Определение № 87 от 04.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3605/2021 г.

Образувано е по касационна жалба, подадена от И. П. В. и М. И. В. против решение № 75 от 28.05.2021 г. по гр.д.№ 85/2021 г. на Окръжен съд-Разград, с което: 1/.е потвърдено решение № 357/26.10.2020г., поправено с решение № 81/2.03.2021г., двете постановени по гр.д. № 346/2020г. по описа на РС Разград, в частта, с която е прието за установено по отношение на касаторите, че ищците З. П. Ч. – С., Й. В. С. и С. В. С. са собственици по давностно владение и прехвърлителна сделка за първата и по давностно владение и наследство за втората и третия, на парцел .... в кв.....по регулационния план от 1964г на [населено място], [община] с площ 690 кв.м., ведно с построени в него паянтова жилищна сграда с площ 40 кв.м. и стопанска постройка с площ 24 кв.м. 2/ е отменено решението на РС по чл. 537, ал.2 ГПК и вместо това е отменен на основание този тест нот. акт №.....г. на нотариус Р.И. в частта, с която е признато правото на собственост на касаторите на основание давностно владение върху 2/3 ид.ч. от площта, съставляваща парцел .....в кв.....по регулационния план на [населено място] от 1964г., с площ 690кв.м., попадащ в очертанията на имот пл. № ....по кадастралния план на селото от 1964г. 3/ е уважен иск по чл. 109 ЗС, предявен от З. П. Ч. – С., Й. В. С. и С. В. С., като касаторите са осъдени да преустановят преминаването през ивица с ширина от 10 метра, разположена в източната част на парцел .... в кв....по плана на [населено място], с площ 690кв.м., преминаваща по цялата му източна граница, започваща и граничеща с [улица]на юг, с УПИ ..... и поземлен имот ....на изток и поземлен имот ....на север. В касационната жалба се прави оплакване за недопустимост на решението поради това, че не е имало спор за постройките в парцела и за неправилност, тъй като съдът не е отчел, че касаторите са преминавали през ивицата, за който е уважен иска по чл. 109 ЗС, тя е обособена с телена ограда от останалата част на парцела, от което следва, че ищците не са владели тази част и не са могли да я придобият по давност, а целия имот е бил съсобствен Поради това, че имота е съсобствен, а и защото са преминавали през парцела в продължителен период от време, касаторите считат, че неправилно е уважен иска по чл. 109 ЗС, защото не е доказано и, че това пречи на ищците да упражняват правото на собственост. В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК се навеждат основанията по чл. 280, ал.2, пр.2 ГПК, като твърдят недопустимост на решението поради това, че касаторите, като ответници не са оспорвали правото на собственост на ищците върху сградите. Навеждат основанието по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК по въпроса „всяко ли действие е неоснователно или само това, което създава пречки на собственика да упражнява ползването на собствената си вещ“ поради противоречие с ТР № 31/1984 г. на ОСГК на ВС и решение № 5 от 12.06.2017 г. по гр.д.№ 2844/2016 г. на ІІ гр.о. на ВКС и решение 14 от 28.01.2021 г. по гр.д.№ 546/2020 г. на ВКС, І гр.о. Вторият материално правен въпрос е: владението явно, спокойно, непрекъснато и необезпокоявано ли е, ако лицата, на които се противопоставя преминават през парцела, респективно през УПИ. По този въпрос се твърди противоречие с решение № 5 от 25.01.2010 г. по гр.д.№ 2728/2008 г. на ІІ гр.о. и решение № 376 от 12.03.2013 г. по гр.д.№ 260/2012г. на І гр.о. Ответниците по касация З. П. Ч. – С., Й. В. С. и С. В. С. оспорват касационната жалба и допускането до касация, тъй като касаторите, като ответници са оспорвали иска и са твърдели съсобственост на процесния имот. По същество считат, че са доказали владение върху целия парцел, който са завладели от сделката през 1991 г. и са се противопоставяли на ползването на ивица за преминаване от ответниците. Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното: По делото е установено следното: И мот с пл. № ....по кад. план от 1964 г. е заснет в регулационния план на селото от 1922 г. като два самостоятелни имота – северен с пл. № ....., за който е отреден парцел ..... и отразен собственик С. В. и южен с пл. № ...., за който е отреден парцел ...., със собственик Й. Г.. Всички сгради са построени в парцел ..... През 1964г. е одобрен следващ регулационен план на селото, като в кадастралния план, по който е изготвен, имоти ....и ....са заснети като един имот .....и като собственици са записани И. Й. Г. и Н. Й. Г.. Южната част от имот .....с площ 1029 кв.м. е включена в регулацията и за нея е отреден парцел ..... в кв....., с площ 690 кв.м., който е предмет на спора. Останалата част от имот ...., включена в регулацията е предвидена за упълномеряване на други парцели и улица. Северната част на имот пл. № ....с площ 1711кв.м., включваща имот пл. № ....по плана от 1922г. с площ 383 кв.м. и бивш имот ....е изключена от регулацията. В частта от бивш имот ...., изключена от регулацията попада жилищната сграда на ответниците, до която достигат, като преминават през УПИ ..... от кв. ..... С н.а. № ....г. Й. К. Ч. прехвърля срещу задължение за издръжка и гледане на дъщеря си З. П. Ч.-С. УПИ ..... и находящите се в него жилищна сграда и стопанска постройка. Сделката е станала по време на брака й с В. С. С., починал на 26.06.1996 г., чийто наследници са ищците. Прехвърлителката се е легитимирала с н.а. № .....г., с който че Й. Г. е продал 5 ара от имот с площ 1,4 дка на Н. и Х. Й. Г.. Според вещото лице, имотът от 1,4 дка е бивш имот 108. Ответниците се позовават на н.а. № .... г. и н.а. № ..... г. С н.а. № ....г. Й. Г. е продал на И. Й. Г. 5 ара от имот, целия с площ 1,4 дка., а с НА № ....г. С. Й. Г. е продал също на И. Й. Г. 4 ара от имот, целия с площ 1,4дка. Според вещото лице, двата акта също касаят бивш имот ....по плана от 1922 г. Позовавайки се на двата акта, ответниците са признати с н.а. № .....г. за собственост по давностно владение на 2/3 ид.ч. от имот с пл. № ....в кв.....по плана на [населено място] от 1964г., с площ 1029кв.м. ведно с построената жилищна сграда и второстепенна стопанска постройка. Описанието на имота, за който ответниците са признати за собственици е такова, че не се отнася само за изключената от регулацията част, а касае имот ...., включително и частта в регулацията, но тази площ не вкулча терена на бивш имот 104, тъй като цялата площ на имот 253 извън регулацията е 1705 кв.м., съгласно отразеното в скицата на л. 56 от делото на РС, съставляваща част от нотариалното дело. Ищците се позовават на придобивна давност и наследство и твърдят че от сключване на договора от 1991г. до предявяване на иска осъществили необезпокоявано непрекъснто и явно владение. Свидетелите, доведени от ищците установяват, че повече от десет години имота от към улицата се ползва и стопанисва от ищците, а имота на ответниците е зад него и за да стигнат до него, преминават през имота на ищците. Докато в имота живеели свекъра и свекървата на З. П., ответникът достигал до своя имот през друг път. Когато те напуснали къщата, ответникът започнал да преминава през имота на ищците. Ищцата З. П.. не била съгласна с това и го търсила, за да разговаря с него, но ответникът В.. не искал да се среща с нея. Свидетелите, доведени от ответниците, удостоверяват че ответникът В.. живее в къщата в северната част на имота от около 25 години (след 1994г.) и влиза от главната улица, т.е. преминава през процесния имот. Въззивната инстанция е приела, че иска е допустим за целия УПИ и сградите в него, тъй като правният интерес се преценява по твърденията на ищеца в исковата молба и становището на ответника. Ищците са твърдели, че са собственици, а ответниците оспорват правото им на изключителни собственици и твърдят,че целия имот, включително и УПИ ..... са съсобствени и предвид презумпцията за приращение е налице правен интерес за установяване правото на собственост на ищците и върху сградите в УПИ. Настоящата инстанция намира, че този извод кореспондира на данните по делото и мотивира съда да приеме, че не е налице вероятност за недопустимост на съдебното решение в частта за сградите. Издаденият констативен нот. акт на ответниците е за 2/3 ид.ч. от целия имот ....без да са изключени сградите, за които ищците претендират. Това сочи на обоснован извод, че иска е допустим, респективно, че обжалваното решение е постановено при наличие на правен интерес за тях. Съдът не е десезиран в частта по иска и за сградите. Затова не е налице основанието по чл. 280, ал.2 пр.2 ГПК. По същество, въззивната инстанция е приела, че заедно със своя съпруг З. П., а след неговата смърт – и с останалите ищци, са владяла парцела в пълния му обем от 690кв.м. постоянно, явно и необезпокоявано от 1991г. до настоящия момент, Въпреки, че ответникът е преминавал през този имот, това обстоятелство не може да се квалифицира като смущаване на владението на ищците – всички свидетели недвусмислено посочват, че имотът на ответниците е зад този на ищците, откъм дерето, и че преминават през спорния имот, защото другият изход към улица на техния имот не е достатъчно благоустроен, а не защото считат тази част за своя. Възражението във въззивната жалба на ответниците, че праводателите на ищците са притежавали 500 кв.м., а с иска се претендира право на собственост върху по-голяма площ, е преценено като неоснователно, защото освен по силата на прехвърлителната сделка, ищците са доказали изтекла в тяхна полза придобивна давност върху формирания парцел с площ от вече 690кв.м., т.е. налице са предпоставките на чл. 79 ЗС дори за кратката давност, макар, че владението е достатъчно продължително и удовлетворява и изискването за десетгодишна давност. Прието е, че ответниците са осъществили владение в частта на имот пл.№...., останала извън регулацията по плана от 1964 г., която не е предмет на спора. Описанието на имота, за който ответниците са признати за собственици с н.а. № .....г. е прието за некоректно, защото площта от 1029кв.м. включва и частта в регулацията. Предвид уважаване на иска за собственост за УПИ № ....., костативният нот. акт от 2010 г. е отменен в частта, касаеща площта на този УПИ. За да отмени решението на РС и да уважи иска по чл. 109 ЗС, въззивният съд се е позовал на разясненията т.3 на ТР № 4/2015г. от 06.11.2017г. на ОСГК на ВКС по т.д. № 4/2015г. и дадения в него пример в какви случаи естеството на извършеното от ответника нарушение е такова, че е ясно, че с него се пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем. Един от разгледаните примери е когато ответникът осъществява действия в собствения на ищеца имот, без да има облигационно, пълно или ограничено вещно право или сервитут върху този имот. Съдът е приел, че ответниците не разполагат с право на преминаване през имота на ищците, че в тяхна полза не е възникнал сервитут, поради което и предвид абсолютния характер на вещното право на собственост, собственикът не е длъжен да търпи подобно действие. Направена е и преценка дали отправеното искане по чл.109 ЗС е пропорционално на нарушението, като бъдат съобразени интересите на двете страни, като е сравнено кога всяка от тях е установила владение и тъй като ответникът е установил владение по-късно от ищцата П., съдът е приел, че ответникът В. е имал избор да договорят с ищците за право на преминаване през техния имот, или да уредят достъпа до имота си от друго място, каквото съществува, но не е благоустроено, поради което е прието, че петитума на иска по чл. 109 ЗС е пропорционален на посегателството. По първият въпрос: „всяко ли действие е неоснователно или само това, което създава пречки на собственика да упражнява ползването на собствената си вещ“, решението е съобразено с разясненията по т.3 на ТР № 4/2015г. от 06.11.2017г. на ОСГК на ВКС по т.д. № 4/2015г. Съдебната практика без противоречие приема, че за да се уважи искът по чл. 109 ЗС е задължително с действията си, ответникът да пречи или да смущава правото на собственост на ищеца, но в задължителната съдебна практика е изяснено, че има хипотези, когато по естеството си действията на ответника са такива, че пречат за упражняване правото на собственост и в този случай не се налага доказване на преченето, а само на действията на ответника. Такива са случаите, когато са нарушени строителни или хигиенни правила и норми или когато без основание ответникът осъществява действия в имота на ищеца. В случая е доказано, че ответниците не са съсобственици на парцела, защото ищцата е установила владение на основание сделката от 1991 г. върху целия парцел, а преминаването през него на ответниците съставлява само търпими действия, извършвани със знанието и без противопоставянето на собственика, които не съставляват владение поради спорадичния си характер. Ответниците не разполагат и със сервитут – такъв не е учреден по реда на чл. 192 или чл. 193 ЗУТ. Правото на преминаване върху чужд имот не е уредено като самостоятелно ограничено вещно право в ЗС. Сервитутните права съществуват само до колкото са уредени в специални закони. Както вече се посочи, фактическото преминаване през урегулираният имот на ищците може да се квалифицира като търпимо действие, което нито прекъсва, нито смущава владението. По поставеният въпрос е неприложимо ТР № 31/1984 г. на ОСГК на ВС, а цитираните от касаторите решение № 5 от 12.06.2017 г. по гр.д.№ 2844/2016 г. на ІІ гр.о. на ВКС и решение 14 от 28.01.2021 г. по гр.д.№ 546/2020 г. на ВКС, І гр.о. се отнасят за други хипотези. Първото решение касае въпроса: може ли да се заличи временен горски път, ако не е нанесен в КВС, а в настоящия случай се касае за преминаване през урегулиран поземлен имот на друго лице – различна е фактическата обстановка и нормативната уредба. По второто решение е допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.2, предл.3 ГПК за проверка на решаващия извод на въззивния съд, че гараж, разположен в съсобствено дворно място, пречи за използване на мястото и е основание за уважаване на иска по чл.109 ЗС за събарянето му, когато пред вратата му има спряла кола или вратата му е отворена. Хипотезата е различна от настоящия казус и това решение е неприложимо. Поради това, че по този въпрос, решението е съобразено със задължителната съдебна практика и не се констатира противоречие с казуалната практика на ВКС, не се допуска касационно обжалване. Вторият материално правен въпрос е: владението явно, спокойно, непрекъснато и необезпокоявано ли е, ако лицата, на които се противопоставя преминават през парцела, респективно през УПИ. По този въпрос се твърди противоречие с решение № 5 от 25.01.2010 г. по гр.д.№ 2728/2008 г. на ІІ гр.о. и решение № 376 от 12.03.2013 г. по гр.д.№ 260/2012г. на І гр.о. Както вече се посочи, фактическото преминаване през урегулираният имот на ищците може да се квалифицира като търпимо действие, което нито прекъсва, нито смущава владението. Първото от цитираните решения касае наследствен имот и с него е отговорено как се завладяват частите на останалите наследници. Тъй като наследяването е юридически факт, водещ до възникване на съсобственост, в тежест на позоваващите се на владение върху частите на другите е да докажат, че са преобърнали държането на тези части във владение за себе си. – ТР № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС. В настоящия случай владението на ищцата е установено на основание правна сделка за целия парцел и това е основание да се завладее имота за себе си, като в този случай презумпцията на чл. 69 ЗС се прилага и не е опровергана. По второто решение е допуснато касационно обжалване по въпроса дали подаване до прокуратурата на жалба от собственика на имота с твърдение за извършено престъпление във връзка с придобиването на имота прекъсва придобивната давност. Преминаването през имота е различно от посочените действия, т.е. и това решение е неприложимо към настоящия казус. Поради това, че по този въпрос не се констатира противоречие с практиката на ВКС, не се допуска касационно обжалване и по този въпрос. Поради това, че наведените основания по чл. 280, ал.1 т.1 и ал.2 пр.2 ГПК не са налице, не се допуска касационен контрол. Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение