Определение № 60399 от 17.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2420/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Т. И. Я. чрез пълномощника им адвокат Д. В. против решение № 260792 от 8.02.2021 г. /с допусната очевидна фактическа грешка в датата, изписана като 8.02.2020 /, поправено с решение № 262721 от 26.04.2021 г., постановени по гр.д. № 9264 по описа за 2020 г. на Софийски градски съд, III-Б въззивен състав. Съставът на Върховния касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение констатира, че касационната жалба е процесуално недопустима по следните съображения: С първоинстанционното решение № 78043 от 28.07.2020 г. по гр.д. № 38187/2017 г. е уважен предявеният от Р. Т. С. и С. Б. С. против Т. И. Я. отрицателен установителен иск за собственост по отношение на поземлен имот в [населено място], ул.“514-та“ № 20 с идентификатор *** за разликата над 1/27 ид.ч. до 1/6 ид.ч. по нотариален акт № 141 от 25.11.2015 г., том I, рег. № 10972, дело № 121/2015 г. на нотариус Е. Е., като искът е отхвърлен до размера над 1/27 ид.ч. и изцяло е отхвърлен отрицателния установителен иск за същия имот, предявен за разликата от 1/8 до 1/6 ид.ч. по нотариален акт № 140 от 25.11.2015 г., том I, рег. № 10966, дело № 120/2015 г. на нотариус Е. Е. и на основание чл. 32, ал. 2 ЗС по искането, предявено от Р. Т. С. и С. Б. С. против Т. И. Я., е разпределено ползването на поземлен имот с идентификатор ***. Произнасянето на районния съд по отрицателните установителни искове за собственост е било атакувано само от ищцата Р. Т. С., като в производството по жалбата е конституиран и съпругът й С. Б. С. като необходим другар. С въззивното решение първоинстанционното решение по тези искове е потвърдено. Т. И. Я. е подала въззивна жалба само срещу решението на районния съд в производството по чл. 32, ал. 2 ЗС и въззивният съд го е отменил като е постановил ново разпределение на ползването по друг от предложените от вещото лице варианти. Въззивното решение в частта по производството по чл. 32, ал. 2 ЗС е влязло в сила с постановяването му, тъй като на основание чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК не подлежи на касационно обжалване. Т. И. Я. не е легитимирана да обжалва потвърдителното въззивно решение по предявените против нея отрицателни установителни искове за собственост, тъй като не е обжалвала първоинстанционното решение по тях. С оглед изхода на настоящото производство Т. И. Я. следва да възстанови на Р. Т. С. и С. Б. С. направените по повод касационната жалба разноски в размер на по 500.00 лв. за всеки /общо 1000.00 лв./, представляващи заплатено възнаграждение на адвокат А. И.. С оглед горните мотиви, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение