Определение № 136 от 07.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 842/2021 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Ц. Ц. Д. против определение № 807/27.07.2020 г. по в. ч. гр. д. № 525/2020 г. на Плевенски окръжен съд, ГО, II-ри въззивен състав, с което е потвърдено определение № 2008/23.06.2020 г. на Плевенски районен съд, ГО, IV граждански състав, с което е прекратено производството по гр. д. № 1258/2020 г. поради недопустимост на предявения от Д. иск за прогласяване нищожността на решенията по т. 1 и т. 2 по протокол № 60/06.04.1998 г. на общото събрание на ЖСК „Хаджи Димитър 87”, гр. Плевен. Жалбоподателката излага обстоятелствата, на които основава предявения иск, като поддържа, че общото събрание на ЖСК не е легитимиранo да извършва разпоредителни действия с жилища, чрез които се обезщетяват лица по реда на чл. 100 ЗТСУ. Поддържа се, че обжалваният акт е нищожен и очевидно неправилен. Частната касационна жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Ц. Д. е сезирала Плевенския районен съд с искане за прогласяване нищожността на решение по т. 1 и т. 2 на общото събрание на ЖСК „Хаджи Димитър 87”, гр. Плевен, отразено в протокол № 60/06.04.1998 г., в частта, с която Е. П. Д. и М. А. Д. са приети за член-кооператори на общо основание за ап. № ..., вх. „..”, заедно с прилежащите му таван № 5 и мазе № 5 в ЖСК „Хаджи Димитър 87”, [населено място]. Изложени са твърдения, че баща на ищцата Ц. П. М. е бил обезщетен с посочения апартамент съгласно заповед от 1989 г., издадена на основание чл. 100 ЗТСУ, поради което се поддържа становище за нищожност на решението за приемане на Е. и М. Д. като член-кооператори. Исковата молба е оставена без движение с указания за посочване на ответник по иска в съответствие с изискванията на чл. 127, ал. 1, т. ГПК, за уточняване на обстоятелствата, на които се основава исковата претенция, за обосноваване на правния интерес от предявяване на иск за нищoжност на решение на ЖСК, за посочване на дали ищцата има правен спор с друго лице по отношение на имот в ЖСК, като се изложат обстоятелства относно евентуалния спор – издаден ли е нотариален акт в полза на определено лице или се касае за имот, собственост на ЖСК, както и да се уточни петитумът съобразно търсената защита. С уточнителна молба ищцата е посочила като ответник по иска М. Т., избран за председател на общото събрание на ЖСК, както и че желае съдът да се произнесе само дали решенията на общото на ЖСК по т. 1 и т. 2 са съобразени с чл. 102 ЗТСУ, доколкото тя е наследник на обезщетения по реда на чл. 100 ЗТСУ Ц. М., а нейният брат, също наследник на М., вече бил получил своя дял. Иска се и произнасяне по въпроса правилно ли семейство Е. и М. Д. са приети за член-кооператори на общо основание за апартамент, за който е обезщетен баща ѝ на основание чл. 100 ЗТСУ. Исковата молба отново е оставена без движение с указания да се мотивира правният интерес от предявяване на иска срещу сочения ответник, като се посочат трите му имена и адрес за призоваване, както и да се поясни съществува ли към датата на завеждане на иска ЖСК „Хаджи Димитър 87” или е прекратена; член-кооператор ли е ищцата, издаден ли е нотариален акт по реда на чл. 35, ал. 2 ЗЖСК за процесния имот и на кое лице. В изпълнение на указанията ищцата е посочила, че искът ѝ е насочен към М. М. Т. в качеството му на председател на общото събрание на ЖСК, тъй като той е имал задача да води събранието съгласно обявения дневен ред и да осигури отразяването на решенията в протокола; че желае съдът да се произнесе в рамките на иска за законосъобразност на посочените решения, тоест дали е спазена разпоредбата на чл. 102 ЗТСУ; че ЖСК „Хаджи Димитър 87” е прекратена и всички членове на ЖСК са получили нотариални актове; че тя самата не е член на ЖСК, а е наследник (дъщеря) на член-кооператор по право в ЖСК. С определение № 2008/23.06.2020 г. Плевенският районен съд е прекратил производството поради недопустимост на предявения иск, приемайки, че ищцата не е обосновала правния си интерес, тъй като не твърди да е налице правен спор между нея и посочения ответник. Окръжният съд е споделил изовдите на първоинстанционния съд за липса на правен интерес от предяване на иска срещу председателя на общото събрание на ЖСК поради липса на твърдения за наличие на правен спор между него и ищцата. Прието е, че искът би бил допустим срещу ЖСК до момента на прекратяването ѝ като юридическо лице, а в случая самата ищца е посочила, че към момента на сезиране на съда всички член-кооператори са снабдени с нотариални актове и ЖСК е прекратена, поради което пасивно легитимирани по иска за нищожност на процесните решения са лицата, ползващи се от атакуваното решение и оспорващи претендирани от ищцата права. По доводите на жалбоподателката за наличие на основания по чл. 280, ал. 2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, счита следното: Неоснователни са твърденията за нищожност на обжалваното въззивно определение. В закона не са изрично предвидени хипотезите на нищожност на съдебен акт, но съдебната практика приема, че нищожен е онзи съдебен акт, който не съдържа надлежно волеизявление. Съгласно решение № 668 по гр. д. № 1790/2009 г. на ВКС, I г.о., съдебното решение е нищожно, когато е постановено от незаконен състав на съда, когато излиза извън пределите на правораздавателната власт на съда, когато решението не е изразено в писмена форма или е неподписано, когато волята на съда не може да бъде изведена поради абсолютна неразбираемост. В настоящия случай не се констатира нито един от сочените пороци. Очевидната неправилност се отнася само до квалифицирани състави на неправилност на съдебния акт. Фактическият състав на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК предпоставя обосноваване от касатора на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на извършените процесуални действия на съда и страните - допуснати от съда нарушения на относима за конкретния спор императивна материалноправна норма, на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, гарантиращи обективно, безпристрастно и съобразено с обективната истина, при зачитане равенството на страните, решаване на правния спор, имащи за резултат прилагане на закона в неговия противоположен, несъществуващ или отменен смисъл, както и при грубо нарушаване на основните логически, опитни и общоприложими научни правила при формиране на правните изводи въз основа на установените по делото факти (явна необоснованост), каквито не се твърдят и не се установяват спрямо обжалваното определение. За пълнота следва да се посочи, че е съобразена константната съдебна практика, съгласно която абсолютна процесуална предпоставка за предявяването на установителния иск за нищожност е наличието на правен интерес от провеждането на производството, който правен интерес се обуславя от въведените фактически твърдения в исковата молба. Решението трябва да способства за признаване или удовлетворяване на негово субективно материално право, засегнато от посоченото действие (решение № 90 от 16.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4406/2014 г., III г. о.; решение № 207 от 24.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 914/2011 г., IV г. о.). Не се констатира отклонение от цитираната практика, доколкото ищцата е сезирала съда с искане за прогласяване нищожността на решения на общото събрание на ЖСК, като нито в обстоятелствената част на исковата молба, нито в последващите уточнителни молби на страната са въведени твърдения за наличие на правен спор относно материално право. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,