Определение № 387 от 05.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4887/2014 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационната жалба вх. Nо 16932/12.06.2014 год. на З. к. „Д.-96“ [населено място], [община] чрез адв.С. М. АК П. срещу въззивно Решение No 846 от 07.05.2014 година по гр. възз. д. Nо 2249 /2013 год. на ОС-Пловдив. С посоченото решение, окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл.196 сл. ГПК / отм./ е оставил в сила решение No 214 от 19.04.2013 год. по гр.д.Nо 37/2007 год. на РС-Карлово, в частта, с която е уважен установителния иск на СД“АТ- К., К., К., Ч., Т. и с.“ [населено място] и е прието за установено по отношение на ЗК“Д. -96“ [населено място], че събирателното дружество е собственик на основание давностно владение по см. на чл. 79 ал.2 ЗС на 51 % / петдесет и един процента/ от следния недвижим имот: ОРАНЖЕРИЯ със стоманена конструкция, остъклена, състояща се от две тела със застроена площ от по 29 841 кв.м. или общо 59 682 кв.м., ведно с обслужващите сгради- едноетажна масивна сграда- склад с канцеларии на 900 кв.м., едноетажна масивна сграда- мазутно стопанство с площ 262,70 кв.м., едноетажна масивна сграда- агрегатно с трафопост с площ 72.28 кв.м.едноетажна масивна сграда- кантар с площ 48.60 кв.м., построени в ПИ, находящ се в землището на [населено място], [община], м.“Г. п.“, целият застроен и незастроен с площ от 114 312 кв.м. За да потвърди решението на първата инстанция, въззивният съд е приел, че предявеният иск е 1./ допустим, тъй като влязлото в сила решение по гр.д.No 563/2004 год. на ОС-Пловдив е формирал СПН само досежно факта, че К. не е собственик на процесните 51 % от Д., предмет на заявения по настоящото положителен установителен иск, както и 2./ основателен на основание изтекла в полза на събирателното дружество придобивна давност за периода от сключения предварителен договор от 1996 година до момента на заявяване на иска от кооперацията по посоченото гражданско дело през 2004 година. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е процесуално недопустимо, постановено без наличие на правен интерес, обстоятелство потвърдено и от факта, че в хода на делото СД се е снабдило с констативен нотариален акт за собственост, поддържа се, че посоченото решение е и в нарушение на съществени процесуални правила, основания за отмяна по см. на чл. 281 т. 2 и т.3 ГПК. В контекста на изложените съображения за недопустимост на обжалваното решение, може да се приеме, че искането да се допусне касационно обжалване се поддържа в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, поради противоречивото разрешение на въпроса за допустимостта на иска по чл. 97 ал.1 ГПК / отм./ с разясненията ВКС по ТР 8/2010 год. на ОСГТК на ВКС и ТР 11/2012 год. на ОСГТК на ВКС. В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор срещу касационна жалба от ответната страна- СД“АТ- К., К., К., Ч., Т. и сие“ [населено място] чрез адв. С. К.- АК П. с който се поддържа, че касационната жалба е не сочи основания за допускане на касационното обжалване, както и е неоснователна по релевираните основанията за отмяна, посочени като пороци на обжалваното решение. Претендират се разноски по делото за защита на служебния представител пред касационния съд. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и изискванията на чл. 280 ал.2 ГПК, намира: Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, обжалва се въззивно решение по гражданско-правен спор с цена на иска над 5000 лв., съобразено с данъчната оценка на спорното вещно право/ л.16/ и налице е правен интерес от обжалването, поради което същата е процесуално допустима. При преценка на релевираните доводи настоящият състав на ВКС намира, че касационното обжалване не може да бъде допуснато на поддържаното с касационната жалба основание по чл. 280 ал.1 т.1ГПК. Въпросът за правния интерес при търсена защита на правото на собственост от съда с положителен установителен иск в хипотеза на постановен отрицателен резултат със съдебно решение за противната страна –ответник по делото, не е спорен и не е предмет на цитираните тълкувателни решение на ОСГТК на ВКС. С тях е потвърдена принципната позиция на ВКС, че носителят на субективното материално право сам избира формата на защита на правото си с оглед интензитета на застрашеност или накърнено субективно материално право. Няма спор, че предявяването на иск за собственост от друго физическо или юридическо лице с предмет правото на собственост в същия обем, в който се търси защита и по настоящото дело, е форма на оспорване на правата и е налице правен интерес дори и когато се търси защита само с установителен иск.. Възприетата в тази насока теза на решаващия съд е съобразена с задължителната съдебна практика на ВКС, поради което не може да се приеме, че е налице основания за селекция и допускане на касационното обжалване. По напарвеното искане за разноски; При изхода на производството пред настоящата – касационна инстанция и на основание чл. 81 ГПК във вр. с чл. 78 ал.3 ГПК, искането е основателно.От представения по делото Договор за правна защита и съдействие 38924/01.07.2014 година се установява, че изплатения адвокатски хонорара за защита на ответното дружество за касационната инстанция е в размер на 2800 лв. / две хиляди и осемстотин лева/, поради което искането за разноски следва да бъде уважено в посочения размер. По изложените съображения, Върховният касационен съд- състав на второ отделение на гражданската колегия