Определение № 32 от 05.09.2014 г. на ВКС по д. № 28/2014 г.

Производството е по реда на чл.135 ал. 4 от АПК. Образувано е по спор между Софийски районен съд, І-35 състав и Административен съд София - град ,І отд. 19 състав по въпроса кой от тях е компетентен да разгледа предявения срещу И. иск по чл.74 ал.2 ЗЗДиск. Исковата молба е подадена до Административен съд София-град заедно с жалба на Г. Ш. К. срещу заповед за незаконосъобразно прекратено служебно правоотношение по чл. 106 ал.1 т.2 ЗДСл. С определение от 01.07.2010г по адм.д. №4894/2010г, образувано по реда на чл.121 ал.1 т.1 вр чл.145 и сл. АПК, този съд е разделил производството по оспорването на заповедите на Изпълнителния Директор на И. съответно е прекратил производство в частта, с която се иска присъждане на обезщетение на основание чл. 74 ал.2 от ЗЗДиск. Искът е изпратил по подсъдност на Софийски районен съд с мотив, че претенцията задължително се разглежда по реда на ГПК, съгласно разпоредбата на чл.75 ал.1 ЗЗДиск. По образуваното гр.д №33560/2010г по описа на Софийски районен съд, с разпореждане от 16.07.2010г на СРС 35 състав производството е оставено без движение за остраняване нередовности на постъпилата исковата молба. В тази връзка е постъпила молба на ищеца Г. Ш. К., в която при изпълнение на указанията е изтъкнал ,че искът му е подсъден на Административен съд и следва СРС да повдигне препирня за подсъдност, уточнил е и обсотятелствата ,на които се позовава в тази връзка, а именно служебния характер на отношенията. По молбата районният съдия е процедирал като по частна жалба срещу определението на АС София - град за прекратяване на производството. С определние №9813 от 01.07.2011г по адм.д.№3663/2011г ВАС, на който молбата е била служебно изпратена, е прекратил производството по чл.229 АПК ,тъй като липсва частна жалба и не е допустимо обжалване на посоченото определение от ищеца. С определение от 23.05.2014г на основание чл.118 ал.1 ГПК Софийски районен съд е преразгледал първоначалното си становище, че е исковата молба по образуваното пред него гр.д. 33560/2010 му е подсъдна.След като е отменил свои процесуални действия, е повдигнал спор за подсъдност, като се е позовал на съдържанието на исковата молба и постъпилите в резултат на указания уточнителни молби от 13.07.2011г и 19.12.2012г с твърдения на ищеца ,че вредите произтичат от действията на директора на ИАРА, който чрез незаконосъобразната си заповед за уволнение, извършено поради непряка дискриминация на етнически и религиозен признак ,му причинил неимуществените вреди. Тъй като ищецът е бил в служебно правоотношение и се твърди,че вредите са произтекли от действията на административния му ръководител, прекратил правоотношението при дискриминация, редът е по чл. 1 ЗОДОВ Петчленният състав на състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд на Република България намира, че компетентен да разгледа делото по предявения иск е сезираният Административен съд София- град, на който делото следва да бъде изпратено по подсъдност поради следните съображения: Разграничителният критерий при преценка относно реда, по който следва да се разглеждат исковете за обезщетения от дискриминационно третиране, е от чии действия произтичат вредите, с оглед твърденията на ищеца. В исковата молба се твърди служебно правоотношение с ответната И., прекратено от нейния изпълнителен директор, при дискриминация. След като дискриминационното третиране се твърди да е извършено при прекратяване на служебното правоотношение между страните, претенцията за обезщетяване на вредите от този акт няма граждански, а административен характер и искът съгласно чл.74, ал.2 ЗЗДискр.вр. чл.1 ЗОДОВ и чл.203, ал.1 АПК следва да е подсъден на административен съд. Отношенията по възникване, изпълнение, изменение и прекратяване на служебните правоотношения са административни /арг. от чл.9, ал.1 и чл.108, ал.1 ЗДСл./ Ищецът претендира обезщетение за вреди, причинени от неравенство в третирането при упражняване правото на труд, произтичащо от служебно правоотношение, при което между страните не съществува равнопоставеност, за разлика от трудовите правоотношения. Съгласно чл.74, ал.2 ЗЗДискр. за вредите от актове на дискриминацонно третиране, причинени от незаконни актове, действия или бездействия на държавни органи и длъжностни лица, искът се предявява съгласно чл.1 ЗОДОВ и се разглежда по реда на АПК, от административните съдилища. Разпоредбата на чл. 74 от ЗЗДиск. предвижда, че в случаите по раздел І от закона всяко лице, претърпяло вреди от нарушение на права по този или по други закони, уреждащи равенство в третирането, може да предяви иск за обезщетение по общия ред срещу лицата и/ или органите, причинили вредите, а нормата на ал. 2 определя реда за предявяване на иск за обезщетение по ЗОДОВ, когато вредите са причинени на граждани от незаконни актове действия или бездействия на държавни органи и длъжностни лица. В случая изложените в исковата молба твърдения и петитум за съществувало и прекратено служебно правоотношение по Закона за държавния служител сочат, че ищецът претендира обезщетение за вреди, причинени от неравенство в третирането при упражняване правото на труд, което право на труд произтича от служебно правоотношение, при което между страните не съществува равнопоставеност, както е при трудово правоотношение. При искове за вреди, произтичащи от служебни правоотношения, какъвто е случая, родово компетентен да се произнесе по иска е съответния Административен съд. В този смисъл е вече установената практика на състави на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, опредметена в Определение №14 от 31.01.2013г по дело №1/2013г 5 чл. състав, Определение №12 от 15.02.2013г по дело №2/2013г 5 чл. състав, Определение №40 от 09.07.2013г по дело №33/2013г 5 чл. състав ,постановени по идентични препирни. Водим от гореизложеното, настоящият петчленен състав на ВКС и ВАС