Определение № 106 от 29.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3760/2020 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Кредитреформ България“ ЕООД срещу решение № 260002 от 19.08.2020 г. по в. гр. д. №533 по описа за 2020 г. на Пловдивския окръжен съд, ГО, XIV състав, с което е потвърдено решение №4742 от 11.12.2019 г. по гр. д. № 4018 по описа за 2019 г. на Пловдивския районен съд, ГО, II граждански състав, за признаване за установено, че В. И. Т. не дължи на „Кредитреформ България“ ЕООД сумата от 5 086,35 лв. по договор за банков кредит № 020-276758 от 19.02.2007 г., сключен с „ПроКредит Банк“ АД, вземанията по който са прехвърлени на „Кредитреформ България“ ЕООД, поради погасяване по давност.

Касаторът твърди, че обжалваното решение е необосновано и неправилно-основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване сочи чл. 280, ал. 1, т.1 от ГПК по два въпроса:

1. Налице ли е действие, прекъсващо давността по смисъла на чл.116, б. „в“ от ЗЗД, което е обективирано в молба от взискателя, в която е посочен изпълнителен способ, но осъществяването му е предпоставено от извършването на справка от страна на съдебния изпълнител за наличие на имущество и/или вземане на длъжника, върху което да се насочи прилагането на съответния изпълнителен способ?

2. По времето на действие на тълкувателните норми на ППВС № 3 от 18.11.1980 г. в периода да образуване на процесното изпълнително производство на 1.09.2008 г. до отмяната на ППВС № 3 от 18.11.1980 г. с ТР № 2/2015 г. по тълк. д. №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва ли да се приеме, че давностният срок е текъл и от кой момент?

Ответницата по касационната жалба В. И. Т. не взема становище.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:

В. И. Т. е изложила в исковата молба, че е единствен наследник на баща си И. П. Т., срещу когото е бил издаден изпълнителен лист за главница от 5 086,35 лв., просрочена лихва в размер на 219,94 лв. и 97,48 лв. наказателна лихва по договор за банков кредит № 020-276758 от 19.02.2007 г., сключен с „ПроКредит Банк“ АД. За вземанията е било образувано изпълнително дело № 410/2008 г. по описа на ЧСИ Л. М.. Ищцата подробно е описала действията по това изпълнително дело, което е било прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК и въз основа на същия изпълнителен лист е образувано ново изпълнително дело 278/2017 г. Според нея от 23.02.2011 г. не са били извършвани валидни изпълнителни действия, които да прекъсват давностния срок, поради което вземанията са били погасени по давност. Затова е поискала от съда да признае за установено по отношение на приобретателя на вземанията „Кредитреформ България“ ЕООД, че те са погасени по давност.

В отговора на исковата молба представителят на „Кредитреформ България“ ЕООД е оспорил исковете, посочвайки, че последното валидно изпълнително действие е извършено на 1.04.2015 г. и до образуването на новото изпълнително дело на 26.05.2017 г. давностният срок не е изтекъл.

Пловдивският районен съд е приел, че последното изпълнително действие, водещо до прекъсване на давността спрямо длъжника И. Т./праводател на ищцата/, е извършването на опис на движими вещи в дома му на 20.08.2009 г. Счел е, че неосъщественият опис на движими вещи на 26.05.2011 г. не е годно действие за прекъсване на давността. Ето защо е констатирал, че давностният срок е започнал да тече от 20.08.2009 г., изтекъл е на 20.08.2014 г. и последвалите изпълнителни действия не са годни да прекъснат давността, поради което е уважил предявените искове.

Пловдивският окръжен съд на свой ред е приел, че за времето от месец март 2011 г. до април 2013 г. взискателите/първоначалният и новоконституираният/ не са поискали извършването на никакви изпълнителни действия спрямо длъжника. На 25.07.2011 г. и на 20.07.2012 г. са подадени молби за извършване на справки относно наличието на банкови сметки и трудови договори, но подаването на молби не съставлява изпълнително действие. Съгласно т.10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Бездействието на взискателя през период от две години има за последица прекратяване на изпълнителното производство по силата на закона, без да е необходимо изрично постановление на съдебния изпълнител. Извършените след месец април 2013 г. изпълнителни действия, с изключение на тези по новообразуваното изпълнително дело № 278/2017 г., нямат правна стойност, защото изпълнителни действия могат да се извършват само в хода на валидно изпълнително производство. Независимо от това дали поисканата на 3.10.2018 г. възбрана е наложена, към онзи момент вече е била изтекла общата петгодишна погасителна давност.

От мотивите на обжалваното решение е видно, че решаващият довод на въззивния съд, за да потвърди, че вземанията са погасени по давност, е прилагането на т.10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС по отношение на изпълнително дело и извършени по него изпълнителни действия преди приемане на тълкувателното решение, с което е обявено за изгубило сила ППВС №3/1980 г. Според това постановление погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането. Следователно по втория въпрос на касатора, който е от значение за изхода на спора, въззивният съд е дал разрешение в смисъл, че т.10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. се прилага за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди приемането на тълкувателното решение. Това разрешение противоречи на решение № 170 от 17.09.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2382/2017 г. на IV ГО. По същия въпрос е образувано тълкувателно дело № 3 по описа за 2020 г. на ОСГТК на ВКС. Ето защо на основание чл.292 от ГПК производството по настоящото дело следва да бъде спряно до постановяване на тълкувателно решение по тълкувателно дело № 3 по описа за 2020 г. на ОСГТК на ВКС.

Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,