Определение № 236 от 01.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 3283/2013 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Е.-П. против решение № 300/20.02.2013 г. по гр.д. № 2110/2011 г. на Пловдивски ОС, с което се потвърждава решение № 1897/2011 г. по гр.д. № 1762/2009 г. на Пловдивски РС, с което се отхвърля предявеният от касатора иск за обявяване относително недействителен спрямо ищеца на договор за покупко-продажба сключен на 21.10.2009 г. с нот.акт № 161, дело 714/2009 на нотариус Св.З.-П., с който Н Е.-П. е продало на втория ответник П.Т. процесния имот. С обжалваното решение е прието, че не е налице третата предпоставка-субективния елемент, по чл.135 ЗЗД-знание за увреждане на кредитора у приобретателя по сделката. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че въпросът Може ли въззивният съд да откаже допускането на свидетелски показания, след като искането е направено своевременно пред първоинстанционният съд? бил от значение за развитие на правото. По чл.280,ал.1,т.3 ГПК всъщност няма изложение. Бланкетното позоваване на законовия текст не обосновава приложно поле на касационно обжалване. Няма доводи по смисъла на т.4 ТР 1/2009 ОСГТК, а доводите за неправилност-нарушение на чл.266,ал.3 ГПК по смисъла на чл.281,т.3 ГПК, не са предмет на това производство. Разпоредбата на чл.266,ал.3 ГПК, която дава цялостен отговор на поставения въпрос, е пълна, ясна и непротиворечива. По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т.3 ГПК, поради което не следва да се допуска до разглеждане по същество. Водим от горното, ВКС-І т.о.