Определение № 5925 от 18.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1496/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 3721/14.09.2023 г. (наименована „частна жалба“), подадена от Й. Б. Я., срещу решение № 286 от 01.08.2023 г. по гр. д. № 20231500500080/2023 г. на Окръжен съд - Кюстендил, с което е потвърдено решение № 260163 от 29.11.2022 г. по гр. д. № 1710/2018 г. на Районен съд – Кюстендил. С потвърденото първоинстанционно решение съдът е изнесъл на публична продан следния неподеляем недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ****, представляващ втори жилищен етаж от еднофамилна жилищна сграда със застроена площ от 159 кв.м, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, ведно с припадащите се идеални части от общите части на сградата, както второстепенна сграда с идентификатор ****, брой етажи - 1, с предназначение - хангар, депо, гараж, построени въз основа на отстъпено право на строеж в поземлен имот с идентификатор ***, с адрес на имота - [населено място], [улица], целият с площ от 763 кв.м, с номер по предходен план - 51, кв. 9, парцел *, при съседни имоти – имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***; постановил е, че сумата, получена от продажбата, следва да се разпредели между страните, както следва: 1/2 част за Г. Н. В. и 1/2 част за Й. Б. Я.; осъдил е Й. Б. Я. да заплати на Г. Н. В. сумата от 2880 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползването на съсобствения имот в размер на месечна наемна цена по чл. 57, ал. 1 СК за периода 30.05.2018 г. - 30.05.2021 г., ведно със законната лихва от 13.11.2020 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлил иска до пълния размер от 2900 лв. Въззивният съд е съобразил, че с влязло в сила решение № 219 от 19.03.2019 г. по гр. д. № 1710/2018 г. Кюстендилският районен съд е допуснал съдебна делба между Г. Н. В. и Й. Б. Я. по отношение на самостоятелен обект с идентификатор **** - втори жилищен етаж от еднофамилна жилищна сграда със застроена площ от 159 кв.м, и второстепенна сграда с идентификатор **** (подробно описани по-горе), построени въз основа на отстъпено право на строеж в поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в [населено място], на [улица], при равни права – по 1/2 ид. ч. за всеки съделител. Отхвърлен е искът за делба на първия жилищен етаж от еднофамилната жилищна сграда. С молба, постъпила по делото на 12.11.2020 г., от Г. Н. В. е предявена претенция за заплащане на сума в размер на 2900 лв., като обезщетение за еднолично ползване на имота от другия съделител за периода 30.05.2018 г. - 18.11.2020 г. В хода на производството по извършване на делбата е назначена експертиза за установяване поделяемостта на делбения имот и за установяване средната месечна пазарна стойност на наем за имота - втори жилищен етаж, определена на 160 лв. По делото са представени решение № 418/30.05.2018 г. по гр. д. № 239/2017 г., с което е прекратен бракът между Г. Н. Я. и Й. Б. Я. по взаимно съгласие и е утвърдено постигнатото между страните споразумение, като ползването на семейното жилище, находящо се в [населено място], на [улица] предоставено на Й. Б. Я.. Със заключение на вещото лице Н. Г. е установена пазарната цена на жилището – 58 630 лв., а в съдебно заседание от 27.06.2023 г. е потвърдено категорично, че жилището е неподеляемо. Категоричен извод за неподеляемост на жилището се съдържа в заключение с вх. № 265128/25.10.2022 г. Съдържа се и нова оценка - 35 400 лв., в това число право на строеж от 8500 лв. Според отразеното на представена скица, площта на имота, в който се намира сградата, е 763 кв.м; сграда **** е със застроена площ от 159 кв.м; сграда **** е със застроена площ от 27 кв.м, бр. етажи - 1, хангар, депо, гараж, а сграда ****, е със застроена площ от 21 кв.м, брой етажи - 1, предназначение - хангар, депо, гараж. Въз основа на горното, Окръжен съд – Кюстендил е направил следните правни изводи: Съгласно чл. 348 ГПК, когато някой имот е неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете, съдът постановява той да бъде изнесен на публична продан. Страните в делбата могат да участват при наддаването в публичната продан. В случая е налице допуснат до делба недвижим имот, представляващ съпружеска имуществена общност, която е прекратена с решението за прекратяване на брака между страните. Доколкото измерената от вещото лице площ е по-малка от посочената в решението по допускане на делбата, то този факт може да бъде отбелязан в решението, но не променя извода за неговата правилност. Правата, при които е допусната делбата, са равни; със заключението на вещото лице е установено, че делбеният недвижим имот е неподеляем. Въззивният състав е намерил, че пропускът на съда да отрази в протокола същността на изявленията, исканията и изказванията на страните, представените писмени доказателства и пр. е основание за поправка на протокола по реда на чл. 150 ГПК. В отсъствие на акт за поправка на протокола, на основание чл. 152 ГПК протоколът е доказателство за извършените в съдебното заседание съдопроизводствени действия. Ето защо, Окръжен съд – Кюстендил е приел за неоснователни твърденията на Й. Я. за допуснати процесуални нарушения по повод произнасяне по доказателствените му искания. Визирал е, че не се установяват допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, обосноваващи недопустимост или неправилност на първоинстанционното решение; че част от доводите във въззивната жалба на Я. са свързани с преценка на обстоятелства по допустимостта на молбата, за което е налице признасяне от съда с влязъл в сила съдебен акт, и затова не могат да бъдат коментирани. Приел е, че не съответства на данните по делото твърдението, че Районен съд – Кюстендил е дал ход на делото при представен болничен лист от Я., като в тази връзка е посочил и че нарушението на правилата при разглеждане на спора би имало значение, ако е свързано с оплакване за невъзможност поради това да бъдат представени доказателства, каквото в жалбата не се съдържа. Съдът се е позовал на чл. 27, ал. 1 СК относно прекратяването на семейната общност, както и на чл. 56, ал. 1 СК – за това, че когато семейното жилище се предостави за ползване при допускане на развода, право на собственост в полза на ползвателя не се поражда. Жалбоподателят оспорва допускането на делба на втория жилищен етаж, като се позовава на „мистериозно“ изчезване от делото на подписаното между него и бившата му съпруга споразумение, което споразумение налагало прекратяване на делото, тъй като семейното жилище се предоставяло на него. Твърди, че незаконосъобразно му било отказано установяване на липсващото споразумение; отказано му било присъединяване на бракоразводното дело; бил убеден да се откаже от развод по вина на съпругата му, която нямала никакъв принос в изграждане на семейното жилище, издръжката, отглеждането и възпитанието на децата; ответната му искова молба по чл. 21, т. 4 и чл. 29, т. 3 СК „не видяла бял свят“; „вмъкнатата“ след проведени десетки заседания сума за наем била в нарушение на чл. 70 ГПК, а също не му било връчено копие от молбата за промяна на иска; първоинстанционният съд не отложил делото поради заболяване на жалбоподателя в разумен срок; въззивният съд забавил решението си, като то очевидно било поправено, предвид използвания в него различен шрифт и липсата на достатъчно доводи за потвърждаване на акта на районния съд. Й. Я. иска решенията на първоинстанционния и на въззивния съд да бъдат обявени за нищожни, поради това, че изложените в тях мотиви противоречат на българското законодателство. Визира нарушаване на чл. 14, чл. 15, чл. 19, чл. 27 и чл. 32 СК, чл. 234, ал. 1 и ал. 3, чл. 236, ал. 2, чл. 240, ал. 1, т. 3, чл. 251, ал. 2, чл. 272, чл. 229, ал. 1, т. 5, чл. 296, чл. 207, чл. 298, ал. 1 и ал. 2, чл. 299 и чл. 359 ГПК, чл. 99, чл. 100, чл. 112, б. „в“ и б. „з“ ЗС и др. Насрещната страна е подала отговор, в който са изложени съображения за недопустимост на жалбата, за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално – за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос (материалноправен или процесуалноправен), който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение (чл. 280, ал. 2 ГПК). Съгласно дадените в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 разяснения задължение на касатора е да формулира обуславящия изхода на спора правен въпрос, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. В съответствие с диспозитивното начало в гражданския процес ВКС може единствено да конкретизира и уточни поставения от касатора правен въпрос, но не може да го извежда от съдържанието на изложението, респ. от касационната жалба. Непосочването на такъв въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК. Въз основа на така изложеното, настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Жалбоподателят не е обосновал наличието на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Същевременно настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира, че обжалваното пред него решение не е вероятно нищожно или недопустимо, както и очевидно неправилно. Твърдените от Й. Б. Я. пороци, в преобладаващата се част не водят до нищожност или недопустимост на съдебния акт, а някои са относими единствено към първата фаза на делбата, приключила с влязло в сила решение, като в нея от съдилищата, вкл. ВКС е взето изрично отношение относно характера и последиците на постигнатото между страните споразумение за ползването на семейното жилище. Не са налице обстоятелства, обуславящи прекратяване на делото за делба; не е разгледана претенция, заявена извън срока по чл. 346 ГПК. Видно от отразеното в протокола от проведеното пред Районен съд – Кюстендил открито съдебно заседание от 15.09.2021 г. (първото след допускане на делбата, на което е даден ход), в него съдът е докладвал молба вх. № 265839/13.11.2020 г. на Г. В., съгласно която същата е предявила претенция по сметки в размер на 2900 лв. – обезщетение за лишаване от ползване на притежаваната от нея част от делбените имоти, като е уточнен периодът – от 30.05.2018 г. до 30.05.2021 г. Самата молба се намира, приложена погрешно, в кориците на гр. д. № 3798/2020 г., образувано по молба на Й. Я. за отмяна на влязлото в сила решение по допускане на делбата на втория жилищен етаж. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че да може да бъде констатирана от съда при самия прочит на съдебния акт, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателства по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или явна необоснованост. Решението би било очевидно неправилно, ако например законът е приложен в неговия обратен смисъл, или е приложена отменена или несъществуваща правна норма, или е явно необосновано като постановено в нарушение на научни и/или опитни правила или правилата на формалната логика. В конкретния казус не се откриват предпоставките за очевидна неправилност на въззивното решение, визирани по-горе. Същото не е постановено в грубо нарушение на материалния или процесуалния закон и не е явно необосновано. Изложеното обуславя недопускане на касационно обжалване. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,