Определение № 150 от 22.03.2021 г. на ВКС по т. д. № 426/2021 г.

Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Б. Н. Т. срещу определение №260078/02.11.2020г., постановено по в.ч.т.д.№577/2020г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено определение №643 от 02.07.2020г. по т.д.№376/2019г. на Окръжен съд - Стара Загора. В частната касационна жалба се поддържа, че въззивното определение, с което е потвърдено определението на първоинстанционния съд за прекратяване на производството поради недопустимост на предявения от Т. иск против Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, е неправилно. Твърди се, че независимо от продължилото повече от година рекламационно производство ответното бюро не е уведомило ищцата за наличието на застраховка, на застраховател, респ. на негов представител в България, за уреждане на претенцията за обезщетение в резултат на настъпилото в ФР Германия застрахователно събитие, което обуславя отговорността на „НББАЗ“ на основание чл.515, ал.3, т.2 КЗ. Сочи се, че разпоредбата на чл.516, ал.5 КЗ, предвиждаща прекратяване на производството пред Компенсационния орган, не е приложима при надлежно образувано съдебно производство. Излагат се доводи, че не е дадена възможност на „НББАЗ“ да отказва съдействие и да бездейства, както и че наличието на отговор от застрахователя не е пречка за водене на делото срещу бюрото ако този отговор не представлява удовлетворяване на претенцията. Претендира се отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по иска на Б. Т.. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, инкорпорирано в частната касационна жалба, се поддържа наличието на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение като са формулирани три правни въпроса, за които се твърди, че са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а при условията на евентуалност, че въпросите са решени в противоречие с практиката на ВКС по приложението на разпоредби в КЗ (отм.). В срока по чл.287, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор на частната касационна жалба от ответника Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, в който се сочи, че не са налице поддържаните от касатора основания за допускане на касация. Излагат се подробни съображения за неоснователността на частната касационна жалба по съществото на процесуалния спор. Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на доводите на страните, намира следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.. С обжалваното определение на Пловдивски апелативен съд е потвърдено определение №643 от 02.07.2020г., постановено по т.д. №376/2019г. на ОС-Стара Загора, с което е прекратено производството поради недопустимост на предявения от Б. Т. иск против Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Г. С. А., настъпила при ПТП на 08.06.2018г., в размер на 25 500лв., представляващ частичен иск от 200 000лв. За да потвърди обжалваното определение, с което е прекратено производството като недопустимо, въззивният състав е приел за безспорни фактическите констатации на първата инстанция относно застрахователното събитие и предприетите от ищцата действия за уреждане на нейните претенции, а именно, че: 1.) на 08.06.2018г. на територията на ФР Германия е настъпило ПТП по вина на водач на МПС с немска регистрация, в резултат на което е причинена смъртта на лицето, с което ищцата е живяла на семейни начала – Г. А.; 2.) ищцата, заедно с други увредени лица, са депозирали молба с вх.№2-7438 от 26.07.2018г., с която са поискали „НББАЗ“ да им заплати обезщетение като в отговор „бюрото“ е посочило, че искането не е от компетентността му в качеството му на компенсационен орган по чл.515, ал.1 КЗ и ги е насочил към Гаранционния фонд; 3.) узнавайки в хода на производството, че водачът на МПС, причинил произшествието, е имал сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при немски застраховател, чийто представител в България е ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, ищцата и останалите увредени лица са сезирали с молба вх.№1024 от 04.03.2020г. ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД в качеството му на представител за уреждане на претенциите за България на немския застраховател, като в отговор е постъпило предложение за заплащане на обезщетение съобразно приложимото немско материално право в размер на 5000 евро за всеки един от наследниците като при липса на споразумение немският застраховател и съгласен да заплати допълнително по още 2 500 евро. Въззивният състав е посочил, че изложените в исковата молба и в допълнителната искова молба на Б. Т. факти и обстоятелства не сочат на наличието на нито една от хипотезите, която да обуславя пасивната материално правна и процесуално правна легитимация на ответника „НББАЗ“. Според съда не е налице нито една от хипотезите на чл. 515, ал.1 – ал.3 КЗ, предвиждащи отговорност на „бюрото“ за заплащане на обезщетение в качеството му на компенсационен орган като същевременно в конкретния случай е изпълнена хипотезата на чл.515, ал.4, т.2 КЗ, преклудираща правото на увреденото лице да предяви претенции за обезщетение пред „бюрото“. Съдът е акцентирал върху обстоятелството, че ищцата е сезирала представителя на застрахователя в Република България - ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, и в тримесечния срок по чл. 515, ал.1, т.1 КЗ е получила мотивиран отговор. Приемайки, че ответникът по предявения иск не е пасивно материално и процесуалноправно легитимиран, въззивният съд е посочил, че за допустимостта, респ. недопустимостта на производството, е без значение дали е спазено предвиденото в чл.516 КЗ рекламационно производство, тъй като съгласно чл.516, ал.5 КЗ образуваното пред „НББАЗ“ производство следва да бъде прекратено при наличието на мотивиран отговор от представител на застрахователя по предявената от ищцата претенция. Съдът е приел за неоснователно възражението на жалбоподателката, че за НББАЗ е било възникнало задължение да уведоми увредените лица за застрахователя, при който е застрахована гражданската отговорност на причинителя на ПТП, респ. за неговия представител за уреждане на претенциите в Република България, тъй като пострадалият не е страна по застрахователното правоотношение. Въззивният състав е посочил, че съгласно чл.571 КЗ Гаранционният фонд изгражда и подържа Информационен център, данните в който са достъпни за увредените лица – чл. 572 КЗ, за което „бюрото“ е уведомило ищцата с изрично писмо изх. №1-1735 от 31.07.2018г. На последно място според апелативния съд без никакво значение за спора е възражението на жалбоподателката, че НББАЗ отговаря при условията на липса на сключена от делинктвента застраховка „Гражданска отговорност“, тъй като в конкретният случай е налице такава. Настоящият касационен състав намира, че не са налице поддържаните от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Извън случаите по чл.280, ал.2 ГПК допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалвания съдебен акт въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т.1 - т.3 на чл.280 ал.1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в т.1 от ТР №1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалвания акт и за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд. Не може да обуслови допускане на касационно обжалване на въззивното определение въпросът: „Налице ли е пасивна материалноправна и процесуалноправна легитимация на НББАЗ в качеството на компенсационен орган, в хипотезата на предявен иск от увреденото лице, пребиваващо в РБ, при настъпило ПТП на територията на държава–членка, различна от РБ, и липса на данни за застраховател за период по-дълъг от 3 месеца, от завеждането на щета пред НББАЗ, въпреки представен констативен протокол, и променя ли се тази легитимация ако в хода на делото /от отговора на исковата молба на НЗЗАБ,/ се установи наличие на застраховател и представител за уреждане на претенция и последния предложи неудовлетворително плащане /даде становище?“. От една страна - по начинът, по които е формулиран въпроса (дали ответникът е легитимиран да отговаря по предявения иск с оглед конкретните факти по делото), същият е изцяло относим към правилността на въззивното определение, която не е предмет на проверка в производството по допускане на касация. От друга страна - конкретиката на въпроса, свързана с предприетите от страните по делото процесуални действия, изключва твърдението на касатора, че въпросът може да бъде третиран като такъв от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото по смисъла на разясненията, дадени в т.4 от ТР №1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС Въпросът: „Дали производството се прекратява при условие, че мотивирано становище/предложение за плащане /в размер несъответстващ на причинените претендирани вреди), направени в хода на делото, ако при завеждане на делото са били налице всички предпоставки, обосноваващи правото на иск.?, не е зададен коректно, тъй като е обоснован с твърдението на касатора, че при завеждане на делото са били налице всички предпоставки за правото на иск, което не е възприето като становище в обжалваното определение. Напротив, според въззивният състав ищцата е могла и е следвало (чрез проверка в Информационния център при Гаранционния фонд) да установи предварително дали виновният водач е имал застраховка „Гражданска отговорност“ и дали чуждият застраховател има представител в България - обстоятелства, обуславящи пасивната легитимация на „НББАЗ“ по чл.515, ал.1 –ал.3 КЗ. Същевременно въпросът не е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, доколкото е безспорно в теорията и в съдебната практика, че съдът следи за допустимостта на иска във всеки един момент от производството пред него, включително и с оглед релевантни за това новонастъпили обстоятелства. Не покрива общия селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване въпросът:. „От значение ли е наличието на предпоставките по чл.516, ал.8 КЗ, при завеждане на иска, установяващ право на увредения за предявяване на иск, ако КО не се е произнесъл в двумесечния срок, отказал е плащане или увреденото лице не е съгласно с размера на предложеното?. Въпросът не е значим за конкретния спор по смисъла на т.1 ТР №1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВК, тъй като не е обусловил решаващите изводи на съда. За да приеме недопустимост на производството, съдът се е позовал на хипотезата, визирана в чл.516, ал.5, изр.2 КЗ и без да е обсъждал процесуалния спор в контекста на чл.516, ал.8 КЗ. Отделно следва да се отбележи, че съдът е отразил в определението си, че „НББАЗ“ е дал отговор на претенцията на увредените лица, насочвайки ги към изискването на справка от Гаранционния фонд. Що се отнася до твърдението, че въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС, в случая не може да се обсъжда наличието или липсата на предпоставката по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касация, доколкото касаторът се позовава на съдебна практика при друга правна регламентация (при действието на отменения КЗ - обн. ДВ бр.103/23.12.2005г.). Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение,