Определение № 4376 от 29.09.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2680/2025 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Т. А. Г. срещу определение № 2619 /22.05.2025 г. по гр.д. № 542/2025 г. на ВКС, ІІІ г. о., с което е оставена без разглеждане подадената от жалбоподателката касационна жалба срещу решение № 1205 /22.10.2024 г. по гр.д. № 1614 /2024 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е обезсилено първоинстанционното решение, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателката срещу „Кооперативен пазар“ ООД, [населено място] искове по чл.124, ал.1 ГПК, вр. с чл.357 КТ – за установяване, че трудовото правоотношение между страните не е прекратено към 01.12.2015 г. и че към тази дата и към постановяване на съдебното решение между страните съществува валидно трудово правоотношение, и производството по делото е прекратено поради недопустимост на исковете. Частната жалба е процесуално допустима: подадена е в срок от страна по делото, която има право и интерес от обжалване срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване пред ВКС и е редовна. За да постанови обжалваното определение съставът на ВКС е приел следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, но е недопустима, поради необжалваемостта на въззивното решение на осн. чл.280, ал.3, т.3 ГПК – решението е постановено по установителен иск за трудово правоотношение и не е от посочените в разпоредбата въззивни решения по трудови спорове, които подлежат на касационно обжалване. В този смисъл са определение по гр.д. № 2330 /22 г. на трето г.о., определение по гр.д. № 4664 /22 г. на четвърто г.о. на ВКС и др. Поради двуинстанционността на производството по предявените искове, касационната жалба следва да остане без разглеждане и производството по настоящото дело на ВКС да се прекрати като недопустимо. По основателността на частната жалба настоящият съдебен състав на ВКС намира следното: Фактическите изводи на състава на ВКС, постановил обжалваното определение по гр.д. № 542 /2025 г. на ВКС, ІІІ г.о.q са обосновани и правният му извод, че решение № 1205 /22.10.2024 г. по гр.д. № 1614/2024 г. на Пловдивския окръжен съд не подлежи на касационно обжалване, е правилен. Предявеният иск не е с правна квалификация по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и /или т.3 КТ, не попада сред изчерпателно изброените в чл.280, ал.3, т.3 ГПК изключения, поради което и въззивното решение по него не подлежи на касационно обжалване. Следователно настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение е правилно по изложените от състава на ВКС съображения, към които настоящият съдебен състав може да препрати на основание чл.278, ал.4 вр. чл.272 ГПК. По тези съображения (че предявеният от частната жалбоподателка иск подлежи на разглеждане на две инстанции, т.е., че въззивните решения по трудови спорове по искове, като този, предявен от частната жалбоподателка, не подлежат на касационно обжалване) настоящият съдебен състав намира за неоснователни доводите на частната жалбоподателка (на нейния процесуален представител), че обжалваното определение на ВКС е недопустимо и очевидно неправилно и че представлява очевиден отказ от правосъдие. В подадената частна жалба се съдържа изложение на основания за допускане на касационно обжалване, в което са формулирани въпроси, във връзка със сочено основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК и се твърди, че обжалваното определение е очевидно неправилно (основание по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК). В случая, както е посочено по-горе, постановеното определение подлежи на обжалване по реда на чл.274, ал.2 ГПК и настоящият съдебен състав извърши проверка на законосъобразността на обжалваното определение, поради което не следва да обсъжда тази част от изложението (тя е без значение за настоящото производство). Поради изложеното частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. С оглед изхода от това производство частната жалбоподателка няма право на разноски, а насрещната страна не претендира разноски и не е доказала да е направила такива, поради което разноски не следва да бъдат присъждани. Воден от изложеното съдът