд инженеринг“ ЕООД срещу решение № 108 от 15.02.2021г. по в. гр. дело № 3355/2021г. на Софийски апелативен съд /САС/. С горецитираното въззивно решение е потвърдено решение № 3398/08.06.2020г. по гр.д. № 16329/2016г. на Софийски градски съд /СГС/ в частта му, с която е обявен за недействителен спрямо ищеца Г. П. С., на основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД, договор за продажба на недвижим имот от 27.12.2012г., сключен между „Булкомстрой“ ЕООД /в ликвидация/ и „Орбилд инженеринг“ ЕООД, обективиран в нот. акт № 187, т. 1, рег. № 4762, дело № 167/2012г. на Нотариус В. К., с предмет – ателие № 415, на 4 ет. от вх. Б на жилищна сграда, построена в поземлен имот № 1506, с площ 2 616 кв.м., за който е отреден УПИ втори – 1506 от кв. 47 по плана на м. „Студентски град“ на [населено място]. Със същото въззивно решение е оставена без разглеждане като недопустима въззивната жалба на „Орбилд инженеринг“ ЕООД срещу първоинстанционното решение в частта му, с която „Булкомстрой“ ЕООД /в ликвидация/ е осъдено да заплати на Г. П. С., на основание чл. 92 ЗЗД, сумата 20 084. 42 лв., съставляваща мораторна неустойка по предварителен договор от 08.02.2008г., за периода: 08.02.2011г. – 18.08.2014г., ведно със законната лихва от 18.08.2014г.. Касаторът поддържа в касационната си жалба, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Твърди, че процесната мораторна неустойка е недължима, тъй като забавянето на строителството не е по вина на продавача по предварителния договор, а от неоснователността на иска с правно основание чл. 92 ЗЗД следва извод, че ищецът не разполага с качеството „кредитор“ по П. иск, доколкото то е обусловено от вземането за същата договорна неустойка, поради което и искът с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД е неоснователен. Поддържа, че съдът не е обсъдил всички приети доказателства, относими към вземането по чл. 92 ЗЗД, в тяхната съвкупност и взаимовръзка, като по този начин е достигнал до погрешния извод за виновно неизпълнение на договорните задължения на „Булкомстрой“ ЕООД /в ликвидация/ по процесния предварителен договор. Счита, че искането за присъждане на законната лихва върху процесната неустойка, е несвоевременно направено – в първото о.с.з., поради което в тази част първоинстанционното решение е недопустимо. Моли въззивното решение да бъде „обезсилено като незаконосъобразно и неоснователно“ и предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира сторените съдебно – деловодни разноски. В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК жалбоподателят преповтаря изложените в касационната си жалба основания за неправилност на обжалвания съдебен акт, но не е поставил въпроси, по които да бъде допуснат искания касационен контрол. Ответникът по касационната жалба - Г. П. С. подава писмен отговор, в който поддържа становище за отсъствие на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Претендира сторените съдебно – деловодни разноски пред касационната инстанция. Ответникът „Булкомстрой“ ЕООД /в ликвидация/ не подава отговор на касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема по допустимостта на касационното обжалване следното: Касационната жалба срещу въззивното решение в частта му, с която е оставена без разглеждане въззивната жалба на касатора срещу първоинстанционното решение по иска с правно основание чл. 92 ЗЗД, е с характер на частна жалба и подлежи на разглеждане по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, по който касационният контрол е директен. Въззивният съд е приел, че пред първоинстанционния съд са били предявени от ищеца С. два кумулативно съединени иска: с правно основание чл. 92 ЗЗД срещу ответника „Булкомстрой“ ЕООД /в ликвидация/ и с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД срещу двете страни по относително недействителната сделка - „Булкомстрой“ ЕООД /в ликвидация/ и „Орбилд инженеринг“ ЕООД. Първоинстанционното решение по иска с правно основание чл. 92 ЗЗД не е било обжалвано от страните по този иск – ищеца и „Булкомстрой“ ЕООД /в ликвидация/, поради което то е влязло в сила. Въззивникът „Орбилд инженеринг“ ЕООД, който единствен е обжалвал решението на СГС в неговата цялост, няма правен интерес от въззивното обжалване досежно иска по чл. 92 ЗЗД, тъй като не е страна по този иск и съответно не е обвързан от силата на пресъдено нещо на решението по него. Поради това е счел, че въззивната жалба на „Орбилд инженеринг“ ЕООД в частта й срещу първоинстанционното решение по иска с правно основание чл. 92 ЗЗД, е недопустима и като такава я е оставил без разглеждане. Позовал се е на решение № 106 от 07.07.2015г. по гр.д. № 142/2015г. на ВКС, Първо г.о., според което при кумулативно съединени искове, решението по всеки от тях, подлежи на самостоятелно обжалване дори когато единият кумулативно съединен иск е обуславящ спрямо другия. При последната хипотеза, ако страната е обжалвала решението само по обусловения иск, дори жалбата да бъде уважена, решението по обуславящия иск не може да бъде отменено и обратно. САС е посочил, че по конкретното дело, въззивникът е трето лице за спора относно вземането за неустойка и поради това няма право на въззивно обжалване по иска по чл. 92 ЗЗД. Настоящият съдебен състав намира частната касационна жалба срещу преграждащия хода на производството по иска с правно основание чл. 92 ЗЗД въззивен съдебен акт за допустима, но неоснователна. Правилен е изводът на САС, че „Орбилд инженеринг“ ЕООД няма право на жалба срещу решението по иска с правно основание чл. 92 ЗЗД, страни по който са само ищецът С. и ответникът „Булкомстрой“ ЕООД /в ликвидация/ - страните по процесния предварителен договор за продажба. С исковата молба по делото са предявени кумулативно съединени иск с правно основание чл. 92 ЗЗД и иск с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД срещу различни ответници, като искът по чл. 92 ЗЗД е обуславящ спрямо иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД досежно материалноправната легитимация на ищеца като кредитор на вземане за договорна мораторна неустойка. Независимо от това касаторът не е страна в исковото производство по иска по чл. 92 ЗЗД и не е обвързан от силата на пресъдено нещо на решението по него. Страните по иска по чл. 92 ЗЗД не са обжалвали първоинстанционното решение и то е влязло в сила. Касаторът, който е ответник само по другия кумулативно съединен иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД, може да обжалва решението само по този иск, по който спрямо него ще се формира сила на пресъдено нещо. Затова в производството по П. иск той може да оспорва качеството „кредитор“ на ищеца, независимо че последният разполага с влязло в сила решение, признаващо вземането му по чл. 92 ЗЗД срещу продавача по процесния предварителен договор. В цитираното от въззивния съд решение № 106 от 07.07.2015г. по гр.д. № 142/2015г. на ВКС, Първо г.о., е прието, че съдебното решение по всеки от кумулативно съединените искове подлежи на самостоятелно обжалване и ако не бъде обжалвано по всички искове, влиза в сила в необжалваната част, независимо че единият от кумулативно съединените искове обуславя решението по другия, както когато страните по исковете са едни и същи, така и когато са различни /в последната хипотеза допустимостта на кумулативното съединяване на исковете не подлежи на инстанционен контрол/. Даденото горепосочено разрешение се споделя и от настоящия съдебен състав. Според него касаторът не разполага с право на жалба срещу решението по иска по чл. 92 ЗЗД, следователно правилно тя е оставена без разглеждане като недопустима. Той разполага със способ на защита на своите права в пълен обем чрез правото си на жалба срещу решението по иска с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД, по който може да прави всички допустими възражения за несъществуване на вземането на ищеца за процесната мораторна неустойка, придаващо му качеството на „кредитор“ по П. иск. Съобразно гореизложеното атакуваният въззивен съдебен акт в частта му, в която е оставена без разглеждане въззивната жалба на „Орбилд инженеринг“ ЕООД срещу първоинстанционното решение по иска с правно основание чл. 92 ЗЗД, е правилен и като такъв следва да бъде потвърден. Касационната жалба срещу въззивното решение, с което е потвърдено първоинстанционното решение по иска с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, т.е. тя е допустима. САС е намерил за осъществени всички елементи от фактическия състав на П. иск: установено качество на ищеца на „кредитор“ с признато вземане за неустойка, произтичащо от предварителен договор за продажба от 08.02.2008г.; извършена възмездна сделка между ответниците, увреждаща кредитора; сключване на увреждащата сделка след сключването на предварителния договор, от който ищецът извежда качеството си „кредитор“, при която хипотеза не е необходимо установяване на умисъл за увреждане; наличие на знание за увреждане както у длъжника – прехвърлител, така и у неговия съконтрахент - приложимост на презумпцията на чл. 135, ал. 2 ЗЗД, защото съконтрахентите по сделката са търговски дружества, представлявани от едно и също лице. По оплакването във въззивната жалба, че няма знание у ответниците за увреждането на кредитора, въззивният съд е извършил съвкупна преценка на приетите доказателства, от които е установил, че с атакуваната сделка са прехвърлени 22 недвижими имоти – собственост на Булкомстрой“ ЕООД, на цена по-ниска от данъчната оценка. Едноличен собственик на капитала на двете дружества е едно и също физическо лице, а атакуваната сделка е извършена след сключването на процесния предварителен договор и след възникване на вземането за мораторната неустойка по него. САС е заключил, че от горепосочените обстоятелства е достатъчно да се заключи, че Булкомстрой“ ЕООД, чрез своя управител, е знаело за наличието на неизпълнено задължение по процесния предварителен договор. По отношение на другия ответник е приложил презумпцията на чл. 135, ал. 2 ЗЗД. С тези решаващи съображения въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което искът с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД е уважен като основателен. Допускането на касационно обжалване на въззивно решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК и т. 1 ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, от значение за изхода по конкретното дело, т.е. който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. В изложението към касационната жалба не са формулирани правни въпроси, удовлетворяващи общото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Въобще не са поставени каквито и да било въпроси. Изложени са единствено оплаквания за неправилност на въззивното решение, които е недопустимо да бъдат разглеждани при предварителната селекция на касационната жалба – предмет на настоящото производство. Нещо повече – по-голямата част от тези оплаквания са за неправилност на първоинстанционното решение по иска с правно основание чл. 92 ЗЗД, по отношение на който въззивната жалба на настоящия касатор е оставена без разглеждане като недопустима, т.е. в тази част е налице влязло в сила съдебно решение, което е недопустимо да бъде обжалвано. Допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК също не е наведено, но и това да беше сторено, щом не е съотнесено с надлежно поставен правен въпрос, не може да обуслови допускане на касационно обжалване, доколкото последното изисква кумулативното осъществяване на общото и някое от допълнителните основания, визирани от законодателя в чл. 280, ал. 1 ГПК. При така обективираните оплаквания в касационната жалба касационният съд не разполага с правомощия да формулира неизложен правен въпрос в производството по П. иск. На основание изложеното, поради отсъствие на основания по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и на чл. 280, ал. 2, пр. 1 и пр. 2 ГПК, касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допуснато. С оглед изхода на настоящото производство, касаторът следва да бъде осъден да заплати на Г. П. С. сумата 1 600 лв., съставляваща платен хонорар за един адвокат пред ВКС. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,