Определение № 60310 от 17.09.2021 г. на ВКС по т. д. № 1453/2021 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „НИК – Несторов Инвестиционна компания“ ЕАД срещу определение № 112/22.03.2021 г. по в.ч.т.д. № 70/2021 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане № 260097/09.12.2020 г. по т.д. № 20/2019 г. на Габровски окръжен съд за връщане на подадената от „НИК – Несторов Инвестиционна компания“ ЕАД, представлявано от В. Б. Й., въззивна жалба с вх. № 261266/03.12.2020 г. против решение № 260006/21.10.2020 г. по т.д. № 20/2019 г. на Габровски окръжен съд, като подадена след срока за обжалване, на основание чл.262, ал.2, т.1 ГПК. В частната касационна жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение. Частният касатор изразява становище, че притежава самостоятелен правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение. В допълнение поддържа, че подадената от него въззивна жалба не е просрочена. Претендира отмяна на обжалваното определение на ВтАС. Искането за допускане на касационно обжалване е основано на следните въпроси, зададени в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК: 1/ Налице ли е самостоятелен правен интерес на Акционерно дружество от въззивно обжалване на решение по иск за признаване за установено, че ищецът е единствен собственик на 100 % от акциите на Акционерното дружество, ако ищецът по иска е едновременно и изпълнителен директор на дружеството – ответник по иска, т.е. наличието и на личен интерес на изпълнителния директор /който е и ищец/ достатъчно ли е да обоснове правен интерес и на самото дружество?; 2/ Налице ли е допълнителен правен интерес от въззивно обжалване на решение по иск за признаване за установено, че ищецът е единствен собственик на 100 % от акциите на Акционерното дружество, в случай че ответното дружество не е било надлежно представлявано пред първоинстанционния съд от адвокат, който да е бил упълномощен от изпълнителния директор на акционерното дружество, а е било представлявано от адвокат, упълномощен от акционера на едноличното АД, който акционер, заедно с дружеството, са били ответници по иска?; 3/ Може ли да се приеме, че след като по иска за собственост на акции на АД дружеството е задължителен другар и страна в процеса, то, бидейки именно страна, не притежава ли всички процесуални права като всяка една друга страна, включително с правото на въззивна жалба, като изборът на представляващия дали да обжалва или не първоинстанционното решение сам по себе си е ирелевантен за правния интерес, доколкото такъв се презюмира да е налице за всеки участник в процеса? Ответниците по частната касационна жалба В. Б. Й. и И. П. Н. не изразяват становище по жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, предвид данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл.275, ал.1 ГПК, подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл.274, ал.3 ГПК. За да потвърди разпореждането на Окръжен съд - Габрово, ВтАС е съобразил, че в първоинстанционното производство ищецът В. Б. Й. и ответникът „НИК – Несторов Инвестиционна компания“ ЕАД са насрещни страни по материалноправния спор – предмет на делото. С оглед на това е приел, че е недопустимо В. Б. Й. да представлява дружеството в конкретното производство, включително да депозира въззивна жалба от името на юридическото лице. Заключил е, че на В. Б. Й. не могат да се връчват съобщения, адресирани до „НИК – Несторов Инвестиционна компания“ ЕАД, по т.д. № 20/2019 г. на Окръжен съд – Габрово. Констатирал е, че съобщение с препис от първоинстанционното решение, адресирано до „НИК – Несторов Инвестиционна компания“ ЕАД, чрез адв.Д. Ф., е връчено на последния на 16.11.2020 г. Изтъкнал е, че пред първостепенния съд дружеството е представлявано от адв.Д. Ф., на когото са връчвани съдебни книжа. Отчитайки, че срокът за обжалване на съдебния акт изтича на 30.11.2020г., а въззивната жалба от името на дружеството е подадена чрез пощенски оператор на 02.12.2020 г., ВтАС е приел, че същата е подадена след срока за обжалване. Изтъкнал е, че въпросът дали дружеството е било надлежно представлявано пред първостепенния съд не може да се разреши в производството по частната жалба срещу разпореждането за връщане на въззивната жалба. В допълнение, решаващият съд е приел, че за „НИК – Несторов Инвестиционна компания“ ЕАД липсва правен интерес да атакува първоинстанционното решение, съобразявайки отхвърлянето на предявените от В. Б. Й. против И. П. Н. и „НИК – Несторов Инвестиционна компания“ ЕАД искове като неоснователни и недоказани. Настоящият състав на ВКС намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Формулираните в изложението въпроси не могат да бъдат определени като отговарящи на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК - да са обусловили изхода на правния спор по смисъла на задължителните разяснения на т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Същите в своята цялост, независимо от нюансирането на формулировката им, насочват към по – общия въпрос относно наличието на правен интерес за частния касатор от обжалване на постановеното от първата инстанция съдебно решение. Така въведени въпросите стоят извън решаващия извод на ВтАС, който е свързан с аргумент за подаване на въззивната жалба след срока за обжалване, с оглед констатацията, че препис от първоинстанционното решение е връчено на процесуалния представител на частния касатор на 16.11.2020г., а жалбата е подадена на 02.12.2020г. Само като допълнителен довод е посочено, че за „НИК – Несторов Инвестиционна компания“ ЕАД не е налице правен интерес да атакува решението на Габровския окръжен съд. С оглед крайното правно решение по спора относим би бил въпросът доколко срокът за въззивно обжалване на първоинстанционното решение е спазен при връчен препис от акта на процесуалния представител на частния касатор. Такъв въпрос обаче не е поставен, а само конкретно посоченият от частния касатор въпрос обвързва касационната инстанция при селекцията на частната касационна жалба, по смисъла на т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Гореизложеното налага извод за недопускане на касационно обжалване на определението на ВтАС. Водим от което, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение