Определение № 1959 от 01.07.2026 г. на ВКС по т. д. № 115/2026 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Х. С. С. срещу решение № 254 от 30.09.2025г. по в.т.д. № 303/2025г. на Апелативен съд – Пловдив в частта, с която, като е отменено решение № 155 от 08.04.2025г. по т.д. № 130/20204г. на Окръжен съд – Пловдив, е отхвърлен искът по чл. 432, ал. 1 от КЗ на касатора срещу „Застрахователна компания Лев инс“ АД над размера от 112 000 лева до поддържаните като дължими 140 000 лева, частично от 180 000 лева, със законната лихва за забава от 09.11.2023г. до окончателното плащане. Търсеното обезщетение е за претърпените неимуществени вреди от смъртта на П. Г. С., майка на касатора, при пътнотранспортно произшествие, настъпило на 18.09.2023г. по причина на водача на лек автомобил “Гранд Чероки“, с ДК [рег.номер на МПС], гражданска отговорност на когото е била застрахована при застрахователното дружество. Касаторът намира въззивното решение в обжалваната част неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281 от ГПК за неговата отмяна. Неправилно решаващият състав е приел, че е налице 20% съпричиняване от страна на загиналата за настъпване на вредоносния резултат, поради което на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е намалил присъденото от Окръжен съд – Пловдив обезщетение. Напълно са били игнорирани обясненията на експертите, дадени в открито съдебно заседание пред първоинстанционния съд, както и тяхното писмено заключение е било възприето превратно. По делото не е било доказано в условията на пълно и главно доказване, че използването на предпазен колан със сигурност е щяло да доведе до предотвратяване на получените увреждания. Вещите лица са направили извод, че при този механизъм на ПТП не може да се каже дали пострадалата е щяла да оживее, ако е била с поставен колан. Касаторът иска въззивното решение да бъде допуснато до касация, отменено и му се присъди допълнително сумата от 28 000 лева обезщетение, със законната лихва. Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК при постановяване на въззивното решение съдът се е произнесъл по обуславящ изхода на делото правни въпроси, решени в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и на Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, както и които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – касационни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК. Конкретно формулираните въпроси са: 1.) Изводите на експертите, дадени по време на тяхното изслушване в съдебно заседание, представляват ли единна и неделима част от заключението им? Въпросът се определя като такъв от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. 2.) Длъжен ли е съдът при решаване на делото да вземе под внимание и да обсъди изводите на експертите, дадени по време на тяхното изслушване в съдебно заседание, наред с останалия доказателствен материал по делото? Касаторът счита, че по този въпрос въззивното решение е постановено в противоречие с Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, както и с решение № 104 от 19.07.2021г. по гр.д. № 2017/2020г. на ВКС, ГК, ІV г.о. и решение № 28 от 17.05.2018г. по т.д. № 1212/2017г. на ВКС, ТК, І т.о. 3.) Може ли да се приеме, че е налице принос на пътуващ без предпазен колан пътник в МПС за настъпване на смъртта му при ПТП, при положение че вещите лица не изключват смъртен изход дори и при поставен предпазен колан? 4.) Може ли да се приеме, че приносът за настъпване на вредите на пострадал при ПТП е категорично доказан, при положение че вещите лица изразяват становище, че същите вреди може да настъпят независимо от поведението на пострадалия? 5.) Налице ли е причинно-следствена връзка между непоставянето на предпазен колан и настъпилата смърт, при положение че смъртният изход е възможен дори и при поставен такъв? Във връзка с трети, четвърти и пети от въпросите се сочат решение № 50106 от 29.02.2024г. по т.д. № 1687/2022г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 134 от 19.11.2015г. по т.д. № 3495/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и решение № 117 от 29.07.2016г. по т.д. № 3806/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. От насрещната страна по жалбата „Застрахователна компания Лев инс“ АД е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, с който касационната жалба се оспорва като неоснователна. Обсъждат се заявените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, както и се излагат фактическите обстоятелства по спора. Дружеството изцяло споделя фактическите и правни изводи на въззивния съд в решението му. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 от ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването. При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване, съдът приема следното: За да постанови решението си, съставът на Апелативен съд – Пловдив е приел, че на 18.09.2023г., около 09.45 часа, на път ІІІ-103, км 9+300 между [населено място] и [населено място], [община], е настъпило пътнотранспортно произшествие. С. Х. С. е управлявал лек автомобил “Гранд Чероки“ с ДК [рег.номер на МПС] с превишена скорост (114. 5 км/ч) в нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. При продължителен завой и употреба на спирачки управляваният автомобил е напуснал платното за движение вдясно, навлязъл е в отводнителна канавка и се е преобърнал по таван. Загинала е П. Г. С., на 64 години, пътник на предната дясна седалка на автомобила. Тя е била без обезопасителен колан и тялото й е изпаднало от превозното средство с притискане на главата и гръдния кош между автомобила и земната повърхност. Получената тежка открита черепно-мозъчна травма е съставлявала състояние, несъвместимо с живота. Обстоятелствата във връзка с виновното и противоправно поведение на водача на автомобила “Гранд Чероки“ са били приети за установени въз основа на влязлата в сила присъда № 19 от 01.10.2024г. по н.о.х.д. № 516/2024г. на Окръжен съд - Враца, обвързваща гражданския съд (чл. 300 от ГПК). Отделно от това като свидетел в първоинстанционното производство е бил разпитан водачът С. Х. С.. Изслушана е била и комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза. Вещото лице – инженер е потвърдило механизма на ПТП, а вещото лице съдебен лекар е потвърдило обстоятелствата относно телесните увреждания на П. Г. С. при пътния инцидент, довели до смъртта й. Също съгласно възприетото от въззивния съд, към 18.09.2023г. „Застрахователна компания Лев инс“ АД е било застраховател по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите относно лекия автомобил “Гранд Чероки“ (застрахователна полица №ВG/22/122003298623/09.11.2022г.). Ищецът Х. С. С., на 43 години към датата на пътния инцидент, е бил син на загиналата П. Г. С.. С оглед претърпените от него болки и страдания от смъртта й, за справедлив размер на обезщетението за случая, съгласно чл. 52 от ЗЗД, от въззивния съд е била приета сумата от 140 000 лева. Съобразени са били изслушаната съдебна психологична експертиза, както и показанията на свидетелите Н. П., М. Т. и Росица М., близки на семейството. За неоснователни са били счетени оплакванията на застрахователя по въззивната му жалба, въз основа на която е било образувано въззивното производство, че обезщетение не е дължимо, съответно че присъденият размер на обезщетението е завишен поради това, че не е била установена интензивна и трайна връзка между починалата и претендиращия обезщетение неин пряк низходящ наследник. Напротив, според въззивния съд определянето на по-нисък размер обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди или неприсъждането на такова би противоречало на принципите на справедливост, включително и изведени от общественоикономическата конюнктура в страната към момента на инцидента. За основателно е било прието обаче възражението на застрахователното дружество, поддържано и във въззивната жалба, че причина за смъртта на П. Г. С. е било и обстоятелството, че е пътувала без поставен обезопасителен колан в нарушение на чл. 137 от ЗДвП. Решаващ, според въззивния съд, е бил изводът на комплексната експертиза, че поради непоставен колан тя е изпаднала от автомобила и после - притисната от него. По-конкретно фактическото положение, изведено от експертното заключение, че причина за смъртта е тежката открита черепно-мозъчна травма, която е получена вследствие изпадане на пострадалата от автомобила, с притискане на главата и гръдния кош между автомобила и земната повърхност. Именно неизползването на обезопасителен колан е било онова конкретно действие на пострадалата, което по безспорен начин обективно е допринесло за настъпване на вредоносния резултат – летален изход. Определеното като базово обезщетение от 140 000 лева е било намалено с 20% или за дължима на ищеца е била приета сумата от 112 000 лева, ведно със законната лихва считано от 09.11.2023г. (на която дата е била предявена застрахователната претенция) до окончателното плащане. За разликата (28 000 лева обезщетение) решението на Окръжен съд – Пловдив е било отменено, с отхвърляне на иска по чл. 432, ал. 1 от КЗ. На основата на заключенията на вещите лица и обясненията им в открито съдебно заседание първоинстанционният съд е приел друго - че възражението за съпричиняване е недоказано. Експертите са сочили, че при поставен колан най–вероятно би се предотвратила настъпилата смърт, но съдът не би могъл да базира изводите си на предположения и съмнения. Съгласно писменото заключение на вещите лица от експертизата, депозирано по делото, ако пострадалата е била с правилно поставен предпазен колан, то най-вероятно са щели да се ограничат голяма част от травматичните увреждания (същата не би била притисната от лекия автомобил в областта на главата и гръдния кош), но биха се получили други травматични увреждания. Вещите лица са посочили още, че най-вероятно би се предотвратила настъпилата смърт, като се е имало предвид, че не са били големи деформациите в купето на автомобила. При разпита на вещите лица в открито съдебно заседание пред първоинстанционния съд от процесуалния представител на ищеца са били предявени снимки от изготвения фотоалбум при пътния инцидент. Акцентирано е било върху установените деформации по тавана на автомобила и ръста на пострадалата (173 см) е и поставен уточняващият въпрос дали е било изключено при поставен обезопасителен колан да настъпи смъртта на П. Г. С.. На този въпрос от вещите лица е било отговорено, че е налице деформация на автомобила в зоната на тавана, като концентрацията е в предната дясна част. Възможно е било да настъпи контакт, удар на главата в деформирания таван, като се получи черепно-мозъчна или шийна травма, която да доведе до смъртта. От вещите лица е било посочено още, че при скорост от 90 км/ч и нагоре настъпват и много силни инерционни травми вътре в телата, като късане на аорти, бели дробове, които също водят до смърт, независимо от това дали е поставен колан или не. Обобщаващо от вещите лица при приемане на заключението е било заявено, че смътният изход не може да бъде изключен и при поставен колан. В автомобила е имало друг човек (водачът с поставен колан), в неговата зона не е имало деформации и той е останал жив. С оглед мотивите на въззивния съд в решението му трети, четвърти и пети от формулираните от касатора въпроси относно причинно-следствената връзка между непоставянето на обезопасителен колан в нарушение на ЗДвП и настъпила смърт при пътен инцидент, не удовлетворява общото изискване на чл. 280, ал. 1 от ГПК. Въпросите са основани на конкретни фактически обстоятелства и доказателства по делото и съдържат питания, предпоставени от тях. Съгласно постановките на т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС на РБ, материалноправният или процесуалноправния въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Първи и втори от въпросите (процесуалноправни) са идентични. Уточнени и конкретизиране според правомощията на касационната инстанция по посоченото тълк. дело № 1/2009г., те съдържат питането дали при решаване на делото съдът трябва да обсъди изводите на вещите лица, дадени по време на приемане на заключението им, наред с останалия доказателствен материал по делото. Въпросите отговорят на общото изискване на чл. 280, ал. 1 от ГПК. Основани са на оплакването на касатора в касационната му жалба, че тези процесуални задължения не са изпълнени от състава на Апелативен съд - Пловдив. Касационно обжалване следва да бъде допуснато с оглед посочения във връзка с въпросите допълнителен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за преценка на съответствието на въззивното решение с приетото в решение № 104 от 19.07.2021г. по гр.д. № 2017/2020г. на ВКС, ГК, ІV г.о. – за задължение на съда да обсъди експертното заключение в неговата цялост, както и заявеното от вещите лица при изслушването им пред съда, в контекста на дължимата от съда съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства. Наличието на практика на ВКС по поставения въпрос, за която не се установява да е неправилна или да се нуждае от тълкуване, изключва допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, също посочено от касатора. Х. С. С. е освободен от заплащане на държавна такса по делото на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК, при което делото следва да се докладва за насрочване в открито заседание без предварително внасяне на държавна такса за разглеждане на касационната жалба по чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Касаторът е бил освободен от заплащането на държавна такса от състава на Окръжен съд - Пловдив и по реда на чл. 83, ал. 2 от ГПК. Воден от горното съдът