Определение № 18 от 30.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 18/2025 г.

Производството е по чл. 135, ал. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по спор за подсъдност между Окръжен съд гр. Велико Търново и Административен съд гр. Ловеч, относно компетентния съд, който следва да разгледа осъдителен иск, предявен от К. Г. Т. от гр.Елена 5070, [улица], срещу Комисията за защита от дискриминация, гр.София, [улица], п.к. 1125, представлявана от Доц. Д-р А. Д., за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 33000.00 лева, в резултат на нарушаване на правото на ищеца на разглеждане и решаване на административната преписка №58/2023 година на Комисията за защита от дискриминация (КЗД) в разумен срок, съгласно чл. 6, пар.1 от КЗПЧОС.

По повдигнатия спор за подсъдност настоящият състав на ВКС и ВАС намира следното:

С решение на Апелативен съд гр. Велико Търново №37/06.02.2025 година по в.гр.д. № 620/2024 година е обезсилено решение №556/25.10.2024 година на ОС гр. Велико Търново по гр.д. №576/2024 година и делото е изпратено по подсъдност на АС гр. Ловеч. Съставът на Апелативен съд гр. Велико Търново е приел, че ОС гр. Велико Търново е сезиран с осъдителен иск, предявен от К. Г. Т. от гр.Елена, [улица], срещу Комисията за защита от дискриминация, гр.София, [улица], представлявана от доц. д-р А. Д., за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 33000.00 лева, в резултат на нарушаване на правото на ищеца на разглеждане и решаване на административната преписка №58/2023 година на Комисията за защита от дискриминация (КЗД) в разумен срок, съгласно чл. 6, пар.1 от КЗПЧОС. Правната квалификация на иска се определя от съда. Тъй като ищецът претендира обезщетение от нарушаване на правото му на разглеждане и решаване на административната преписка №58/2023 година на Комисията за защита от дискриминация (КЗД) в разумен срок, съгласно чл. 6, пар.1 от КЗПЧОС, квалификацията на иска по чл. 2б от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) е неотносима към претенцията. Последната касае „нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок“, а в случая се претендира липса на разумен срок за разглеждане на административна преписка. Като определя иска като такъв с правна квалификация чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, Апелативен съд гр. Велико Търново изпраща делото по подсъдност на Административен съд гр. Ловеч.

С определение №580/02.04.2025 година Административен съд гр. Ловеч приема, че: 1. Предявената претенция касае производство по реда на чл. 2б от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. 2. Съгласно чл. 2б, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), исковете по ал.1, какъвто е настоящият иск, се разглеждат по реда на Гражданския процесуален кодекс (ГПК), тоест по общия исков ред; 3. Комисията за защита от дискриминация (КЗД) е специализиран държавен квазисъдебен орган за предотвратяване на дискриминация, за защита от дискриминация и провеждане на държавната политика в областта на равните възможности и равното третиране на всички граждани на територията на Република България и разглежда конкретни спорове в пет тричленни постоянни заседателни състави, разделени по признаци, по които те са специализирани. Правомощията на КЗД да разглежда и решава случаи на дискриминация, в конкретния случай произнасянето по образуваната пред комисията преписка, по същността си не представлява административна дейност.

Настоящият петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд приема, че спорът е подсъден на Административен съд гр.Ловеч при следните съображения от правна страна:

1. К. Г. Т. от гр.Елена, [улица], предявява осъдителен иск срещу Комисията за защита от дискриминация, гр.София, [улица], представлявана от Доц. Д-р А. Д., за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 33000.00 лева, в резултат на нарушаване на правото на ищеца на разглеждане и решаване на административната преписка №58/2023 година на Комисията за защита от дискриминация (КЗД) в разумен срок, съгласно чл. 6, пар.1 от КЗПЧОС. Квалификацията по чл.2б, ал.1 ЗОДОВ е неприложима към тази претенция предвид факта, че хипотезата на нормата изисква нарушаване на разглеждане и решаване на „делото в разумен срок“. Нормите относно подсъдността не подлежат на разширително тълкуване. КЗД не образува и не разглежда дела. Съгласно посочения текст държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, §1 от Конвенцията, като съгласно ал. 2, исковете по ал. 1 се разглеждат по реда на ГПК, като съдът взема предвид общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, както и други факти, които имат значене за правилното решаване на спора. Съгласно мотивите към Закона за изменение и допълнение на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, с вносител Министерския съвет, с предложението за създаване на чл. 2б се цели разширяване на приложното поле на закона, така че той да обхване и случаите на „забавено правосъдие“. Претенцията на Т. не се отнася до „забавено правосъдие“ и с чл.2б, ал.1 ЗОДОВ не може да се квалифицира иска му.

2.Твърдените неимуществени вреди се претендира да са претърпени от неизпълнение на задължения на КЗД, предвидени в чл.22 от Правилата за производството пред КЗД, приети на основание чл. 7, т.6 от Правилника за устройството и дейността на КЗД и чл. 13 АПК. Те касаят предаване на преписка на докладчик, срок за проучването й и прочие. При приложение на Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. по тълкувателно дело № №2/2014 г. на ОСГК на ВКС и първа и втора колегия на ВАС, доколкото претенцията на ищеца е от забавеното движение на преписката по сигнала му пред КЗД, квалификацията на иска следва да се определи като такава по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ. Т. не претендира вреди от акта по същество на КЗД. Същият го удовлетворява и съответства на искането по сигнала му. Вредите се претендират от забавеното, според Т., движение на преписката съгласно Правилата за производството пред КЗД.

По тези съображения, следва да се приеме, че спорът е подсъден на Административен съд – Ловеч.

Водим от горното и на основание чл. 135, ал. 5 от АПК, петчленният състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд,