Определение № 60447 от 01.12.2021 г. на ВКС по т. д. № 1377/2021 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на В. А. Б., представляван от адв. А. Д., срещу определение № 2311 от 19.10.2020г. по ч.гр.д. № 2473/2020г. на Софийски апелативен съд, 3 състав, с което е потвърдено определение № 9573 от 23.06.2020г. по гр.д. № 12855/2019г. на СГС, ГК, I-14 състав. С потвърденото първоинстанционно определение е прекратено производството по делото по отношение на ответниците „Агенция за събиране на вземания” ЕАД и „Дженерал сток инвестмънт” ЕООД.

Частният касационен жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно поради нарушение на материалния закон. Поддържа, че дружествата, по отношение на които е прекратено производството, следва да участват в производството по делото, тъй като за него е налице правен интерес от уважаване на предявените против тях отрицателни установителни искове поради факта, че към датата на предявяване на исковете всяко едно от посочените дружества се е легитимирало като кредитор на спорните вземания, заявявайки права на взискател по изпълнителните дела. По отношение на втория ответник „Агенция за събиране на вземания” ЕАД твърди, че му е било съобщено за извършеното от първия ответник „УниКредит Булбанк” АД прехвърляне на вземането, предмет на делото, по силата на което вторият ответник се е легитимирал като кредитор; по изп.дело № 37/2017г. това дружество е правило справки, депозирало е молби за запознаване с материалите по делото, т.е. е извършвало действия, с които се заявява субективно като взискател; с молба вх. № 17956 от 23.12.2019г. е упражнил правата на взискател, като на основание чл.433, ал.1, т.2 ГПК е направил от свое име изявление за прекратяване на изпълнителното дело по отношение на част от длъжниците – физически лица, но не и за частния жалбоподател. По отношение на третия ответник „Дженерал сток инвестмънт” ЕООД поддържа, че макар да не му е съобщено прехвърлянето на процесното вземане на това дружество, то за това прехвърляне е уведомен в резултат на справка по изпълнителното дело; че този ответник е депозирал молба за конституирането му като взискател по изпълнителното дело, която и до момента не е оттеглена, като дадените от ЧСИ указания, макар да не са изпълнени, не са обвързани със срок; че по силата на договора за цесия третият ответник е носител на вземането по изпълнителния лист. Излага съображения за неправилност на извода на въззивния съд, че разпоредбата на чл.439 ГПК ограничава кръга на ответниците единствено и само до взискателя по изпълнителното дело, като намира, че посочената норма не сочи като единствена надлежна страна по иска взискателя. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК прави искане за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като сочи следните процесуалноправни въпроси:

1. Кой е лицето, което е пасивно процесуално легитимирано да бъде привлечено в качеството си на ответник по отрицателен установителен иск по чл.439 вр. чл.124, ал.1 ГПК в случаите на настъпило частно правоприемство по изпълнителното основание и заявяване на претенции на взискател/кредитор по изпълнителното дело както на основния взискател, така и на всеки един от придобилите по договори за цесия вземания?

2. Длъжникът в изпълнителното производство има ли правен интерес да привлече като ответници по иска си по чл.439 вр. чл.124, ал.1 ГПК, освен взискателя по изпълнителното дело, и всички трети лица, които до предявяване на исковата молба са заявили и/или манифестирали, че са носители на вземането по изпълнителния лист, без да са конституирани в изпълнителния процес?

3. Ако в производството по иска по чл.439 вр. чл.124, ал.1 ГПК като страни е допустимо да бъдат конституирани само длъжникът и взискателят по изпълнителното дело, то съдебното решение по този иск ще има ли сила на пресъдено нещо и по отношение на третите лица, придобили вземането на взискателя преди предявяване на исковата молба, но не встъпили в изпълнителния процес?

Частният жалбоподател поддържа, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото с оглед широко разпространената практика на честа смяна на кредитора по вземания за необслужени кредити.

Ответникът „Агенция за събиране на вземания” ЕАД оспорва частната касационна жалба. Прави възражение за липса на основания за допускане на касационно обжалване, тъй като не е формулиран ясно и конкретно нито един материалноправен или процесуалноправен въпрос, който действително да е от значение за точното и еднакво прилагане на закона и за развитие на правото. Позовава се на решение № 71 от 24.07.2019г. по гр.д. № 2576/2018г. на ВКС, ГК, III г.о. Излага подробни съображения за неоснователност на частната касационна жалба. Моли да му бъдат присъдени разноски.

Ответникът „Дженерал сток инвестмънт” ЕООД не представя отговор на частната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, констатира, че частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съгласно чл.274, ал.3 ГПК съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК.

С обжалваното определение въззивният съд е приел, че предмет на предявения отрицателен установителен иск по чл.439, ал.1 ГПК е недължимостта на изпълняемото материално право, основана на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, т.е. недължимост на вземането, предмет на издадения изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело. Приел е, че с оглед така очертания предмет на иска, надлежно процесуално легитимирани страни в исковото производство са носителите на оспорваното материално право – длъжникът като ищец и взискателят като ответник. В тази връзка е посочил, че от доказателствата по делото безспорно се установява, че към момента на постановяване на определението, както и към момента на депозирането на исковата молба ответниците, спрямо които е прекратено производството, не са страни в изпълнителния процес, както и не са носители на спорното материално право, поради което не са надлежни страни в исковия процес. Намерил е за неоснователни доводите за наличие на правен интерес, тъй като обстоятелството, че ответниците са упълномощени от страна на взискателя да извършват процесуални действия в изпълнителното производство, не ги прави носители на материалното право.

Настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.

Първият процесуалноправен въпрос по начина, по който е формулиран, не съответства на данните по делото и на мотивите на въззивния съд, тъй като е предпоставен от съдържащите се в него твърдения за настъпило частно правоприемство по изпълнителното основание и заявяване на претенции на взискател/кредитор по изпълнителното дело както на основния взискател, така и на всеки един от придобилите по договори за цесия вземания. В случая крайният извод на въззивния съд е обоснован с обстоятелството, че към момента на постановяване на определението, както и към момента на депозирането на исковата молба ответниците, спрямо които е прекратено производството, не са страни в изпълнителния процес и не са носители на спорното материално право. Въззивният съд не е приел, че е налице заявяване на претенции на взискател по изпълнителното дело от страна на цесионерите и не се е произнасял по поставения процесуалноправен въпрос. Вторият въпрос е свързан с твърденията на частния жалбоподател за наличие на правен интерес от предявения против ответниците отрицателен установителен иск поради заявяване и/или манифестиране от страна на същите, че са носители на вземането по изпълнителния лист, без да са конституирани в изпълнителния процес. Този въпрос също не е обсъждан от въззивния съд, който след съобразяване на събраните по делото доказателства /сключен на 20.12.2018г. между „Агенция за събиране на вземания” ЕАД и „Дженерал сток инвестмънт” ЕООД договор за цесия на процесното вземане, както и последващ договор от 31.12.2018г. между цесионера по първия договор „Дженерал сток инвестмънт” ЕООД и „Павлекс-97” ЕООД/ е приел, че за ищеца отсъства правен интерес от предявения против двете дружества иск, тъй като към момента на завеждане на исковата молба същите не са имали качеството на цесионери, на които е прехвърлено вземането и не са носители на спорното материално право. От друга страна, по поставения въпрос не е налице допълнителното основание на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Съгласно практиката на ВКС, обективирана в цитираното от въззивния съд определение № 57 от 03.02.2020г. по ч.т.д. № 2331/2019г. на II т.о., предмет на отрицателния установителен иск е недължимостта на изпълняемото материално право, основана на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, т. е. недължимост на вземането, предмет на издадения изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело, и съответно на предмета на отрицателния установителен иск надлежно процесуално легитимирани страни в исковото производство са носителите на оспорваното материално право - длъжникът като ищец и взискателят като ответник. При отрицателния установителен иск за оспорване на вземането по реда на чл. 439 ГПК субективните предели на силата на пресъдено нещо на решението обхващат лицата, за които установяването на недължимост на вземането има правно значение. Въззивният съд се е произнесъл в съответствие с тази практика, като е извършил преценка за наличието на правен интерес от предяване на отрицателен установителен иск за несъществуване на вземането по отношение на ответниците и след обсъждане на събраните доказателства приел, че такъв не е налице, доколкото тези ответници нямат качеството на носители на процесното вземане, тъй като са го прехвърлили на трети лица преди завеждане на иска.

По изложените съображения настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. При този изход на делото на ответника следва да бъдат присъдени разноски за настоящото производство в размер на 4800 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение