Определение № 2063 от 10.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4742/2022 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба от СДРУЖЕНИЕ „НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“, [населено място], чрез адвокат Т. Я., срещу въззивното решение №375/22.07.2022г. на Апелативен съд – Пловдив по в.т.д.№321/2022г. В жалбата са изложени доводи за недопустимост и очевидна неправилност на въззивното решение, а в условие на евентуалност за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Насрещните страни Н. М. Б. и М. М. Б., лично и в качеството им на наследници по закон на Е. И. Б., поч. на 04.04.2022г. и М. Бодур и В. Е. Б., в качеството им на наследници по закон на Е. И. Б., поч. на 04.04.2022г., с писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 от ГПК, чрез адвокат Ф. С., оспорват жалбата като неоснователна. Твърдят, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, тъй като обстоятелствата посочени в изложението на касационните основания са за неправилност на обжалваното решение изразяваща се в противоречието му с практиката на Окръжен съд – София, които не могат да обосноват допускане на обжалването. В условие на евентуалност изразяват становище за неоснователност на жалбата. Претендират присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл.38а от Закона за адвокатурата. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Въззивният съд е потвърдил решението на първостепенния Окръжен съд – Пловдив в частите, с които СДРУЖЕНИЕ „НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“, [населено място], е осъдено да заплати обезщетения за неимуществени вреди – претърпени болки и страдания от Е. И. Б., Н. М. Б. и М. М. Б. вследствие на получените травматични увреждания, резултат от пътно-транспортно произшествие, станало на 25.06.2015 год. на път 11-56, км. 92+500 – източно обходен път на [населено място], причинено виновно и противоправно от водача на л.а.„Мерцедес“ с белгийска регистрация, рег. №1РРХ882, ведно със законната лихва върху тях, считано от 25.08.2020 год. до окончателното им плащане, както следва: в размер на 30 000лв. на Е. И. Б., починал и наследен от Н. М. Б., М. М. Б. и М. Бодур, за получените от произшествието счупване на основата на пета стъпална кост на левия долен крайник, охлузвания по гръдния кош и контузия на корема; в размер на 20 000лв. на Н. М. Б. за претърпените от ПТП контузия на главата и тялото с наличен кефалхематом отдясно тилно; малка пукнатина на основата на черепа; травматичен оток и кръвонасядания на меките тъкани на лицето; контузия в областта на таза; в размер на 40 000лв. на М. М. Б. за получените от произшествието контузия на главата и тялото и счупване на три поясни прешлена с умерен оток на гръбначния мозък в областта на счупванията. За да постанови този резултат, съдът приел, че доколкото в конкретния случай се касае за настъпило застрахователно събитие на 25.06.2015г., по време на действие на застрахователния договор на виновния водач, управлявал л.а. „Мерцедес“ с белгийски регистрационен № 1 F., сключен с „P. and V.“ преди влизане в сила на КЗ, обн. ДВ, бр. 102 от 29.12.2015г., по отношение на същото е приложим § 22 от ПЗР на КЗ /обн. ДВ, бр. 102 от 29.12.2015г./. Посочил, че отговорността на ответника е обусловена от качеството му на представително национално бюро, което участва и съдейства за функционирането на системата „Зелена карта“ и задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в държавите членки – чл.282, ал.5 от КЗ /отм./, поради което направил извод за допустимост на производството, съответно на постановеното от първостепенния съд съдебно решение. От фактическа страна въззивният съд приел за установено, че на 25.06.2015г. е станало ПТП, при което пострадали ищците по делото, като водач и пътници в лек автомобил „Ауди А4“. Посочил, че вината за произшествието била на водача на лекия автомобил „Мерцедес“, гражданската отговорност на който била застрахована с договор за застраховка „Гражданска отговорност“ в „P. and V.“ с полица №90216436 и зелена карта №Ф.. Изложил, че механизмът на настъпване на произшествието не е бил спорен между страните и бил установен от влязлата в сила присъда по НОХД № 6817/2017г. по описа на РС Пловдив, с която водачът на лек автомобил „Пежо 406“ с ДК [рег.номер на МПС] бил признат за невинен. Този механизъм съдът приел за установен и от приетата от първостепенния съд и неоспорена от страните комплексна автотехническа и медицинска експертиза. Въззивният съд очертал спорните между страните въпроси свързани с размера на присъдените обезщетения и наличието на съпричиняване от страна на пострадалите лица, вследствие неизползването на предпазен колан. За да даде отговор на същите, съдът кредитирал заключението по комплексната експертиза, от което приел за установено, че вследствие на настъпилото ПТП ищците получили травматични увреждания, както следва: - Е. Б.: счупване на основата на пета стъпална кост на левия долен крайник, което наложило поставяне на шина за обездвижване, довело до трайно затрудняване на движението на левия долен крайник за около 2-3 месеца, както и охлузвания по гръдния кош и контузия на корема. Счупването било съпътствано със сравнително силни болки и дискомфорт от ограниченото и болезнено придвижване; - М. Б. претърпял контузия на главата и тялото и счупване на три поясни прешлена с умерен оток на гръбначния мозък в областта на счупванията, довело до трайно затрудняване на движенията на снагата за период от около 3-5 месеца, както и значителни и сравнително продължителни болки и страдания в поясната област; - Н. Б. претърпяла контузия на главата и тялото с наличен кефалхематом отдясно тилно; малка пукнатина на основата на черепа, не налагаща специално лечение; травматичен оток и кръвонасядания на меките тъкани на лицето; контузия в областта на таза. Болките търпени от ищцата Б. били умерени по сила, със затихващ характер, които приключили в рамките на 20-25 дни. Съдът кредитирал и показанията на разпитаните по делото свидетели – Е. Е., Н. Н. и Т. З., от които приел за установено, че ищецът Е. Б. бил уплашен и стресиран от случилото се, което се отразило на трудовата му активност и наложило необходимостта от ползване на чужда помощ. По отношение на ищцата Н. Б. съдът установил, че същата изпитвала страх, имала затруднения да пази равновесие и залитала. Констатирал още, че травмите на ищеца М. Б. /счупване на три поясни прешлена/ довели до трайно затрудняване движението на снагата му за период 3-5 месеца, предизвикали болки и страдания в посочения период, които се появявали и понастоящем, при промяна във времето и определени движения. Въз основа на изложеното, съдът приел, че по делото е установено обстоятелството, че вследствие на произшествието ищците претърпели болки и страдания, силен емоционален стрес и душевни мъки. При определяне на конкретните размери на обезщетенията съдът съобразил и следните обстоятелства: по отношение на ищеца Е. Б. – обездвижването на крайника, силния стрес и психически дискомфорт, нуждата от ползване на чужда помощ, както и продължаващото и към настоящия момент куцане с травмирания крак; по отношение на Н. Б. отчел обстоятелството, че травмите били свързани с пукнатина на черепа, предизвикали залитания и невъзможност да пази равновесие; по отношение на М. Б. съдът съобразил обстоятелството, че претърпените счупвания довели до трайно затрудняване в движението на снагата за период 3-5 месеца, били свързани с болки и страдания в посочения период, проявяващи се и към настоящия момент при промяна на времето и при определени движения; младата му възраст към момента на произшествието и установения вследствие на същото страх от шофиране, който не е отшумял и понастоящем. След преценка в съвкупност на посочените обстоятелства, съдът приел, че справедливия размер на обезщетенията за претърпените вреди е както следва: 30 000лв. за Е. Б., 20 000лв. за Н. Б. и 40 000 лв. за М. Б., като посочил, че същите са съобразени с икономическите условия в страната към момента на настъпване на ПТП-то и нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Съдът намерил за неоснователно въведеното възражение за съпричиняване на вредите от страна на пострадалите лица, тъй като според заключението по комплексната съдебно-медицинска експертиза, дори ищцата Н. Б. да е била с предпазен колан, той не е можел да я предпази от получената травма на главата. Посочил, че според вещите лица другите двама ищци са били с предпазни колани, поради което по делото не е установено поведение на лицата, което да е в пряка причинна връзка с произшествието и да е допринесло за вредоносния резултат. По изложените съображения съдът намерил предявените искове за основателни до посочените размери, ведно със законната лихва върху всяка от присъдените суми, считано от 25.06.2015г. до окончателното им изплащане. Касаторът обосновава допускане на обжалването по следния правен въпрос: Нормата на § 22 от ПЗР на КЗ /ДВ,бр.102 от 29.12.2015г./, респ. правилата на част ІV от КЗ /отм./, приложимо право ли са по възникнали облигационни правоотношения от събития, реализирани преди влизане в сила на КЗ /ДВ бр102/29.12.2015г./ по застрахователни договори, застраховка „Гражданска отговорност“, система „Зелена карта“, сключени с чуждестранни застрахователни дружества със седалище и упражняване на дейност извън територията на РБългария, по които увредените лица, са завели осъдителни искове след влизане в сила на КЗ /ДВ бр.102/29.12.2015г./. Твърди, че същият е разрешен в противоречие с практиката на съдилищата – решение №51/05.04.2019г. по т.д.№144/2018г. на ОС – София и е от значение за точното прилагане на закона, както и за създадена поради неточно тълкуване съдебна практика. Претендира се допускане на обжалването в хипотезите на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК. Поставеният въпрос е включен в предмета на спора и е обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело. Същият е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото, поради което касационното обжалване следва да бъде допуснато в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Жалбоподателят СДРУЖЕНИЕ „НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“, [населено място] следва да представи доказателства за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 1800 лв. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение,