Определение № 258 от 28.01.2026 г. на ВКС по т. д. № 2539/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 т.2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от страна на С. Х. Х. ЕГН: [ЕГН], приподписана от процесуалния му пълномощник, срещу определение №165 /11.09.2025 г. по ч.т.д. №142/2025 на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 104/27.06.2025 г. по т.д. №13/25 на ОС-Ямбол, с което е било прекратено производството по иска на Х. с правно основание чл. 74 от ТЗ против „Агенция компас“ ООД за отмяна на решенията на Общото събрание на съдружниците на дружеството, проведено на 06.01.2025 година, с което ищецът е бил освободен от длъжността управител на дружеството и на неговото място за такъв е бил избран Б. Б.. Излагат се оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното определение на въззивния съд, доколкото съдът е приел, че не е бил спазен 14- дневният срок по чл.74 ал.2 ТЗ за подаване на ИМ за отмяна на решението на общото събрание на съдружниците в „Агенция компас“ ООД. Като основания за допускане до касация се сочат визираните в чл.280 ал.1, т.1 и т.3 и ал.2 ГПК. От страна на ответника по ЧКЖ „ Агенция Компас“ ООД е постъпил писмен отговор, в който се изразява становище за липса на основание за допускане на касационен контрол. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е в законовия срок срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалвания пред ВКС акт, с който се потвърждава определение № 104/27.06.2025 г. по т.д. №13/25 на ОС-Ямбол, с което е било прекратено производството по иска на Х. с правно основание чл. 74 от ТЗ против „Агенция компас“ ООД за отмяна на решенията на Общото събрание на съдружниците на дружеството, проведено на 06.01.2025 година, с което ищецът е бил освободен от длъжността управител на дружеството и на неговото място за такъв е бил избран Б. Б., въззивният съд е изложил следните свои съображения: Правото на съдружника по чл. 74 от ТЗ да иска отмяна на приети от Общото събрание решения се упражнява с конститутивен иск в посочения от чл. 74, ал. 2 от ТЗ преклузивен срок. Искът се предявява в 14-дневен срок от деня на събранието, когато ищецът е присъствал или когато е бил редовно поканен, а в останалите случаи - в 14-дневен срок от узнаването, но не по-късно от три месеца от деня на Общото събрание. В конкретния случай общото събрание на съдружниците е проведено на 06.01.2025 година. По делото е приложена покана, от която се установява, че на 18.12.2024 година на ищеца С. Х. - съдружник в „Агенция Компас“ ООД е връчена покана за провеждане на 06.01.2025 година, от 09:00 часа, в седалището на дружеството в [населено място], [улица], комплекс ПЕЧ на извънредно общо събрание на съдружниците, при указан дневен ред и проекти за решения, вписани в поканата. Връчването на поканата е удостоверено с подписа лично на Х. и ръкописно изписаната от него дата и час на връчване. Приложен е също така констативен протокол на нотариус Д. Н., рег. № 092 на НК, с район на действие Районен съд - Сливен, от който е видно, че Общото събрание на съдружниците на „Агенция Компас“ ООД е проведено на посоченото в поканата място и час, в присъствието на съдружниците Б. Б. и И. Б. и при отсъствие на съдружника Х.. Приложен е и протокол от извънредно заседание на Общото събрание на съдружниците на „Агенция Компас“ ООД от 06.01.2025 година, заверен нотариално от присъствалия на събранието нотариус Д. Н., рег. № 092 на НК, с район на действие - Районен съд - Сливен, който е удостоверил подписите на съдружниците и съдържанието на протокола от събранието. С вписване рег.№ 20250107114027 в търговския регистър по партидата на „Агенция Компас“ООД, ЕИК[ЕИК] на 07.01.2025 година е подадено заявление образец Ж1, към което е приложено „възражение“ от Х., адресирано до Агенция по вписванията, с което се моли длъжностното лице по регистрацията да откаже вписване по заявление образец А4 рег.№ 20250106150045 на промени в подлежащите на вписване за дружеството обстоятелствата по неговата партида съобразно приетите решения на Общото събрание от 06.01.2025 година. На база така установените факти,съдът е приел, че съдружникът - ищец в производството по иска по чл.74 ал.1 ТЗ е бил редовно поканен на проведеното извънредно Общо събрание, поради което срокът за обжалване на взетите на него решения е изтекъл на 20.01.2025 година. Отделно от това към същия извод, според съда, сочи и фактът, че заявлението, подадено от страна на Х. на 07.01.2025 година, находящо се по партидата на дружеството в търговски регистър във връзка с вписване рег.№ 20250107114027 от което следва, че посоченият в закона преклузивен срок за подаване на иска по чл. 74 от ТЗ в 14-дневен срок от узнаването е изтекъл най-късно на 21.01.2025 година. Исковата молба е депозирана пред Окръжен съд - Сливен на 04.03.2025 година с вх.№ 1427/04.03.2025 година, въпреки, че на самата нея е посочена дата 28.02.2025 година. Която и да е от двете дати, обаче обуславя, според съда, подаване на иска извън преклузивния срок. Въззивният съд изрично се е позовал на това, че ищецът е поддържал предявяването от него на иск с правно основание чл. 74 от ТЗ, за който са приложими посочените и разгледани по-горе срокове, пропускането на които обуславя недопустимост на същия. От друга страна, началният момент, от който започва да тече срока е ясно регламентиран в цитираната правна норма в разпоредбата на чл 74 ал.2 ТЗ. Следователно, според изразеното от съда няма основание да се приеме, предвид постановените откази от страна на длъжностното лице по регистрацията, че за ищеца не е бил налице правен интерес от иск за отмяна на прието от върховния орган на дружеството решение, както и че едва след вписването в търговския регистър на промяната като резултат от решението на съда, с което е отменен отказът, за него започва да тече преклузивният срок по чл. 74 от Търговския закон. Този довод не намира опора в закона и не може да бъде споделен. Налице е константна практика на касационната инстанция, че спорът по чл. 74 от ТЗ следва да се реши по същество тогава, когато е налице спор относно редовното призоваване на съдружника за насрочено и проведено Общо събрание, приетите на което решения се атакуват като незаконосъобразни. Въззивният съд е приел, че в случая такъв спор не е налице - ищецът не оспорва получаването на адресираната до него покана и връчването и на вписаната в същата дата и в този смисъл на факта, че е редовно уведомен за процесното събрание. Поради това, по горните доводи и съображения, не може да се приеме за вярно твърдението, че при спор откога тече срока по чл. 74 от ТЗ производството по делото не може да бъде прекратено. Същественото в случая е, както бе изтъкнато по-горе, че ищецът не е оспорил в исковата молба редовното получаване на покана за събранието, поради което срокът е започнал да тече от датата на събранието. Ето защо при служебна проверка за наличието на процесуалните предпоставки за допустимост на предявените искове относно спазване на срока по чл. 74, ал. 2 от ТЗ и с оглед констатиране на неговото изтичане към датата на предявяване на иска, същият се явява недопустим и делото подлежи на прекратяване. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК подалата ЧКЖ страна сочи като обуславящи изхода по настоящия спор въпроси, които обобщено и прецизирано се свеждат до: следвало ли при определяне на спазването на срока по чл.74 ал.2 ТЗ да се взима в предвид и предхождащо поведение на заинтересованите лица; следвало при определяне на началната дата, от която започва да тече срок за предявяване на иска по чл.74 ал.1 ТЗ, да се отчете и периодът, в който този иск би бил недопустим; дали срокът по чл.74 ал.2 ТЗ се прилага и при претенция за материалноправна нищожност на взетите решения, които се атакуват с иска и тече ли този срок при наличен гражданскоправен спор и съдът по регистрация в ТРРЮЛНЦ не спре делото пред себе си; Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. Липсата на формулиран, обуславящ изхода на спора въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, като ВКС не разполага с правомощия да извлича и формулира по своя преценка правен въпрос, доколкото това противоречи на диспозитивното начало в гражданския процес. От възпроизведените по-горе по съдържание въпроси от изложението по чл.284 ал.3,т.1 ГПК от страна на частния касационен жалбоподател се установява, че решаващата спора правна воля на съда, обективирана в обжалваното определение не е формирана от отговорите на тези въпроси, нито същите изобщо са били надлежно въведени в предмета на спора пред БАС, като оплаквания и доводи в ЧЖ пред него. Видно от съдържанието на ИМ, нито в обстоятелствената част, нито в петитума е била наведена и претендирана нищожност на решението на ОС на съдружниците в ответното ООД, за да има основание, да се приеме, че съдът е бил сезиран със спор за нищожност. Липсва в самата ИМ и каквото и да е било оспорване, относно редовното уведомяване на ищеца за насрочването и провеждането на общото събрание на съответната дата на провеждането му, за да се приеме, че по този въпрос съдът е следвало да се произнесе по съществото на спора с решение. Последният въпрос се отнася до твърдени пропуски на регистърния съд, които нямат връзка със спазване на срока по чл.74 ал.2 ТЗ. С оглед изложеното и съобразявайки задължителните указания по тълкуване на ГПК относно касационното обжалване в цитираното ТР № 1/2009 г., следва да се приеме, че липсва установяване на общата предпоставка за достъп до касация- формулиране на един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК., поради което ВКС, не дължи произнасяне и по допълнителния селективен критерий по т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Относно позоваването на очевидна неправилност на обжалваното решение: За да е налице очевидна неправилност по смисъла на съдържанието на това понятие в цитираната законова разпоредба е необходимо да е налице постановен правораздавателен акт, с който законът е приложен в неговия обратен, т.е. противоположен смисъл или е приложена несъществуваща или отменена правна норма или при произнасянето си съдът да е допуснал явна необоснованост на съдебния акт, вследствие на грубо явно нарушение на правилата на формалната логика. Във всички случаи, за да е очевиден подобен порок, то това следва да се установява в самия акт, без да е необходим допълнителен анализ и нова преценка на събраните по делото доказателства за приетите като установени факти. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване липсват оплаквания,които да отговарят на тези критерии, на които да се основава искането за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл.280 ал.2, предл.3 ГПК/ разминаване на съдържанието на дружествения договор с отразяването на името на управителя в ТРРЮЛНЦ не попада в тази категория/. От гореизложеното следва, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, нито съгласно чл.280 ал.2 ГПК, нито по чл.280 ал.1 ГПК. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение