Определение № 215 от 14.03.2014 г. на ВКС по т. д. № 347/2014 г.

Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК и е образувано по частна касационна жалба на С. Д. Х. от [населено място], чрез адв. А. срещу определение №375 от 5.11.2013г., постановено по в.ч.т.д. № 320/2013г. на Бургаския апелативен съд, търговско отделение, с което е потвърдено определение №213 от 18.07.2013г. по т.дело № 1/2013г. на Ямболския окръжен съд. Касаторът иска отмяна на определението като неправилно поради необоснованост и връщане на делото на апелативния съд с указания за постановяване на ново определение. Позовава се на критериите за селектиране на касационните жалби по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Направено е искане за присъждане на разноски. Ответникът [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място] не заявява становище по допустимостта и основателността на частната касационна жалба. Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Частната касационната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, от надлежна страна в процеса, срещу валидно определение на въззивен съд, поради което е процесуално допустима. Касаторът С. Х. е сезирал Ямболския окръжен съд с иск по чл.74 ТЗ за отмяна на решение на общото събрание на съдружниците на [фирма] от 12.11.2012г. Производството по делото е прекратено от окръжния съд поради подаване на исковата молба извън срока по чл.72, ал.2 ТЗ. Съдът е приел, че ищецът е узнал за събранието на 24.11.2012г., когато му е било връчено писмото – предупреждение за изключването му като съдружник в дружеството. Считано от тази датата до датата на подаване на исковата молба 13.12.2012г. преклузивният срок за предявяване на иска се счита за изтекъл. Бургаският апелативен съд е потвърдил определението като е препратил към мотивите на окръжния съд на основание чл.272 ГПК. Въззивната инстанция е направила и самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, като е обсъдила доводите на страните за датата на узнаване на решението от 12.11.2012. – според ищеца 29.11.2012г., когото е направил справка по т.д. № 89/2012г. на ЯОС, а според ответника 24.11.2012г. – когато е връчено чрез дружеството за пощенски услуги „Е. Е.” писмото предложение за изключване съдружника от дружеството. Въззивният съд е приел, че съдружникът е узнал за събранието чрез връченото му на писмото на 24.11.2012г., в което в последния абзац е прието, че на проведеното на 12.11.2012г.събрание на съдружниците е взето решение за ограничаване на правата му да представлява дружеството. С оглед на тези мотиви на въззивната инстанция въпросът, който може да бъде конкретезиран от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК: за задължението на въззивния съд да направи самостоятелна преценка на доказателствата по делото и по свое вътрешно убеждение да изгради свои самостоятелни фактически и правни изводи, е важен за процеса въпрос, но не се явява обуславящ за изхода на спора процесуалноправен въпрос, съгласно чл.280, ал.1 ГПК и т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС. В рамките на правомощията си като съд по съществото на спора Бургаският апелативен съд е изложим самостоятелни мотиви по спорния по делото въпрос на коя дата ищецът е узнал за събранието и от която започва да тече преклузивния срок по чл.72, ал.2 ТЗ след като е обсъдил доказателствата по делото. В този смисъл определението на въззивният съд не е в противоречие с цитираната от касатора съдебна практика на ВКС по чл.290 ГПК. Отделно от горното правилността на изводите на съда не могат да бъдат обсъждани в производството по чл.288 ГПК, тъй като основанията за селектиране на касационните жалби са различни от основанията за касиране на определението по чл.281, т.3 ГПК. В заключение не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на въззимното решение до касационно обжалване. Водим от горното съставът на Върховният касационен съд, ТК, първо отделение