Определение № 2072 от 21.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1004/2026 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Подадена е частна касационна жалба от Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ), с предишно наименование Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ), чрез главен инспектор Б. С., срещу определение № 2961/10.11.2025 г. по възз. ч. гр. д. № 2697/2025 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено определение № 250004/02.06.2025 г. по гр. д. № 91/2020 г. на Окръжен съд - Кюстендил, с което Комисията е осъдена да заплати държавна такса за производството в размер на сумата 24 279,80 лв. В частната касационна жалба се поддържа, че въззивното определение е неправилно, поради което се иска отмяната му. В изложението си за допускане на касационното обжалване КОНПИ се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1) дължи ли се държавна такса от субституента на притезанието при публично държавно вземане, когато държавен орган сезира съда като представител на държавата в изпълнение на възложената със закон компетентност; 2) правото за образуване на производства по реда на ЗОНПИ, представлява ли защита на интереси от по-висш ранг - публични държавни вземания по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 5 ДОПК; 3) следва ли разпоредбата на чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ да се тълкува във връзка с чл. 159 ЗОНПИ и субсидиарното приложение на чл. 84, т. 1 ГПК, вр. с чл. 162, ал. 2, т. 5 ДОПК; систематичното тълкуване на нормите дава правилото, че при отхвърляне на искове, по които страна е КОНПИ, в качеството на субституент на държавата, то разпоредбите на чл. 157, ал. 2, вр. с чл. 159 ЗОНПИ, вр. с чл. 84, т. 1 ГПК, освобождават Комисията от внасяне на държавна такса; 4) налице ли е обща към специална норма по аргумент за противното - приложим при изключителни норми за чл. 78, ал. 6 ГПК и чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ по дела за конфискация и отнемане незаконно придобито имущество, тъй като са публични вземания по см. на чл. 162, ал. 2, т. 5 ДОПК, който съответства на нормата на чл. 153, ал. 3 ЗОНПИ; 5) в кои случаи при образувани производства, по които страна е държавен орган, е приложим чл. 84, т. 1, вр. чл. 71, ал. 1 ГПК, вр. чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ, предвид обстоятелството, че КОНПИ е държавно учреждение и действа в качеството на процесуален субституент на държавата; 6) към кой момент следва да бъде определен характера на вземането на държавата чрез КОНПИ като публичен - към момента на предявяване на иск по реда на специалния закон, или след влизане в сила на решение за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, по предпоставките за допускане на касационното обжалване намира следното: С решение № 260033/16.08.2022 г. по гр. д. № 91/2020 г. на Окръжен съд - Кюстендил, потвърдено с решение по възз. гр. д. № 88/2023 г. на Софийския апелативен съд, недопуснато до касационно обжалване с определение по гр. д. № 437/2025 г. по описа на ВКС, IV г.о., са отхвърлени исковете на КОНПИ за отнемане по чл. 153 ЗОНПИ на незаконно придобито от ответниците Р. Е. С. и И. В. С. имущество на стойност 606 994,88 лв. При подаването на исковата молба Комисията не е внесла държавна такса с оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 3 ЗОНПИ. След влизане в сила на решението, с което претенцията е отхвърлена, първоинстанционният съд е постановил определение по реда на чл. 77 ГПК, с което е осъдил ищеца да заплати дължимата държавна такса за производството в размер на сумата 24 279,80 лв. Въззивната инстанция е посочила, че съгласно чл. 71, ал. 1, изр. 1-во ГПК по водене на делото се събират държавни такси и разноски за производството. В случая разпоредбата на чл. 154, ал. 3 ЗОНПИ освобождава Комисията от внасяне на държавна такса само при завеждане на иска, без това да означава, че такава не е дължима при неговото отхвърляне. По аргумент от чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ съдът е длъжен да събере дължимата за производството държавна такса, съобразно постановения по делото резултат. Касае се за изрична разпоредба на специалния закон, която изключва приложението на общите правила по ГПК. Посочено е, че след като в случая искът е отхвърлен, то Комисията дължи заплащане на държавна такса. При тези решаващи изводи на въззивната инстанция, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че не са налице сочените от страната основания за допускане на касационния контрол. Поставените в изложението въпроси, обобщени се свеждат до въпроса дължи ли КОНПИ държавна такса в производството по предявен иск за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество. По този въпрос нормите на приложимия закон са ясни и е налице безпротиворечива съдебна практика на ВКС (вж. - определение № 4274/26.09.2024 г. по ч. гр. д.№ 2782/2024 г., III г. о., определение № 3360/01.07.2024 г. по ч. гр. д. №1597/2024 г., IIІг. о., определение № 2958/13.06.2024 г. по ч.гр.д.№1921/2024г., IIIг.о., определение № 3785/29.07.2024 г. по ч.гр.д.№2480/2024 г., III г. о., определение № 4252/26.09.2024 г. по гр. д.№3474/2024г., IV г. о., определение № 2426/14.05.2025 г. по ч. гр. д. № 1339/2025 г., III г.о. и др.). Приема се, че приложимият специален закон съдържа изрични норми относно присъждането на държавните такси и разноските, като разпоредбата на чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ предвижда, че с решението си съдът присъжда държавната такса и разноските в зависимост от изхода на делото. На основание чл. 154, ал. 3 ЗОНПИ Комисията - ищец е освободена от внасянето на държавната такса само при подаването на исковата молба, респ. при подаването на жалби, като дължимата държавна такса се присъжда в зависимост от изхода на делото - чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ. Комисията не е освободена от заплащане на държавна такса на основание чл.84, т. 1 ГПК. В производството по ЗОНПИ Комисията не брани интереси от по-висш порядък, тъй като не осъществява защита на публична държавна собственост и не претендира публични държавни вземания, а се явява процесуален субституент на държавата в производство по отнемане в нейна полза на имущество, което е незаконно придобито от частноправни субекти, като до неговото отнемане с влязло в сила съдебно решение, което има конститутивно действие, това имущество няма публичноправен характер. Обжалваното определение е в съответствие с така формираната съдебна практика, която не се нуждае от промяна или осъвременяване, поради което не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване. Мотивиран така, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение