Определение № 5 от 17.01.2013 г. на ВКС по т. д. № 16/2013 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Й. Д. Й. от [населено място] срещу решение № 409 от 30.10.2012 г., постановено по в. гр. д. № 1009/2012 г. на Великотърновски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 749 от 27.06.2012 г. по гр. д. № 4191/2011 г. на Великотърновски районен съд. С първоинстанционното решение е признато за установено по реда на чл.422 ГПК, че Й. Д. Й. дължи на А. Н. К. сумата 6 500 лв. по запис на заповед от 03.06.2008 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК в производството по ч. гр. д. № 1815/2011 г. на Великотърновски районен съд. В жалбата се излагат касационни доводи по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на въззивното решение и се прави искане за неговата отмяна. Допускането на касационно обжалване се поддържа на всички основания по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. Ответникът по касация А. Н. К. от [населено място] оспорва допустимостта на касационната жалба като се позовава на разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК. Алтернативно излага съображения за отсъствие на основания за допускане на касационното обжалване и за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба, констатира следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК, но е процесуално недопустима, тъй като е насочена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт. С изменението на чл.280, ал.2 ГПК, обн. в ДВ бр.100/21.12.2010 г., са изключени от касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. - за граждански дела, и до 10 000 лв. - за търговски дела. Съгласно § 26 ЗИДГПК законодателното изменение е в сила от датата на обнародване на закона в „Държавен вестник” - 21.12.2010 г., като в § 25 ЗИДГПК е предвидено, че по действащия до изменението процесуален ред се приключват само висящите - пред съответната инстанция, дела. Обжалваното въззивно решение е постановено при действието на новата редакция на чл.280, ал.2 ГПК. Със същото е уважен предявеният срещу касатора установителен иск по чл.422 ГПК за съществуване на парично вземане в размер на 6 500 лв., произтичащо от запис на заповед. Записът на заповед е абсолютна търговска сделка по чл.1, ал.1, т.8 ТЗ, което предопределя търговския характер на делото по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК, а цената на иска - 6 500 лв., е под предвидения в чл.280, ал.2 ГПК минимален праг за достъп до касационно обжалване по търговски дела - 10 000 лв. Изложените обстоятелства налагат извод, че съгласно чл.280, ал.2 ГПК въззивното решение е изключено от обхвата на касационния контрол и не подлежи на касационно обжалване, поради което касационната жалба следва да се остави без разглеждане като процесуално недопустима. С оглед изхода на делото на ответника по касация следва да се присъди поисканото адвокатско възнаграждение в размер на сумата 200 лв., уговорено и платено за изготвяне на отговор на касационна жалба, съгл. договор за правна защита и съдействие от 07.01.2013 г. Мотивиран от горното и на основание чл.280, ал.2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,