Определение № 2931 от 10.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1645/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Т. Г. М. против решение №15/27.01.2023 г., постановено по гр.д.№ 553/2022 г. от състав на АС – Пловдив. Не са постъпили писмени отговори на касационната жалба. Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение, състав на апелативен съд е приел, че молбата с правно основание чл.105 СК е неоснователна и е потвърдил постановеното в този смисъл решение на ОС – Пловдив. Съдът е приел, че не са налице предпоставките на чл.105 СК, като единствено желанието на молителката да познава своя произход не представлява важно обстоятелство по смисъла на посочената разпоредба. Прието е също, че не представляват важни обстоятелства и посоченото в молбата желание за разкриване на биологичните й родители превенция против възможността от сключване на брак на децата на молителя с биологични родственици, както и евентуална генетична предразположеност към генетични заболявания. В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правен въпрос, в противоречие с практиката на ВКС – касационно основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Сочи се правен въпрос, кои са тези важни обстоятелства, по смисъла на чл.105 СК, при наличието на които следва да се допусне разкриване на произхода на осиновено лице. Твърди се противоречие с възприетото от ВКС с решение № 161/19.01.2021 г., постановено по гр.д.№ 1179/2020 г. от състав на ІV гр.отд. на ВКС. Сочат се правни въпроси, свързани с доказването на обстоятелствата, които биха довели до основателност на искането за разкривани на произхода на осиновеното лице. Твърди се, че съдът се е произнесъл по делото при неизяснена фактическа обстановки, доколкото липсва произнасяне по въпроса, рождените родители на осиновения дали ли са съгласие за разкриване на произхода на осиновения. С цитираното от касатора решение е прието, че "важни обстоятелства" по смисъла на чл. 105 СК са всички тези факти от обективната действителност, които са свързани със съществени за осиновения обстоятелства - от здравен, социален, морално-етичен или правен характер и при наличието на които за него биха се породили определени правомерни правни последици, респ. такива, които са свързани с гражданскоправния, здравния, социалния му статус, с неговия мироглед и душевен живот, при съобразяване на съществуващите в обществото морално-етични правила и при зачитане на личния и семейния живот както на осиновения, така и на неговите осиновители и биологични родители, като ограниченията на правото на личен живот на осиновения, част от което е и правото му да познава произхода си, трябва да се прилагат стеснително и с необходимия баланс между личния и обществения интерес. Това право може да бъде ограничено единствено ако се упражнява с намерението да се увредят правата на трети лица, или с неморална или користна цел. Съдът не е отрекъл възможността да се разкрие произхода на осиновено лице при наличието на важни обстоятелства, но е обосновал решението си въз основа на други обстоятелства. Съдът изрично не е посочил противопоставянето на известния рожден родител /видно от приложеното закрито дело/, като основание за отказа, но е посочил, че родителите по акт за раждане „не са дали и няма да дадат информация“ за това, което очевидно е извод за това, че съдът е отчел отказа на рождената майка на молителя да се разкрие произхода на молителя. Преценката на съда в производството по чл. 105 СК държи сметка за целите, поради които законът поддържа запазването на тайната при пълно осиновяване като правило, а нейното разкриване като изключение, ако са налице важни обстоятелства. Преценката за значението на тайната е и функционална. Що се отнася до функционалния аспект, в практиката на ВКС е изяснено, че защитената от закона тайна може да касае различни факти. Спрямо осиновения тя е за факта на осиновяването и произхода по рождение. Спрямо осиновителя тя е за факта на рождения произход на осиновения. Спрямо рождения родител тя е за самоличността на осиновителя и за новото, променено гражданско състояние на осиновеното дете. При допуснато пълно осиновяване е възможно да няма защитена от закона тайна за всички или за част от законовите обстоятелства (предпоставки), както и за всички или за част от лицата, спрямо които решението за допускане на пълно осиновяване е породило преките си правни последици ( определение № 352/18.09.2018 г. по ч. гр. д. № 2366/2018 г. ВКС, 3-то г. о на ВКС, определение № 75/2021 г по гр. д № 389/2021 г на 4-то г. о на ВКС, определение № 58/2021 г по ч гр. д № 217/2021 г на 4-го г. о на ВКС). Тази преценка е конкретна, тя е задължение на съда. Както в решение № 161/2021 г по гр. д № 179/2020 г на Четвърто г. о на ВКС, така и в други решения (напр. решение по гр. дело № 388/2020 г по описа на Софийски апелативен съд) е дадено позитивно разрешение за достъп до информация по осиновителни дела, по искане на пълно осиновени лица като е отчетено, че осиновителите, както и рождените родители вече са починали, поради което интересите им не се накърняват при достъп до исканата информация Различен е случая, при който рождените родители не са открити за да бъдат изслушани ( определение № 1221/15 гр. д. № 4057 по описа за 2015 година Четвърто на ВКС), или при изслушването са заявили отрицателно становище по причини, които ако бъдат отхвърлени от съда, ще се създадат предпоставки за накърняване на правото им на личен и семеен живот. ( определение № 160/22 по гр. д. № 3475/2021 г. на 4 г. о на ВКС). В подобни случай, като важни съдът може да оцени само обстоятелства, надделяващи спрямо този риск. Не следва обратното и от правната рамка, зададена в чл. 8, ал. 2 от Конвенцията. Поради това важните обстоятелства по смисъла на закона трябва да са конкретни и доказани. В случая е прието, че важните обстоятелства макар и посочени от молителя, не са доказани, което не влиза в противоречие както с цитираната съдебна практика, така и целите на предвиденото разпоредбата на чл.105 СК При наличие на формирана по въпросите, посочени от касатора трайна съдебна практика, на която въззивното решение не противоречи, не са налице основанията по чл. 280 ГПК. Водим от горното, състав на ВКС