Определение № 761 от 19.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3901/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 11328/12.05.2022 г., подадена от С. Н. К. и Р. Б. К., чрез адвокат М. Т., срещу решение № 435 от 6.04.2022 г. по гр. д. № 470/2022 г. на Окръжен съд – Варна, както и по касационна жалба вх. № 18716/5.08.2022 г. на същите жалбоподатели срещу решение № 832 от 29.06.2022 г. по гр. д. № 470/2022 г. на Окръжен съд – Варна. С първото решение е отменено решение № 262870 от 26.11.2021 г. по гр. д. № 10656/2019 г. на Районен съд – Варна в частта, с която на основание чл. 34, ал. 1 ЗС е отхвърлен предявеният от Т. И. М. срещу В. И. К., А. Д. К., С. Н. К. и Р. Б. К. иск за допускане и извършване на делба на недвижим имот, находящ се в [населено място], общ. А., обл. Варна, [улица], представляващ едноетажна жилищна сграда, състояща се от две входни антрета, три стаи, два санитарни възела, две избени помещения и трето малко избено помещение под площадката на външното стълбище, обозначени в действащия план в УПИ *, в кв. 36 като МЖ и МС, и стопански постройки, разположени по северната граница на имота, и вместо това е допуснато да се извърши съдебна делба на недвижим имот, находящ се в [населено място], общ. А., обл. Варна, [улица], представляващ едноетажна жилищна сграда, изградена в дворно място, представляващо УПИ *, в кв. 36 по действащия план на [населено място], одобрен със заповед № 358/20.12.2001 г. на кмета на Община Аксаково, с площ от 800 кв. м, състояща се от две входни антрета, три стаи, два санитарни възела, две избени помещения и трето малко избено помещение под площадката на външното стълбище, обозначени в действащия план в УПИ *, в кв. 36 като МЖ и МС, ведно с изградените в мястото стопански постройки, означени на скицата на л. 179 от делото на В. в зелен, в син и червен цвят, между съсобственици и при квоти за всеки от тях, както следва: 1/4 ид. ч. за Т. И. М., 1/4 ид. ч. в режим на СИО за В. И. К. и А. Д. К., и 1/2 ид. ч. в режим на СИО за С. Н. К. и Р. Б. К.. С второто решение, постановено по реда на чл. 250 ГПК, е оставена без уважение молбата на С. Н. К. и Р. Б. К. за допълване на решение № 435 от 6.04.2022 г. по гр. д. № 470/2022 г. на Окръжен съд – Варна. В основното решение е съобразено, че производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявени от Т. И. М. срещу С. Н. К. и Р. Б. К., В. И. К. и А. Д. К. искове по чл. 34 ЗС за допускане и извършване на делба на недвижим имот, представляващ дворно място, находящо се в [населено място], обл. Варна, [улица], представляващо УПИ *, в кв. 36 по действащия план на града, одобрен със заповед № 358/20.12.2001 г. на кмета на Община Аксаково, идентичен с имот пл. № *, включен в парцел *., в кв. 36 по предходен план на населеното място, с площ по скица от 800 кв.м и при граници: улица, УПИ *, УПИ *, УПИ * и УПИ *, ведно с построената в него едноетажна жилищна сграда, без посочена площ в нотариалния акт, а по данъчна оценка - с площ от 59 кв.м, състояща се от две стаи, салон и кухня, ведно с принадлежащата на сградата изба, без посочена площ по нотариален акт, а по данъчна оценка с площ от 53 кв.м, и стопански постройки. Ищцата твърди, че п рез 1997 г. придобила в индивидуална собственост 1/2 ид. ч. от описания имот на основание алеаторен договор по нот. акт № 94/1997 г. от прехвърлителката, нейна майка, Я. С. Г.. На 17.12.2012 г. продала 1/4 ид.ч. от имота на сестра си В. И. К., която по това време била в граждански брак с А. Д. К.. Ответникът С. Н. К. придобил 1/2 ид.ч. от имота на основание алеаторен договор, оформен с нот. акт № 143/5.10.2012 г., от прехвърлителя, негов баща, Н. С. К.. Към датата на придобиването С. К. бил в брак с Р. Б. К.. С договора прехвърлителят запазил за себе си пожизнено безвъзмездно право на ползване на имота. Вследствие извършени от съсобствениците преустройства, в къщата са обособени: две изби, две стаи, кухня, голям салон, баня и тоалет, външна тоалетна, голяма тераса. Помещенията се ползват поотделно от ползвателя Н. К., който идва в имота само през лятото, и от ищцата, сестра й В. и майка им Я.. Всяка група съсобственици влиза в сградата и ползваните части от отделен вход. Възникналата съсобственост не могат да прекратят извънсъдебно, поради което Т. М. прави искане за допускане и извършване на делба на общия имот, при квоти от по 1/4 ид. ч. за нея и ответниците К. (в режим на СИО), и 1/2 ид.ч. за ответниците К. (в режим на СИО). С отговора на исковата молба С. и Р. К. са признали иска за делба на дворното място, вещните права на страните и притежаваните от тях идеални части от съсобствеността. Оспорили са иска за делба на жилищната сграда като неоснователен. Навели са твърдения, че ползването на жилищната сграда било разделено между майката на ищцата Я. Г. и нейния брат Н. К. още преди 37 години. Съсобствениците на имота към този момент се разбрали праводателят им Н. К. да ползва североизточната част на сградата, състояща се от една стая, кухня, стопанска постройка (навес с оградни стени) и изба, а Я. Г. да ползва северозападната част откъм улицата, състояща се от другата стая, салон, изба (преди работилница), попадаща под стаята. Уточнили са, че в сутеренния етаж на жилищната сграда има две избени помещения, едното от които било ползвано приживе от дядото на страните като работилница, поради което описанието на избените помещения в документите за собственост е неточно. В помещенията, ползвани от баща им Н. К., е извършен основен ремонт на тази част от сградата, без да се засяга конструкцията й. Понастоящем тази част от жилищната сграда, след извършен основен ремонт през 2008 г. от бащата на К., представлява самостоятелен годен обект, състоящ се от дневен тракт с кухненска част, баня-тоалет, антре и спалня (посочена в нотариалните актове като навес с оградни стени). Навесът не съществува понастоящем и същият вече е част от самостоятелното жилище на ответниците, ползвано от баща им. През 2010 г. е извършен ремонт на покрива на жилището, а през 2019 г. - направена външна изолация на същото. Баща им владял непрекъснато и необезпокоявано обособеното жилище, за което достъп е имал само той. Това владение е продължено от ответниците К. след сделката от 2012 г. Вследствие на упражненото владение, ответниците придобили правото на собственост върху това самостоятелно жилище на основание изтекла придобивна давност през 2018 г. Другата част от жилищната сграда, която се ползва от Я. Г., е опасна за ползване и практически негодна за ползване, поради наложителен спешен ремонт, укрепване, а при невъзможност за това - за събарянето й. Тази северозападна част от сградата не отговаря на изискванията на Наредба № 5 за самостоятелен обект на собственост. В тази част няма тоалет и баня, а има външен тоалет. В този смисъл С. и Р. К. са направили искане искът за делба на североизточната част на жилищната сграда (оцветена в червено на л. 2 от Приложение № 1 към заключението на вещото лице М. А.), да се отхвърли, с извод за изключителна собственост на ответниците К. и липса на съсобственост, а искът за делба на северозападната част от жилищната сграда (оцветена в зелено на същото приложение), да се уважи, с извод за наличие на съсобственост. Ответниците К. не са депозирали отговор на исковата молба, а в съдебно заседание са изразили становище, че е налице съсобственост и един имот, който следва да бъде поделен между страните, ведно с наличните стопански постройки в дворното място. Т. М. е посочила, че наред с основния имот, делба следва да се допусне и на обслужващите постройки в имота - две стопански постройки, изградени от камък и тухли. Уточнила е, че ползваната от нея част от жилищната сграда е означената в зелен цвят на л. 2 от Приложение № 1 към заключението на вещото лице М. А.. Оспорила е възражението за придобиване по давност на означената в червено част от жилищната сграда от ответниците, с твърдения, че тази част е била ползвана от съсобствениците общо. Ответниците К. не са живели въобще в жилището, за да могат да го владеят. Предприетите преустройства и основен ремонт, довели до обособяване на сегашните помещения в жилищната сграда, са извършени след 2015 г. и едва от този момент означената в червено част от къщата се ползва от ползвателя Н. К.. Последният пребивавал в къщата около 3 месеца в годината, като през останалото време живеел в София. Идентично становище и оспорване са заявили и ответниците К.. Въззивният съд е приел за установено следното от фактическа страна: От изслушаната пред Районен съд – Варна съдебно-техническа експертиза, с вещо лице М. А., се установява, че на границата с УПИ *, в процесното дворно място, съставляващо УПИ * в кв. 36 по плана на [населено място], е изградена едноетажна жилищна сграда. Теренът е с голяма денивелация. Едноетажната жилищна сграда е изградена през 1939 г. и се е състояла от „дюгенъ“ с вход от улицата и жилищна сграда на един етаж, състояща се от две помещения. Планът на сградата от 1939 г. е показан на Приложение № 1. През 1949 г. е изградена пристройка към съществуващата жилищна сграда, като планът на сградата към този момент е съобразно отразеното в Приложение № 2. По чертежа на фасадата по този план се вижда, че се изгражда още едно помещение. Към момента на огледа в дворното място е изградена едноетажна жилищна сграда с избени помещения. Едното избено помещение (по стария план „дюгенъ“) е с вход от улицата. Стопанските постройки са изградени в дъното на имота по границата с УПИ *. Те не се ползват отдавна и са с изтекла експлоатационна годност. В момента на огледа жилищната сграда се състои от два входа, три стаи, две антрета, два санитарни възела и две избени помещения, като под площадката на външното стълбище е оформено трето малко избено помещение. На лист № 1 към заключението е посочено разпределението на избите в жилищната сграда. Жилищната сграда в имота е с масивна конструкция - каменни основи, каменни стени, носеща тухлена зидария. Сградата, изградена през 1939 г., означена в зелен цвят на лист 1 и 2, се нуждае от основен ремонт и укрепване, а в останалата част на жилищната сграда, означена в червен цвят в същото приложение към заключението, е направен основен ремонт. В жилищната сграда са обособени два входа: с вход от терасата е обособена самостоятелна част от сградата, означена със зелен цвят, състояща се от входно антре, една стая и санитарен възел, със ЗП от 32.30 кв.м, и с вход от бетоновата пътека е обособена самостоятелна част от жилищната сграда, означена в червен цвят, състояща се от входно антре, две стаи и санитарен възел, със ЗП от 51 кв.м. Сградата в имота е попълнена в КРП на [населено място], одобрен със заповед № 1418/26.04.1921 г. съгласно разрешението от 1939 г. В КП, одобрен със заповед № 4408/10.06.1967 г. (Приложение № 4), процесният имот представлява парцел № *, а жилищната сграда е с размерите, които има понастоящем - ЖС от 1939 г., пристройка от 1949 г. и полумасивна сграда, отразена в плана от 1949 г. По РП на селото, одобрен със заповед № 187/15.02.1980 г., процесният имот попада в УПИ *. за градско строителство, отразен е в сегашните си граници и площта му е 800 кв.м. ЖС е с размерите, които има и понастоящем. Действащият план на [населено място] е одобрен със заповед № 358/20.12.2001 г. на кмета на Община Аксаково. Процесният имот е УПИ *, кв. 36, а ЖС е с размерите, които има и понастоящем. Към момента на огледа вещото лице посочва, че в означената в зелено част от сградата се извършвал ремонт - довършва се изграждането на санитарния възел, на гърба на който се обособява и кухненска част. Такава има обособена и в червената част от сградата, от което експертът е заключил, че обектите са разделени на две самостоятелни жилища. При втория оглед ремонтът бил довършен. От допълнително заключение на същото вещо лице се установява, че в процесния имот са изградени и стопански постройки (бивш кокошарник) и склад, които са в лошо техническо състояние и са с изтекла експлоатационна годност. С изпълнените СМР в жилищната сграда в имота не е изменена конструкцията на сградата, изпълнено е укрепване и подсилване на междуетажната конструкция. За изпълнението им не е било необходимо разрешение за строеж. За подсилване на междуетажната конструкция е било необходимо становище на проектант-конструктор и указания за изпълнението. Пукнатините в жилищната сграда, изградена през 1939 г., се дължат на изтекла експлоатационна годност и липса на поддръжка. С изпълнените СМР в частта, оцветена в червено, са подобрени устойчивостта и техническото състояние на тази част от сградата. От заключението на повторната съдебно-техническа експертиза, изготвено от вещото лице П. М., се установява, че в процесния УПИ *, кв. 36 по плана на [населено място] са построени едноетажна жилищна сграда през 1939 г., разположена на уличната регулация в западната част на имота; на изток, долепена до нея, едноетажна пристройка от една стая през 1949 г.; навес; складово помещение и стопански постройки в дъното на имота. Към настоящия момент на първо ниво към улицата е разположен дюкян (изба), а на второ ниво е изградена допълнителна стена. Оформен е санитарен възел - баня с тоалетна и антре. Изграждането на санитарния възел е преустройство, при което в едно помещение за жилищни нужди – спалня, се изграждат други помещения за жилищни нужди - санитарен възел и антре. Това е текущ ремонт. Извършената промяна на носещата конструкция от етажен дървен гредоред, заменен със стоманобетонна плоча, е основен ремонт и реконструкция по смисъла на § 5, т. 42 и т. 44 ДР на ЗУТ. За същото е необходимо да се представи проект по части архитектура и конструкции и да се издаде разрешение за строеж. Окръжен съд – Варна е възпроизвел събраните по делото гласни доказателства: Свидетелят А. П. твърди, че познанството му с Н. К. датира отдавна (от 10-годишни). В процесната къща в [населено място] живеели родителите му - бай С. и Т., а Н. идвал от време на време да вижда родителите си, а след смъртта им идвал обикновено през лятото. През другите сезони идвал да пръска дърветата, след което се прибирал в София, където живее и понастоящем. Свидетелят живее в [населено място] и в [населено място] не е ходил може би от 5 години. Н., като идвал, обикновено му се обаждал да се видят. Ползвал източната част на къщата, която се състояла от спалня и кухничка, а другата част се ползвала от сестра му Я.. По-късно, преди около 10 години, от 2002 г., започнал да извършва преустройство, свързано с навеса до източната част на къщата. След това правил допълнително ремонт преди година или две, но свидетелят не знае точно какво е правил. Може би първите ремонти е правил преди 10-12 години, а последните - преди 1-2 години. В оградената в червено на скицата на вещото лице на л. 87 от делото част от къщата свидетелят описва, че попадат навесът, кухничка и спалня. Не може да каже коя година точно е преустроено. Навесът отгоре имал покрив, който бил едно цяло с останалата част и бил като селски склад за натурии. Свидетелят И. Д. заявява, че през 2003 г. Н. сключил брак с Р. и заживял в София, като в имота идвал през лятото. След смъртта на майка си Н. започнал да поддържа къщата - сменял цигли, капаци, парапети. Стария сайвант преустроил във всекидневна, санитарни възли. През 2008 г. започнал ремонтите, като свидетелят не знае кога са свършили. Била излята плоча, бил направен покривът. Свидетелката Р. И., трайно живееща в [населено място], през една къща на същия ред на улицата, на която се намира процесният имот, споделя, че от 2002-2004 г. в къщата във вътрешните стаички живее единият син на Н. - К., а към улицата са стаите на Я. - в тях живее Т.. След 2012 г. започнал ремонтът на вътрешните стаи в двора, който свидетелката възприела непосредствено. Била направена допълнителна стая, сменили покрива, поставили изолация. Преди две години бил направен ремонтът на външните стаи, ползвани от Я. - била сменена дограмата, направени били баня и кухничка. Преди две години в тази част нямало баня и всички ползвали външна баня. За овошките в двора се грижели дядо С., а след смъртта му Я. и брат й Н. до миналата година. Свидетелката М. С. (втора братовчедка на Н. и на Я.), заявява, че имотът се ползвал общо от Н. и Я. до 2010 г. Тогава се родило внучето на Я., а през 2012 г. Н. прехвърлил правото си на С.. От този момент ползването на къщата било разделено - външната част ползвала Я., а вътрешната - Н.. Дотогава свидетелката ходила в имота, даже спала в него. След това започнали ремонтите. До този момент в къщата нямало санитарен възел и тоалетна. Ползвали обща тоалетна и импровизирана баня на двора. Въз основа на така изложеното, Окръжен съд – Варна е направил следните правни изводи: В резултат на описаните прехвърлителни сделки е възникнала съсобственост между страните, при квоти: по 1/4 ид.ч. за ищцата и за ответниците К. в режим на СИО, и 1/2 ид.ч. за ответниците К. в режим на СИО. Съгласно заключенията по приетите съдебно-технически експертизи, които въззивният съд е кредитирал като обективни и неоспорени в тези им части, по действащия план на [населено място], одобрен със заповед № 358/20.12.2001 г. на кмета на Община Аксаково, процесният имот представлява УПИ * в кв. 36, с площ от 800 кв.м. Спорните въпроси в отношенията между страните са дали изградената в дворното място едноетажна жилищна сграда е една или от част от нея е обособено самостоятелно жилище, като годен обект на правото на собственост, и дали ако това е така, обособеното самостоятелно жилище е придобито от ответниците К. на основание придобивна давност, изтекла през 2018 г. Окръжен съд – Варна е приел, че тезата част от една жилищна сграда да е обособена като самостоятелен обект на право на собственост, за сметка на другата част от същата жилищна сграда, която е останала негоден (несамостоятелен) обект на правото на собственост, е поначало юридически неиздържана. Доколко част от една сграда е обособена като самостоятелен обект, годен предмет на право на собственост, е правен въпрос, като оценката на заключението на вещото лице съдът извършва съгласно чл. 202 ГПК. По правния въпрос може ли да се придобият по давностно владение като самостоятелно жилище допълнително застроени към сграда помещения, ако останалата част от сградата не отговаря на изискванията на действащите строителни правила и норми за самостоятелен жилищен обект, въззивният съд е съобразил решение № 30/7.02.2012 г. по гр. д. № 401/2011 г. на ВКС, I г. о., съгласно което предмет на придобиване на вещни права са само самостоятелно съществуващи движими и недвижими вещи. Съгласно чл. 98 ЗС, освен ако не е постановено или уговорено друго, принадлежността към вещ не е самостоятелна вещ и съответно не може да се придобива самостоятелно, а следва собствеността на главната вещ. Когато недвижимата вещ е сграда, самостоятелно може да се придобива само такава част от нея, която по силата на архитектурен (инвестиционен) проект, одобрен съгласно действащите строителни правила и норми, е обособена като самостоятелен имот (жилище, ателие или др. подобни). В този смисъл е разпоредбата на чл. 202 ЗУТ. Съответно и владението върху реална част от сграда може да доведе до придобиване по давност на тази реална част, само ако владяната реална част и останалата част от сградата са били разделени на два или повече обекта (жилища, ателиета и др. подобни) с одобрен архитектурен (инвестиционен) проект, отговарящ на действащите строителни правила и норми. Съдът е приел за установено по делото от събраните експертни заключения, че в делбеното дворно място през 1939 г. е изградена една едноетажна жилищна сграда, а през 1949 г. е изградена пристройка, състояща се от едно помещение към съществуващата жилищна сграда. Към момента на огледите от експертите в дворното място има изградена една едноетажна жилищна сграда с избени помещения, като са налични и стопански постройки. В частта от жилищната сграда, означена в червен цвят на разпределението на л. 87 от делото на В., е извършен основен ремонт и преустройства (навесът е преустроен в спалня), а частта от сградата, означена в зелен цвят на същото разпределение, се нуждае от основен ремонт и укрепване. По всички действали във времето планове за населеното място (КРП от 1921 г., КП от 1967 г., РП от 1980 г. и действащия план от 2001 г.), жилищната сграда е отразена с размерите, които има и понастоящем, а в актовете за собственост, до последния от 2012 г., жилищната сграда е описана като една, по еднакъв начин. Състоянието на частта от жилищната сграда, изградена през 1939 г., означена в зелен цвят, е следствие на изтекла експлоатационна годност и липса на поддръжка. Първите ремонти в частта от сградата, означена в червено, са били предприети от Н. (праводателя на ответниците К.) преди 10-12 години, а последните ремонтни дейности са правени преди 1-2 години според показанията на свидетеля П., а според показанията на свидетелите И. и С. ремонтът започнал след прехвърляне на собствеността през 2012 г. Независимо от това кога са започнали ремонтът и преустройството на частта от сградата, означена в червено, по делото липсват данни за наличие на одобрен архитектурен проект за разделяне на сградата на две жилища. Не е установено категорично по делото и че към най-късния момент на установяване на владението (2008 г.) частта от къщата, означена в червен цвят на разпределението на л. 87 от делото на В., да е била фактически обособена във вида, установен при огледа на вещото лице, като част от съществуващата сграда. Като самостоятелен обект по смисъла на § 5, т. 39 ДР на ЗУТ и § 1, т. 1 ДР на ЗКИР, който е годен да бъде обект на право на собственост, частта от сградата би могла да стане след одобряване на инвестиционния проект от гл. архитект на [община], каквото в случая не е налице. На това основание съдът е приел, че първоинстанционното решение, с което е прието, че частта от жилищната сграда, означена в червен цвят, състояща се от входно антре, две стаи и санитарен възел, със ЗП от 51 кв.м, е била придобита по давност от ответниците К., изтекла към 2018 г., въпреки че не е бил одобряван архитектурен (инвестиционен) проект за разделянето на сградата на две жилища и въпреки че след отделяне на тази част останалата част от сградата не отговаря на строителните правила и норми за самостоятелно жилище и същата е с изтекла експлоатационна годност, се явява неправилно и като такова следва да бъде отменено. Въззивният съд е намерил за неправилно първоинстанционното решение и в частта, с която е прието, че частта от сградата, означена със зелен цвят, състояща се от входно антре, една стая и санитарен възел, със ЗП от 32.30 кв.м, е придобита по давност от ищцата и ответниците К., доколкото тези съделители не са се позовали на придобивна давност по делото. Изложил е, че не споделя разбирането, че ефектът на придобивната давност е постижим при последващо прибавяне към фактическия му състав на липсващия административен акт и е намерил, че даденото разрешение в ТР № 3/28.06.2016 г. по тълк. д. № 3/2014 г. на ОСГК на ВКС, относимо към действителността/нищожността на договора поради невъзможен предмет, е неприложимо по отношение на придобивната давност. Посочил е, че придобивната давност, като способ за придобиване право на собственост върху недвижим имот, не може да произведе правно действие в зависимост от бъдещото фактическо и правно обособяване на реално определената част. За да породи ефект давността, към момента на установяване на владението, с намерение да се свои реално определена част от имот/сграда, обособяването на частта като самостоятелен годен обект на правото на собственост следва да е завършено. Придобивна давност не може да тече по отношение на част от сграда, която не е обособена като самостоятелен обект по смисъла на чл. 202 ЗУТ към момента на установяване на владението. Инвестиционният проект може да предхожда или да съвпада, но не може да следва по време осъществяването на фактическия състав на придобивната давност. Ако към момента на изтичане на давността инвестиционен проект не е изготвен и не е одобрен, вещният ефект на придобивната давност не може да настъпи. Въззивният съд е приел, че в случая по делото не е установено по категоричен и непротиворечив начин, че фактическото обособяване на две самостоятелни жилища в рамките на едноетажната жилищна сграда в делбения имот е било завършено към началния момент на установеното владение - най-късно към 2008 г.; че ответниците К. са упражнявали фактическа власт върху обособената част от сградата с намерение да своят самостоятелно обособен обект; че са престанали да държат частите на съсобствениците си от общата едноетажна сграда и са променили намерението си чрез манифестиране на промяната пред останалите съсобственици; че владението им в един и същ обем е било трайно, непрекъснато, спокойно, явно, необезпокоявано и несмущавано до 2018 г. Намерил е за недоказано възражението, че фактическото ползване на сградата е било разделено между праводателите на страните още преди 37 години. Визирал е, че категорични доказателства по тези релевантни факти не са събрани по делото. Показанията на свидетеля П. са неточни, вътрешно противоречиви, изолирани и неубедителни относно момента на обособяване на частта от сградата (според свидетеля първите ремонти са започнати от Н. преди 10 години, през 2002 г., а последните били правени преди 1-2 години), а в показанията си свидетелят Д. установява, че ремонтите в частта от сградата на ответниците К. са започнали през 2008 г. Не е установено конкретно кога са обособени отделните входове на двете части в сградата, кога пристройката-навес е преустроена в спалня, точният момент на изграждане на санитарните помещения в частта. Посочил е, че щом ремонтите са започнали през 2008 г., то към началото на установяване на фактическата власт владението не е имало за предмет фактически обособената самостоятелна част от сградата, като годен отделен обект на правото на собственост. Намерил е, от друга страна, че показанията на тези свидетели са оборени по делото с показанията на свидетелите И. и С., които излагат преки и трайни във времето впечатления и установяват с по-висока степен на взаимност, конкретност и достоверност, че ремонтите във вътрешната част от сградата са започнали през 2010-2012 г. (след прехвърляне на собствеността на К.). Съдът е направил извод и че за осъществяваната от съпрузите К. фактическа власт с намерение за своене на частта от сградата по делото не са събрани доказателства. Посочил е, че в показанията си свидетелите не установяват, че К. са владели частта от сградата, както и да са демонстрирали променено намерение за своене в изискуемия срок на дългата давност. Ето защо съдът е заключил, че въведеното възражение за придобиване на част от едноетажната сграда в делбения имот по давност от К. не е доказано и поради това е неоснователно. Съдът е посочил и че ако се приеме, че в процесното дворно място са обособени две самостоятелни жилища, по силата на б. „д“ от ППВС № 2/1982 г. делбата на парцела, съсобствеността върху който е възникнала не по регулация и в който има две самостоятелни сгради, които могат да бъдат обект на собственост и които са изключени от съсобствеността, а принадлежат на отделни съсобственици на парцела, би била недопустима. По силата на закона в тези случаи се приема, че е създадено положение, сходно с етажната собственост. Сградите са изключени от съсобствеността и принадлежат на отделни съсобственици на парцела, върху който са построени и който е общ. Парцелът в тези случаи е обща част и съсобствеността върху него е неразделно свързана с отделните сгради. А делба на общи части е недопустима съгласно чл. 38, ал. 3 ЗС. В решението по чл. 250 ГПК е визирано, че производството е образувано по молба на С. Н. К. и Р. Б. К., с искане за допълване на решение № 435 от 6.04.2022 г., като се допусне до делба и дюкян (търговско помещение), намиращ се на първи жилищен етаж, съгласно приетите по делото експертизи, Приложение № 1. Въззивният съд е приел, че в случая не е налице непълнота на постановения от него съдебен акт, тъй като се е произнесъл по целия спорен предмет, като диспозитивната част на решението му съдържа всички имоти, предмет на делбата, включително и едноетажната жилищна сграда, с изключение на дворното място, по отношение на което първоинстанционното решение е влязло в сила. Посочил е, че в решението, с което се допуска делбата на недвижими имоти, се отразява не само индивидуализацията по исковата молба, но и актуалните им индивидуализиращи белези, установени от доказателствата по делото - скица, според подробен устройствен план или кадастрална карта, и експертно заключение. Изложил е, че приетите по делото и кредитирани от Окръжен съд – Варна две съдебно-технически експертизи отразяват, че жилищната сграда към момента се състои от две входни антрета, три стаи, два санитарни възела, две избени помещения и трето малко избено помещение под площадката на външното стълбище. Същите са отразени в приложените към заключенията схеми - Приложение № 1, л. 1 и л. 2, където помещенията са очертани, съответно, със зелен и червен цвят. На л. 86 от делото пред В., в зелен контур е една от избите или т. нар. „дюкян“. Освен нея има още една изба, както и трето малко избено помещение, под площадката на външното стълбище, последните две са очертани в червено. Всички помещения са вписани в диспозитива на решението, включително и т. нар. „дюкян“, посочен като една от трите изби. Поради това е намерил за неоснователно твърдението, че дюкянът не е отразен в диспозитива. Визирал е, че т. нар. „дюкян“, находящ се на първия етаж, не може да бъде обект на делба, отделно от жилищната сграда, като по този въпрос са развити решаващи мотиви в основното въззивно решение, където е прието, че в сградата няма обособени обекти, предмет на индивидуална собственост, които да се изключат от делбата на главната вещ. Жалбоподателите считат основното въззивно решение за недопустимо, а евентуално – за неправилно, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необосновано и в нарушение на материалния закон. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се позовават на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, пр. второ и трето ГПК. Формулират следните въпроси: Може ли въззивният съд да приложи императивна материалноправна норма, когато нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване в производството по допускане на съдебна делба, и длъжен ли е да обезпечи правилното приложение на императивната норма и да извърши служебно процесуалните действия (включително по събиране на непоискани от страните доказателства), предпоставящи изпълнението на това задължение; Длъжен ли е съдът да изследва и служебно да назначи съдебно-техническа експертиза, с оглед разделянето на съсобственото дворно място на толкова УПИ, колкото са постройките, при спазване на изискванията за лице и площ, предвидени в чл. 19 ЗУТ и нормите за отстояние на сгради и съседни УПИ. Позовават се на противоречие на въззивното решение по тези въпроси с приетото в: т. 1 и т. 3 от ТР № 1/9.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 60097/10.01.2022 г. по гр. д. № 578/2021 г. на ВКС, ІІ г. о., решение № 43/17.04.2015 г. по гр. д. № 6347/2014 г. на ВКС, ІІ г. о., решение № 114/20.11.2017 г. по гр. д. № 711/2017 г. на ВКС, II г. о., решение № 11/10.03.2020 г. по гр. д. № 1753/2019 г. на ВКС, I г. о. Твърдят, че съдът е следвало да назначи служебно съдебно-техническа експертиза във връзка с извода му, че е възможно парцелът, допуснат до делба от първоинстанционния съд, да се яви обща част на сградите по смисъла на чл. 38, ал. 3 ЗС, при което делбата на парцела би била недопустима. С. К. и Р. К. считат и че въззивното решение е недопустимо, тъй като Окръжен съд – Варна се е произнесъл извън предметните предели на спора, като е допуснал до делба обекти, които не са посочени в исковата молба, не са съществуващи на място и не са индивидуализирани в диспозитива на съдебния акт. В тази връзка твърдят, че съдът е допуснал до делба стопанска постройка (навес с оградни стени), която не съществува, тъй като е приобщена част от тяхното самостоятелно жилище. Позовават се на очевидна неправилност на въззивното решение досежно приетото от съда, че жилищната сграда е една. В касационната жалба срещу решението по чл. 250 ГПК жалбоподателите излагат доводи за неправилност на съдебния акт, като постановен в нарушение на материалния и процесуалния закон. В изложението към тази касационна жалба се твърди, на първо място, че решението по чл. 250 ГПК е недопустимо, тъй като обжалваното решение е недопустимо поради произнасяне извън предметните предели на спора, определени с исковата молба, и приет за разглеждане в първата инстанция. Окръжният съд е допуснал до делба обекти, които не са посочени в исковата молба, не са поискани да бъдат включени в делбената маса от ответните страни и не са предмет на делото. Съдът не е съобразил, че не е бил сезиран с искане от страните за извършване делба на този обект - дюкян, поради което допускането му до делба прави решението на съда в тази част недопустимо и подлежащо на обезсилване. На второ място, С. К. и Р. К. се позовават на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като твърдят, че по въпроса: Длъжен ли е съдът да даде точни и конкретни указания за отстраняване на нередовността на исковата молба за делба, ако в нея не са наведени твърдения за съществуваща между страните по делото съсобственост за самостоятелен обект в сградата, не са изяснени по делото възникването и съществуването на съсобственост и същата не може да бъде установена от представените доказателства. Въпросът е формулиран предвид становището на жалбоподателите, че в случай че Окръжен съд – Варна е приел, че е сезиран с искане за делба на обекта – дюкян, е следвало приеме, че е налице нередовност на исковата молба и да даде указания за отстраняването й. Визира се противоречие с приетото в: решение № 60104/26.11.2021 г. по гр. д. № 272/2021 на ВКС, ІІ г. о., решение № 131/4.11.2015 г. по гр. д. № 2393/2015 г. на ВКС, ІІ г. о., решение № 210/3.10.2014 г. по гр. д. № 1900/2014 г. на ВКС, І г. о. От останалите страни са постъпили отговори на касационните жалби, в които са изложени съображения за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на жалбите. Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, приема следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащи на обжалване актове на въззивния съд и отговарят на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което са процесуално допустими. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос (материалноправен или процесуалноправен), който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение (чл. 280, ал. 2 ГПК). Съгласно дадените в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 разяснения задължение на касатора е да формулира обуславящия изхода на спора правен въпрос, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. В съответствие с диспозитивното начало в гражданския процес ВКС може единствено да конкретизира и уточни поставения от касатора правен въпрос, но не може да го извежда от съдържанието на изложението, респ. от касационната жалба. Непосочването на такъв въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК. Въз основа на така изложеното, настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Съображенията му за това са следните: Основното въззивно решение не е вероятно нищожно или недопустимо. Въззивният съд не е излязъл извън предмета на спора, очертан пред първоинстанционния съд, доколкото още с исковата молба е поискано допускане на делба на дворното място и на построената в него едноетажна жилищна сграда, а допълнително – и на стопански постройки. Изрично е заявено от Т. М., че актуалното състояние на постройките в имота следва да бъде установено с експертиза, предвид извършени във времето преустройства. С решението си Окръжен съд - Варна не е допуснал делба на стопанска постройка (навес с оградни стени), а на едноетажната жилищна сграда, както и на други стопански постройки (обозначени от вещото лице като кокошарник, склад и кошара), като е съобразил актуалното състояние на имотите според събраните доказателства. Формулираните процесуалноправни въпроси в изложението към първата касационна жалба са изцяло ирелевантни, доколкото не са свързани с решаващите мотиви, с които Окръжен съд – Варна е допуснал делба на жилищната сграда и стопанските постройки. Решението не е и очевидно неправилно. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че да може да бъде констатирана от съда при самия прочит на съдебния акт, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателства по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или явна необоснованост. Решението би било очевидно неправилно, ако например законът е приложен в неговия обратен смисъл, или е приложена отменена или несъществуваща правна норма, или е явно необосновано като постановено в нарушение на научни и/или опитни правила или правилата на формалната логика. В конкретния казус не се откриват предпоставките за очевидна неправилност на въззивното решение, визирани по-горе. Същото не е постановено в грубо нарушение на материалния или процесуалния закон и не е явно необосновано. Решението по чл. 250 ГПК също е валидно и допустимо. Същото не е очевидно неправилно. Същевременно посочените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към втората касационна жалба основания имат отношение не към решението по чл. 250 ГПК, а към мотивите в основното решение, поради което са правно ирелевантни. Освен това, процесуалноправният въпрос в изложението е формулиран при наведени твърдения (като същото се отнася и до позоваването на вероятната недопустимост на решението), че съдът е приел, че е сезиран с иск за делба на дюкян, което не отговаря на съображенията на Окръжен съд - Варна, че предмет на делбата е едноетажната жилищна сграда, част от която е въпросното помещение. Изложеното обуславя недопускане на касационно обжалване на атакуваните пред ВКС решения на Окръжен съд – Варна. Т. М. е направила разноски за адвокат за производството пред ВКС в размер на 1800 лв., които следва да й бъдат присъдени. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,