Определение № 304 от 18.04.2013 г. на ВКС по т. д. № 1836/2013 г.

Производството е по чл.274 ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на И. Р. Б. от [населено място] против определение №20756 от 20.12.2012г. по ч.гр. д. №15704/2012г. на Софийски градски съд. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като обсъди данните по делото намира, че частната касационна жалба е процесуално недопустима, поради което следва да се остави без разглеждане. С определението, предмет на обжалване, състав на Софийски градски съд е потвърдил определение от 16.07.2012 по гр.д. 26816/11 на Софийски районен съд, с което е прекратено производството по предявения от И. Р. Б. срещу [фирма] иск с правно основание чл.424, ал.1 ГПК – за признаване за установено между страните, че Б. не дължи сумата 1596,15лв. – главница по договор за кредит от 03.08.2006г., договорна лихва в размер на 555лв. и 90 лв. – такси по обслужване на кредита. При тези фактически данни и в съответствие с изричния бланкет на чл.274, ал.4 ГПК към разпоредбата на чл.280,ал.2 ГПК / изм.с пар.25 ПЗР ЗИД ГПК, ДВ бр. 100/2010г./ частното касационното производство следва да бъде прекратено. Частната касационна жалба е постъпила в канцеларията на Софийски градски съд на 15.02.2013г. Следователно, налице е действие на процесуалноправна норма, която засяга всички заварени производства, по които въззивното решение не подлежи на касационен контрол, поради това, че е с цена на всеки един от исковете под определения от чл.280, ал.2 ГПК минимум. И тъй като въззивното определение е постановено в производство с предмет - претендирани вземания под тази сума, то подадената частна касационна жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение