Определение № 5988 от 19.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4697/2024 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Е. И. Г. чрез пълномощника й адвокат Д. П. против определение № 13585 от 4.09.2024 г., постановено по ч. гр. д. № 7851 по описа за 2024 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено протоколно определение от 31.01.2024 г. по гр. д. № 30277/2022 г. на Софийски районен съд за прекратяване на производството по предявения от Е. И. Г. против Д. К. С. и П. С. С. иск по чл. 109 ЗС за осъждане на ответниците да преустановят действията си – спиране на асансьора, с които пречат на ищцата да упражнява правото си на собственост върху собствения й апартамент. Д. К. С. и П. С. С. чрез пълномощника си адвокат Р. А. са подали отговор на частната касационна жалба, в който поддържат, че липсва основание за допускане на касационно обжалване. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване касационният съдебен състав съобрази следното: Софийски градски съд е констатирал, че искът се основава на твърденията, че ответниците на 23.08.2021 г. неправомерно спрели асансьора в сградата в режим на етажна собственост, с което бил спрян и достъпа до собствения й апартамент. В отговора на исковата молба ответниците са заявили, че спирането на асансьора е с оглед взето решение на общото събрание на етажната собственост от 27.04.2021 г., мотивирано с отказа на ищцата да заплаща месечните такси за поддръжка на общите части и е било за една седмица. В съдебно заседание и в молба от 5.10.2023 г. ищцата е признала, че асансьора е бил спрян за една седмица от 23.08.2021 г. до 30.08.2021 г. С писмената молба от 5.10.2023 г. са наведени твърдения, че спирането на асансьора принудило ищцата да остане затворена в къщи, поради което иска на основание чл. 45 ЗЗД ответниците да й заплатят обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1000 лв. С атакуваното определение районният съд не е допуснал изменение на предявения иск и тъй като нарушението е преустановено е приел, че липсва правен интерес от негаторния иск и е прекратил производството по делото. Въззивният съд е споделил извода на първоинстанционния съд, че когато въздействията върху правото на собственост не съществуват към момента на търсената съдебна защита, то липсва правен интерес от предявяване на иск по чл. 109 ЗС. Допълнително е изложил съображения, че дори спирането на асансьора да е било актуално към датата на депозиране на исковата молба, то същото е предприето с оглед решение на общото събрание на етажната собственост и когато то не е отменено чрез специалния иск по чл. 40 ЗУЕС искът по чл. 109 ЗС е недопустим. Допълнително е посочено и че наведените твърдения за причинени неимуществени вреди и формулираното искане за заплащане на обезщетение за тях, не кореспондират с твърденията и петитума на първоначалната искова молба, поради което не са налице предпоставките по чл. 214 ГПК за допускане изменение на иска, тъй като се касае за изцяло нов иск. Е. И. Г. се позовава на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, предл. трето ГПК. Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е само бланкетно посочено, като липсва формулиран правен въпрос, както и позоваване на практика на ВКС, която да дава тълкуване за правния интерес от иска по чл. 109 ЗС при вече преустановени действия или по приложението на чл. 214 ГПК в хипотеза когато се навеждат нови фактически твърдения и се променя и петитума. Основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК е налице само относно извода на съда, че искът по чл. 109 ЗС е винаги недопустим, ако чрез него се цели преодоляване на обвързващо действие на общо събрание на етажната собственост, което не е отменено чрез иск по чл. 40 ЗУЕС. В практиката на ВКС (решение № 50024 от 27.03.2023 г. по гр. д. № 978/2022 г., ІІ г. о.) е дадено тълкуване, че е допустимо позоваване на нищожност на решение на общото събрание на етажната собственост и извън иска по чл. 40 ЗУЕС в хипотеза, в която общото събрание е упражнило правомощие, което не произтича от чл. 11 и чл. 33 ЗУЕС. Този извод на съда обаче е само допълнителен и допускането на касационното обжалване по относно него не би рефлектирало върху изхода на процесуално правния спор налице ли е правен интерес от предявяване на негаторен иск по отношение на вече прекратени действия и допустимо ли е производството по продължи по предявен нов иск. С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение