Определение № 50398 от 11.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 888/2022 г.

Производството е по чл. 288 във вр. с чл. 280 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. К. Н. – пълномощник на М. И. А. срещу въззивно решение от 17.06.2021 г., постановено по гр. д. № 5891/2020 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения от касатора срещу Д. Т. Т., действащ като ЕТ „Д. Т. - Амбулатория за индивидуална практика за първична дентална помощ“, иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата от 6 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за болки и страдания, причинени от некачествено зъболечение на 3 броя зъби чрез поставяне на импланти. В изпълнение на дадените от администриращия съд указания с разпореждане № 288306/16.12.2021 г. по гр. д. № 5891/2020 г. на Софийски градски съд за привеждане на настоящата касационна жалба в съответствие с изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 вр. с чл. 284, ал. 2 ГПК, касаторът е представил молба- изложение на основанията за допускане на касационно обжалване с вх. № 261333/11.01.2022 г., в което се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В молбата не е формулиран какъвто и да било правен въпрос, а са изложени единствено оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт. Постъпил е отговор в срок от ЕТ „Д. Т. - Амбулатория за индивидуална практика за първична дентална помощ“, в който е изразено становище, че касационно обжалване не следва да се допуска. Касационната жалба е процесуално допустима, доколкото е подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт. Предпоставките за допускане на касационно обжалване не са налице, като съображенията за това са следните: За да постанови обжалвания акт, въззивният съд приел, че е сезиран с иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетение в размер на сумата от 6 000 лв. за причинени болки и страдания в продължителен период от време, поради непредприемане от страна на ответника на дължимото за качествено зъболечение. В исковата молба са изложени следните твърдения: единият имплант е бил поставен на мястото на току-що извадения зъб и върху него е било поставено костно вещество без мембрана, имплантите са били сложени накриво, много скоро са започнали да се ронят гранули от костното вещество, въпреки шевовете, които са били направени на ищеца. За безспорно било прието, че на 24.10.2015 г. ответникът по искане и със съгласието на ищеца е извадил зъб 47, поставил е имплант на мястото на извадения зъб, като е запълнил с костно-възстановителен материал, впоследствие е поставил и импланти в областта на зъб 46 и зъб 44. Констатирано е, че за последващите действия по протетичното лечение – поставяне на надстройки и коронки, касаторът се обърнал към друг лекар- д-р Х.. От предоставените от последния показания било установено, че имплантите са интегрирани, не е имало проблем с тях, че нормално било да се изчака 3-6 месеца след поставянето на имплантите, за да се пристъпи към надстройките и коронките. За тези обстоятелства свидетелствало и представеното по делото медицинско свидетелство с автор д-р Х.. Съдът кредитирал заключението на извършената по делото съдебно-медицинската експертиза, от която се установява, че изваждането на зъб 47 е направено успешно, имплантите на зъб 47, 46, 44 са поставени и са се интегрирали успешно, а поставянето на имплантите под наклон не било грешка, тъй като зависело от анатомичните особености на протезното поле и костта. Вещото лице било категорично в извода си, че поставянето на имплант на зъб 47 незабавно след изваждането на естествения зъб е един от утвърдените методи за лечение, като посочило, и че след подобни интервенции не било необичайно отделяне на части костно-възстановителния материал. Съгласно заключението, имплантно-протетичното лечение на ищеца е завършило успешно и в обичайния срок, като не са коригирани поставените от ответника импланти. Единствените отклонения, констатирани от вещото лице било неподписването на информираното съгласие и непоставянето на мембрана. В тази връзка, въззивният съд приел, че само по себе си непоставянето на мембрана не се е отразило на интензитета на болката, не е увеличило срока на лечение над обичайния и не е наложило допълнителни манипулации, като лечението е било успешно. Липсвали и наведени от ищеца твърдения, че претърпените болки и страдания са свързани с оформянето на документи във връзка с лечението му, поради което това обстоятелство не било от естество да обоснове извод за основателност на иска. Оставени без уважение са наведените от касатора възражения, че при извършването на експертизата присъствал и друг лекар - професор Б. Й., който подписал заключението, което опорочавало извършената експертиза. Било прието, че макар и последния да присъствал на прегледа на ищеца, изводите в заключението са на назначеното от съда вещото лице, което ги защитило пред съда в откритото съдебно заседание. Въззивният съд обсъдил и приетото по делото медицинско свидетелство съставено на 06.06.2018 г. от К. К., зъботехник от САЩ, в което се сочело, че по получения през април 2016 г. отпечатък на ищеца, не било възможно да се направи ресторация върху съществуващия къс имплант с неправилен наклон и в близост до зъб 48, а другите два импланта също били поставени в близост до естествени зъби и с наклон. Съдът приел, че представеното медицинско свидетелство не е от естество да опровергае заключението на вещото лице, доколкото същото съдържало изявления на зъботехник за един от възможните варианти за изграждане на надстройка на зъб. Прието е, че същото не е официален документ, обвързващ съда. Били обсъдени и показанията на свидетелката Д., намираща се във фактическо съжителство с ищеца, от които се установява, че след посещението при д-р Т. се чувствал замаян и зашеметен, било му зле и изпитвал много силни болки, които продължили цяла седмица. След това болките отслабнали, но все още ги имало. Въззивният съд приел, че предоставените от последната показания не опровергават показанията на свидетел Х., нито заключението на вещото лице, защото не сочат други обстоятелства, а заявените от свидетеля болки, които е изпитвал ищеца, не са конкретизирани с определена извършена от ответника манипулация по лечението на ищеца. С оглед изложеното, съдът приел, че по делото не е установено по несъмнен начин противоправно поведение на ответника, от което ищецът да е претърпял вреди, което обосновавало и отхвърлянето на предявения иск. Не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В представеното от касатора изложение не са формулирани конкретни правни въпроси, обосноваващи наличие на основание за допускане на касационно обжалване, като такива не могат да бъдат изведени и съобразно правомощията на касационната инстанция, очертани в т. 1 на тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Изложените доводи за допуснато от първоинстанционния и въззивния съд процесуално нарушение във връзка с приетата по делото съдебно-медицинска експертиза и събраните по делото доказателства, представляват оплаквания за неправилност на въззивното решение по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, които са неотносими към първата селективна фаза на касационното производство по чл. 288 ГПК. Същите подлежат на преценка само в случай, че бъде допуснато касационно обжалване на някое от основанията по чл. 280, ал. 1 или ал. 2 ГПК. Съгласно приетото с ТР № 1/2010 г. по т. д. № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС непосочването на правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК е достатъчно основание за недопускането на касационно обжалване. Изложеното обуславя отказ да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение