Определение № 458 от 22.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 334/2012 г.

Производство по чл.274,ал.3,т.1 вр. чл.129,ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на И. В. И. срещу определение от 02.02.2012 г., постановено по частно гр. д. № 149 /2012 г. на Варненския окръжен съд, г.о., с което е потвърдено определение от 25.10.2011 г по гр.д. № 14521 /2011 г. на Варненския районен съд, 26 с-в., с което на основание чл.129,ал.3 ГПК е прекратено производството по делото. Въззивният съд е приел че обжалваното пред него определение на първоинстанционния съд е законосъобразно, т.к. преди постановяването му първоинстанционният съд на два пъти е дал законосъобразни и подробни указания за отстраняване на нередовности в едноседмичен срок и е указал на жалбоподателя възможността да ползва правна помощ, но жалбоподателят е депозирал две молби, с които не е отстранил нередовностите – посочил е само трите имена на ответниците и адреса на единия от тях и е представил решение от ТЕЛК, че е инвалид; ищецът е поискал да му бъде издадено съдебно удостоверение за снабдяване с доказателства (документи по прокурорска преписка), но до изтичане на срока за отстраняване на нередовности не е отстранил нередовностите. Жалбоподателят, представляван от процесуален представител, назначен от въззивния съд при предоставена правна помощ, твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване по процесуалноправните въпроси 1) за несвоевременното издаване на съдебни удостоверения, необходимо за снабдяване с документи, необходими за отстраняване на нередовности и за 2) непред(о)ставянето на правна помощ на първа инстанция, за които твърди, че липсва достатъчно съдебна практика, жалбоподателят не сочи коя от предпоставките по чл.280,ал.1 т.1, т.2 или т.3 е осъществена. Настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване поради следното: Първият изведен въпрос не е обуславящ, т.к. разпореждането на първоинстанционния съд за издаване на поисканото съдебното удостоверение е постановено в деня на подаването на молбата - 21.10.2011 г (л.10).; вторият въпрос не е обуславящ, защото при съобщаването на първото разпореждане за отстраняване на нередовности (л.5) на жалбоподателя (ищец) е указана възможността да заяви желание за правна помощ и той не е пожелал да се възползва от нея, поради което и първоинстанционният съд не е имал правомощия да му предоставя правна помощ. Въпросите не са обуславящи и защото въззивният съд е приел, че обжалваното пред него определение на първоинстанционния съд е законосъобразно, защото жалбоподателят не е отстранил всички нередовности, които не се изчерпват с представянето на доказателства. Към това следва да се добави, че т.к. жалбоподателят не сочи противоречива съдебна практика, не са осъществени основанията по чл.280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК и че по въпросите за продължаването на сроковете за отстраняване на нередовности и за предоставяне на правна помощ само при искане от страните по делата има последователна съдебна практика в смисъл, че съгласно чл.63 ГПК всяка страна следва да иска продължаване на сроковете за отстраняване на нередовности, когато съществува вероятност да не са и достатъчни (да изтекат преди да е в състояние да извърши действията по отстраняване на нередовностите) и че съдът не предоставя служебно правна помощ, а само при поискване от страните и задълженията на съда се изчерпват с указване на страните на възможността за предоставяне на правна помощ - съгл.чл.99 ГПК съдът има задължение да информира страните за техните законни права и задължения във връзка с правната помощ, както и за правните последици при неизпълнение на задълженията им. Нормите не са непълни, неясни, нито противоречиви и не се обосновават други доводи за значението им за точното прилагане на закона и за развитието на правото – създадена поради неправилно тълкуване съдебна практика или изменение в законодателството или обществените условия, които да налагат осъвременяване на тълкуването или на съдебната практика, т.е. не е осъществено и основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Поради изложеното не са налице основания по чл.280,ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. С оглед изхода от това производство частният жалбоподател няма право на разноски. Воден от изложеното настоящият състав