Определение № 295 от 02.09.2011 г. на ВКС по гр. д. № 719/2011 г.

Производството по делото е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по подадена касационна жалба от ответницата А. В. Л.-К., чрез адв.К. Г. П. срещу решение от 07.03.2011 г. по гр.дело № 13521/2010 г. на Софийски градски съд, с което е отменено решението на СРС от 06.04.2010 г. по гр.дело № 19831/2007 г. в частта, с която е отхвърлена претенцията на ищците В. М. Х. и Н. Д. Х., прехвърлили имота в хода а делото на М. Н. Х. срещу жалбоподателката А. Л.-К. за предаване владението на таванско помещение, с размери 2.25 м./6.00 м. с площ от 13.50 кв.м. и вместо отменената част ответницата е осъдена на осн.чл.108 ЗС да предаде на ищците владението на посоченото помещение и е оставено в сила решението на СРС в частта, с която е признато за установено, че ищците са собственици на процесното помещение Жалбоподателката поддържа доводи за неправилност на обжалваното решение по чл. 281, т. 3 ГПК – нарушение на материалния закон, нарушение на процесуални правила и необоснованост. В изложението към касационната жалба са посочени правни въпроси, решени според жалбоподателката при наличие на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал. 1, т. 1 и т.2 ГПК. Ответниците по жалбата В. М. Х. и Н. Д. Х. не са изразили становище по жалбата. Върховният касационен съд състав на II гражданско отделение намира, че касационната жалба е процесуално недопустима по следните съображения: Съгласно разпоредбите на чл.280,ал.2 от ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. С обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по предявен иск с пр.осн.чл. 108 ЗС за признаване по отношение на жалбоподателката А. В. Л.-К., че ищците В. М. Х. и Н. Д. Х. са собственици на таванско помещение с размери 2.25 м./6.00п м. и с площ от 13.50 кв.м., при граници по чертежа, неразделна част от заключението на в.л. – от юг [улица], от запад-таванско помещение на сем.С., от север-общия коридор на таванските помещения и от изток – таванско помещение на сем.К., понастоящем сем.А., находящо се в [населено място], [улица] за осъждане на ответницата да предаде на ищците владението на описания имот. Производството по делото е проведено по реда на ГПК/отм./на осн.пар.2,ал.2 ПЗР на ГПК - исковата молба е постъпила в Софийски районен съд на 12.12.2007 г. Съгласно чл. 55, ал. 1, б.”б” ГПК/отм./ цената на иска по иск за собственост се определя възоснова на данъчната оценка на имота – ¼ от нея, а ако няма такава по пазарната цена на вещното право. Съгласно разпоредбите на чл.56, ал.1 ГПК/отм./ цената на иска се посочва от ищеца. Въпросът за цената на иска може да се повдигне от ответника или от съда служебно най-късно в първото заседание. В случай на несъответствие на указаната цена с действителната съдът определя цената на иска. Ищците не са посочили цена на иска в исковата молба. По делото пред първата инстанция е приложено удостоверение за данъчна оценка изх. № 3000/30.11.2007 г., издадено от С. о./л.18/, в което е посочена данъчната оценка на апартамент № 3, находящ се в [населено място], [улица], ет.2,ап.3, заедно с процесното таванско помещение. С разпореждане от 05.12.2007 г. на осн. чл.56, ал. 1 ГПК/отм./ Софийски районен съд е определил цена на иска в размер на 810.28 лв. Като взема предвид изложеното съдът намира, че обжалваното въззивно решение е с цена на иска до 5000 лв. Поради това на осн.чл.280,ал.2 от ГПК решението не подлежи на касационно обжалване. Подадените касационна жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на II г.о