Определение № 692 от 03.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 58/2013 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. К. К. ,М. Н. К. и К. К. К. срещу решение от 05.06.2012г по гр.дело № 172/2011г. на Софийски градски съд, в частта с която е обезсилено решение №40 от 18.06.2009гпо гр.д. № 6583/2004 на Софийски районен съд, с което първоинстанционно решение, по обективно и субективно съединени отрицателни установителни искове на настоящите касатори е било постановено ,че между Ж. „Слънчева” и ответниците Роза С. ,О. З. Л., В. И. К.,Р. Б. К. ,И. Д. Т. и Сама Д. В. не съществува членствено правоотношение, а по отношение на Г. Х. М. отрицателният устаноителен иск е бил отхвърлен. За да обезсили решението в обжалваните части – по отношение на част от ответниците, включително по отношение на ответника Г. Х. М., въззивният съд е преценил отрицателно правният интерес на ищците от отрицателно установяване преценявайки и приложното поле на чл. 14 ал.2 ЗЖСК .След обезсилване на решението ,производството в тази част е прекратено В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се изтъква довод за недопустимост на постановеното от въззивната инстанция обезсилване ,тъй като в приети за предмет на обжалване части, решение№40 от 18.06.2009гпо гр.д. № 6583/2004 на Софийски районен съд е било влязло в сила .В нарушение на цитирани процесуални норми решението е отменено по отношение на лица, които не са подали въззивни жалби и не са необходими другари,както и по нередовни въззивни жалби. Сочи се и основанието по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по този въпрос,за пределите очертани във въззивната жалба. Поставят се и въпроси, свързани с преценката на правния интерес: валиден ли е преклузивният двуседмичен срок по чл. 14 ал.2 ЗЖСК за кооператор на Ж., при кандидатстване за имот в жилищната сграда, следва ли имота да бъде разпределен по реда на постъпилите молби, преклудират ли са правата на кооператори, които не са подали молби ,допустимо ли е приемането на нов член на Ж. за свободен имот ,при положение че кооператор е подал молба същият да му бъде разпределен ,приложим ли е чл. 33 ЗС, при положение че съкооператорите не са снабдени с нотариални актове. Изтъква се чл. 280 ал.1 т.1 ГПК поради противоречие с ТР №32/1988г ОСГК и превратно тълкуване на реш. №4687/1980г І г.о на ВКС от въззивния съд, въпросите се поставят и по критерия на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, тъй като чл.19 ал.1 ЗСГ и чл.8 ЗНО (дали основание за практиката, изразена в реш. №4687/1980г І г.о на ВКС), са вече отменени. Задно с касационната жалба, касаторите молят да бъдат освободени от държавна такса и прилагат декларации В отговор ответницата по касационната жалба И. Д. П. (Т.)оспорва основанията за допускане до касация, тъй като не е посочен такъв въпрос ,който да е разрешен в противоречие с практиката. Случаят не може да бъде подведен и под нормата на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК. Ответникът Г. Х. М. оспорва жалбата да отговаря на изискванията за допустимост ,не е посочен правния въпрос, решението е съобразено с цитираната тълкувателна практика ,ищците черпят правен интерес от норма, която не им дава права и която тълкуват по неуместен начин. Останалите ответници по жалбата не са заявили становище. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че касационно обжалване следва да се допусне: в една част, за да се провери допустимостта на въззивното решение с оглед предмета на въззивното обжалване предвид постъпилите жалби, а в останалата част - за да се провери отрицателно преценената допустимост на иска, довела до обезсилване на първоинстанционното решение ,съответно прекратяване на производството по част от исковете, т.е касационно обжалване следва да се допусне по служебно преценено основание, изведено от ТР № 1/2009 19.02.2010 от на ОСГТК на ВКС. Преценката за допустимост на процеса е служебен въпрос, който стои пред всяка надлежно сезирана инстанция. Така ,при допуснато касационно обжалване Върховен касационен съд ще следва да прецени правния интерес от исковете, предявени като отрицателни установителни, която служебна преценка не се изчерпва, не е следвало да се изчерпва само с отхвърляне на доводите на ищцовата защита по аргументирането на правния интерес посредством едно тълкуване на чл.14 ал.2 ЗЖСК, както е подходил въззивния съд в решаващите си мотиви. Върховен касационен съд прима довода на ответниците на липса на аргументация по основанието по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК и чл. 280 ал.1 т.3 ГПК ,по конкретно формулираните в изложението въпроси ,като изражение на поддържаното от касаторите тълкуване на възможността в чл. 14 ал.2 ЗЖСК. За връзката, обусловеността на правото по чл. 14 ал.2 ЗЖСК в неговите субективни и обективни предели и процесуалните предпоставки на предявените отрицателните установителни искове обаче, ВКС ще се произнесе с решението, предвид изложените вече съображения. По искането на основание чл.83 ал.2 ГПК К. К. К. и М. Н. К. за освобождаване от държавна такса по производството, следва да се произнесе настоящия съд, сезиран с него. Молбата е основателна. .Видно от представените декларации, жалбоподателят К. К. има признати с ЕР на ТЕЛК 75 процента увреждания на здравето, доходът е от пенсия по болест. Жалбоподателката М. Н. К. е със 100 процента намалена работоспособност пожизнено съгл. ЕР на ТЕЛК, доходът е пенсия и от наем, в размер на 2016 лв годишно, като предвид и декларираното притежание на недвижимо имущество от двамата (апартамент в груб строеж), следва да се признае, че тези жалбоподатели нямат достатъчно средства да заплатят държавна такса при настоящето обжалване. Ето защо Върховният касационен съд, ІІІг.о.