Определение № 111 от 30.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 957/2011 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. Д. Д. срещу решение №752 от 10.05.2011г по гр.дело № 460/2011г. на Софийски апелативен съд, с която след частична отмяна на решение от 30.07.2010г по гр.д. №1192/2009г на Софийски градски съд е намалено обезщетението за неимуществени вреди ,като иска с правно основание чл.2 ал.1 т.2 ЗОДОВ е отхвърлен за разликата над 3000 лева и в частта, с която е потвърдено отхвърляне на иск за обезщетение на имуществени вреди в размер на 17 245 лева от неполучено възнаграждение при чуждестранен работодател за определен период на забрана да се напуска страната. В приложеното към жалбата изложение се посочва основание по чл. 280 ал.1 т. 2 ГПК, въпросът по чл. 280 ал.1 от ГПК защитата разбира като основание и право на ищеца да бъде обезщетен за имуществени вреди в случай като настоящия, при който Прокуратурата е образувала множество отделни предварителни производства, всяко с повдигнато обвинение за престъпление по чл. 242 ал.4 предл. първо във вр. ал.1 НК във вр чл. 20 ал.3 от НК. Производствата, водени паралелно, са прекратени ,като по всяко от тях е била наложена незаконосъобразно мярка да не се напуска страната, довело до настъпване на търсените имуществени вреди, по същество пропуснати ползи. Исковете с правно основание чл. 2 ал.1 т.2 ЗОДОВ ,предявени в една искова молба, са разделени в отделни съдебни производства, по които са постановени решения (на първа инстанция ), разкриващи различия. Доводът е и за противоречиви разрешения, тъй като в едни случаи търсеното обезщетение е присъдено частично, а в други случаи искът е бил отхвърлен, различни са и съображенията на съда за това. Представени са седем броя съдебни решения, всички постановени от състави на Софийски градски съд като първа инстанция, по разделеното исково производство, по претенциите на ищеца и при сходни факти. Така изложените обстоятелства според защитата дава основание жалбата да се допусни до разглеждане по същество. В отговор, Прокуратурата на РБ оспорва да е налице основание за допускане на касационната жалба до разглеждане. Приложените решение не отговарят на условието да са влезли в сила. След преценка, Върховен касационен съд ІІІ г.о счита, че не е налице основание за допускане до касационно обжалване. На първо място, в изложението не е формулиран правен въпрос и без да се изпълни това изискване на закона, доводът за противоречие между постановени съдебни решения е лишен от конкретност и обосновка. Поставеният от касатора въпрос задължително определя рамките ,в които ВКС селектира касационните жалби и непосочването му, само по себе си ,е достатъно основание за недопускане на жалбата до разглеждане. За пълнота следва са се изтъкне, че от значение по смисъла на ТР №1/2009г на ОСГКТК на ВКС е само това изтъкнато противоречие ,което представлява разрешение по правен въпрос в решаваща за изхода на делото насока.В случая искът за обезщетение на имуществени вреди е отхвърлен,, тъй като представените писмени доказателства – частни документи с издател чуждестранно лице ,са били оспорени от ответната Прокуратура, а публична заверка „А.” съгласно Конвенцията ,при частен акт не доказва истинността на частния документ в насоката, касаеща спора. Независимо от обстоятелството, че образуваните за отделно разглеждане дела са при общи факти, по основателността на иска или неговото доказване е възможно решаващият съд да изтъкне различни мотиви и да основе решението си на различни преценки, в която връзка различни да се окажат привързаните към решаващата дейност на съда правни въпроси. За изтъкната разлика страната и нейната защита следва да дължи сметка при посочване на основание за касационно обжалване и формулиране на правния въпрос в изложението. Конкретна относимост към решаващите съображения на съда, в решаваща за изхода на конкретното дело насока, ще има единствено формулиран въпрос, който е включен в предмета на спора и е предопределил изхода на делото в процесния случай. Защитата не е посочила ясно и точно кой е този правен въпрос ,а той не е един и същ по всички дела. Не се изтъква ,нито представя в приложение друго влязло в сила решение, свързано с решаващата доказателствена преценка в случая Освен това, приложените от защитата съдебни решения на СГС са по дела между същите страни, образувани след разделяне на производството, постановени на първа инстанция и съдебните решения не са влезли в сила, т.е не съставляват обосновка и пример за противоречива практика по смисъла на чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК. Воден от изложеното Върховен касационен съд, ІІІ г.о