Определение № 326 от 07.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 17/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. И. С. Н., Г. И. Н. и В. И. Н. чрез процесуалния представител адв. К.К. от АК В. са обжалвали въззивното решение на Варненския окръжен съд, ІІ-ри състав № 1390 от 12.08.2021г., постановено по възз. гр.д.№ 1305/2021г., с което е потвърдено решението на Варненския районен съд, 51-ви състав № 260872 от 11.03.2021 год., постановено по гр. дело №7666/2019г. Касаторите поддържат, че въззивното решение е недопустимо, евентуално неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизвоствените правила и необоснованост. Ответниците К. В. М. и Л. В. М. са подали писмен отговор, в който изразяват становище, че не са налице основанията за допускане на касационното обжалване като са изложили подробни съображения по всеки един от поставените от касаторите правни въпроси в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК. Касационната жалба е подадена в срок срещу решение по иск за собственост и отговаря на изискванията на чл.284 ГПК, поради което е процесуално допустима. С обжалваното въззивно решение, Варненският окръжен съд е потвърдил решението на Варненския районен съд, 51-ви състав № 260872 от 11.03.2021 год., постановено по гр. дело №7666/2019г., с което е прието за установено, че И. С. Н., Г. И. Н. и В. И. Н. не са собственици на поземлен имот с идентификатор № .............по КККР, одобрени през 2014 г. находящ се в [населено място], с.о.„А. мак“, с площ 579 кв.м. Въззивният съд е приел, че искът е допустим, защото ищците обосновават правния си интерес от предявяване на установителния иск с намерението си да придобият по давност процесния имот като е съобразил ТР №8/2012 на ВКС, ОСГТК, в което е прието, че е налице правен интерес от отрицателния установителен иск, когато ищецът има възможност да придобие имота на оригинерно основание или по реституция, ако отрече претендираните от ответника права. От събраните в хода на делото писмени и гласни доказателства въззивният съдът е приел за установено, че ответникът И. С. Н. се е грижил за имота на В. К. М., починал на 08.09.2006г. по негово поръчение и срещу заплащане. Съдът е приел, че от гласните доказателства не се установява по несъмнен начин кога и по какъв начин И. С. Н. е започнал да упражнява фактическа власт с намерение за своене върху спорната част от имота, кога е поставил ограда между двете части и по какъв начин е демонстрирал промяна в намерението си по отношение на наследодателя на ищците. От тези фактически констатации, съдът е направил правни изводи, че ответниците не са установили по безспорен начин всички подлежащи на установяване факти досежно владението, твърдяно да е осъществявано в периода 2000 - 2014 г., както и промяната и демонстриране на субективния елемент по отношение на ищците /т.е. че е било явно/, поради което предявеният срещу тях отрицателен установителен иск за собственост следва да бъде уважен. По основанията за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение, намира следното: Няма съмнение за недопустимост на съдебното решение поради недопустимост на предявения иск, както поддържат касаторите, тъй като съдът е съобразил посочените в ТР №8/2012 на ВКС, ОСГТК предпоставки за допустимост на отрицателния установителен иск за собственост. Правният въпрос: Задължен ли е въззивният съд да изложи мотиви към решението си, в които да посочи всички доводи, искания и възражения на страните и да направи собствени правни изводи? не обуславя приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК, защото мотивите на решението са съобразени с практиката на ВКС по прилагането на разпоредбата на чл.235 ал.2 ГПК. Неоснователно е твърдението на касаторите, че въззивният съд не е изложил собствени мотиви. Видно от мотивите на решението, съдът е обсъдил доказателствата по делото и е изложил своите правни доводи за основателността на иска. Когато въззивната инстанция достига до фактически или правни изводи, които се различават от тези на първата инстанция, за изпълнението на разпоредбата на чл. 235 ал.2 ГПК е достатъчно да бъдат обсъдени доводите във въззивната жалба, относими към мотивите на въззивния съд. В случая за разлика от първоинстанционния съд, въззивният съд в съответствие с ТР 8/2012г. на ВКС, ОСГТК е приел, че правният интерес от предявяването на отрицателния установителен иск от К. В. М. и Л. В. М. се извежда от възможността за придобиване на бъдещи права и с оглед на този правен извод не е бил задължен да разглежда доводите във въззивната жалба, свързани с притежание на вещни права от ищците върху процесния имот. Правният въпрос: Какъв е начинът, по който следва да се извърши преценка на показанията на свидетелите и анализа на същите и може ли протоколирани свидетелски показания да бъдат преиначени от въззивния съд? също не е обуславящ за делото. Доводите с които се обосновава този правен въпрос се отнасят до мотивите на първата инстанция, които касационният съд не проверява. Както се посочи, въззивният съд е направил самостоятелна преценка на доказателствата, включително и на показанията на свидетелите и въз основа на тази преценка е формирал решаващите си изводи, а не е препратил към фактическите констатации на първата инстанция. Правният въпрос: Какво качество имат ползувателите по §4а и 4в ПЗР ЗСПЗЗ на частта, извън определената му за изкупуване – на владелци или на държатели и към кой момент могат да установят самостоятелна фактическа власт? не обуславя поддържаното от касаторите основание на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Развитите доводи за противоречие на обжалваното решение с решение №30 от 12.03.2021г. по гр.д.№ 16662/20 г. на ВКС, І г.о. са неоснователни, защото в това решение е разгледан въпросът за правоотношенията между лица, с признато право на задържане на основание §4в ПЗР ЗСПЗЗ и лица с възстановена собственост, хипотеза, напълно различна от настоящата, при която спорът за собственост не е между ползувател и собственик по реституция по ЗСПЗЗ. Правният въпрос: Може ли съдът да приеме за доказано правото на собственост на ищеца по отрицателния установителен иск, без да е изследвана и доказана в процеса идентичността върху имота, предмет на спора? е обоснован с доводи, че не е доказано кой е имотът на ищците, за който са упражнили правото на изкупуване по §4а ПЗР ЗСПЗЗ. Така поставеният въпрос би имал значение за разрешаване на конкретния спор само при наличие на данни по делото, че ищците обосновават правния си интерес по отрицателния установителен иск с право да придобият собственост за друг имот, а не за този, за който се легитимират ответниците. В случая искът е предявен за отричане правото на собственост на ответниците върху имот № ............, за който те са се снабдили с нотариален акт на основание придобивна давност № ...../2014г. Съдът е приел въз основа на заключението на техническата експертиза, че този имот е реално обособен в северната част от имот № .........по КП от 2008г. с площ от 1323 кв.м., за част от който е признато право на изкупуване на К. М. на основание §4а ПЗР ЗСРЗЗ на 600 кв.м. При тези изводи на съда и при твърдения в исковата молба за започнало владение от В. М. на целия имот, от който е обособен имот №............, е без значение коя е изкупената по реда на §4а ЗСПЗЗ част от целия имот. Отделно от това съдът е приел въз основа на заключението на техническата експертиза, че частта по §4а ЗСПЗЗ е ситуирана в южната част от имота, в който е и построената от наследодателя на ищците сграда. По тези съображения няма връзка с предмета на делото и правният въпрос дали може в съдебното производство по спор за собственост за един конкретен имот да бъдат установени реалните граници на бившите имоти и да бъде направена преценка за идентичност между бившите и новите имоти, ако същите попадат в зона по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ. По изложените съображения не са налице основанията на чл.280 ал.1 ГПК и касационната жалба на И. С. Н., Г. И. Н. и В. И. Н. не следва да се допуска за разглеждане по същество. При този изход на делото на ответниците К. В. М. и Л. В. М. следва да се присъдят на основание чл.78 ал.3 ГПК поисканите с отговора на исковата молба разноски – по 600 лв. за всеки, представляващи платено адвокатско възнаграждение по представените договори за правна защита от 02.12.2021г. Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение