Определение № 50683 от 08.12.2022 г. на ВКС по т. д. № 256/2022 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Сиус“ ООД срещу решение №535 от 13.08.2021 г. по в.т.д.№2522/2020 г. на САС. С обжалваното решение е потвърдено решение №849 от 17.06.2020 г. по т.д.№266/2018 г. на СГС, с което са обявени за нищожни на основание чл.124, ал.1 от ГПК решенията отразени в протокол от заседание на общото събрание на „Сиус“ ООД от 07.02.2018 г., които са заявени за вписване в ТР със заявление А4, вх.№20180207165807. В касационната жалба са наведени доводи, че решението е недопустимо. Посочва се, че въззивният съд, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, се е произнесъл по непредявен/ненадлежно предявен иск, тъй като единствената претенция по делото е тази чл.74 от ТЗ, но не и по чл.124 от ГПК, като е било недопустимо по реда на чл.129 от ГПК, в нарушение на разпоредбата на чл.214 от ГПК, да се предявява нов иск, още повече, че разпоредбата на чл.75 от ТЗ изключва приложението на чл.124 от ГПК. От друга страна се поддържа, че въззивният съд не е спрял производството, въпреки наличие на преюдициален спор по предявен от взелия процесните решения съдружник, иск по чл.74 от ТЗ, с който се оспорва предходно решение на ОС на дружеството за изключване на този съдружник, респективно е доказано наличие на висящо съдебно производство, чийто резултат ще отговори на въпроса имал ли е взелият процесните решения, качеството съдружник към момента на вземането им. Евентуално се излагат съображения за очевидна неправилност на решението поради нарушение на материалния закон /чл.137, ал.4 и ал.5 от ТЗ/ и поради необоснованост. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, наред с поддържаната вероятна недопустимост и очевидна неправилност на решението, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси, за които се твърди, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: 1. Липсва ли е елементът едновременност при нотариални удостоверявания на подпис и съдържание на протокол за взети решения от общо събрание на съдружници в ООД, когато е положена първоначално само заверка на подпис на една дата, от един нотариус, в един град, а впоследствие са добавени други заверки, на друга дата, от друг нотариус и в друг град. Допустимо ли е в хипотеза на полагане само на една заверка да се цени като случай на незавършен фактически състав при изричните разпоредби на чл.137, ал.4 – з форма и ал.5 от ТЗ – за последиците от неспазването й. 2. Образуваното съдебно производство за незаконосъобразност на взето решение за изключване на съдружник в ООД, преюдициално ли е спрямо друго съдебно производство за незаконосъобразност на взети решения от същия изключен съдружник, предвид ефекта на изключването спрямо материалната легитимация на изключения съдружник, когато обстоятелството за такова висящо съдебно производство е наведено пред съда по второто производство. 3. Допустими ли са от страна на търговско дружество като ответник по иск за незаконосъобразност на взети решения от ОСС в същото дружество, на възражение за наличие на пороци в собствената му воля. Ответникът по касация Х. К. П. заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата, като претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното: Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна, в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че в случая са предявени главни искове по чл.124, ал.1 от ГПК и евентуални – по чл.74 от ТЗ, като е намерил за неоснователни възраженията на дружеството ответник за недопустимост на исковете. Позовавайки се на т.I от ТР №1 от 06.12.2002 г. на ОСГК на ВКС е посочил, че извън хипотезите на чл.75 от ТЗ, нищожно е и липсващото /невзето/ решение на общото събрание, което обаче е отразено като съществуващо в протокола на общото събрание или в протоколната книга на дружеството. Изтъкнал е, че защитата срещу нищожните решения на органи на търговско дружество, които подлежат на вписване в търговския регистър, се реализира чрез установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК /ако решението не е вписано/ или с иск по чл.29 от ЗТРРЮЛНЦ /ако е вписано/, а в случая в обстоятелствената част на исковата молба, допълнителната такава и молба за отстраняване на констатирани от съда нередовности на исковата молба, ищецът твърди, че всички решения на Общо събрание на съдружниците на „Сиус“ ООД, отразени в протокол от 07.02.2018 г. от заседание на общото събрание на дружество с ограничена отговорност „Сиус“ ООД и решенията отразени в протокол-решение на едноличния собственик на капитала на „Сиус“ ЕООД от 07.02.2018 г., са нищожни като липсващи /невзети/ решения, които обаче, са отразени като съществуващи в протокола на ОС и са заявени за вписване, но не са вписани по партида на ответното „Сиус“ ООД в ТРРЮЛНЦ. Изложил е съображения, че съгласно разясненията по т.4 от ТР №1 от 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, спорният предмет на делото се въвежда с исковата молба, която трябва да съдържа задължителните реквизити, предвидени в чл.127 и чл.128 ГПК, а съгласно чл.129, ал.4 от ГПК, съдът може при всяко положение на делото да констатира нередовността на исковата молба и да дава указания на ищеца за нейното отстраняване /включително това може да се реализира и от въззивния съд предвид т.5 от ТР №1 от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС/, като дължи произнасяне по заявените претенции след тяхното уточняване и е негово правомощието да определи дали се касае за уточнение на исковата молба или до искане за изменение на иска, която преценката е винаги конкретна. Счел е, че в случая в обстоятелствената част на исковата молба са били изложени основания за нищожност на атакуваните решения на ОС на „Сиус“ ООД, но заявеният петитум не е съдържал недвусмислено искане за прогласяване на нищожността на липсващите /невзети/ процесни решения, а се е искала отмяната им като незаконосъобразни, поради което е била налице нередовност на исковата молба, която е следвало да бъде отстранена, както законосъобразно е сторил градския съд. Посочил е и че не е налице основание за спиране на производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК, доколкото висящото производство по предявен иск по чл.74, ал.1 от ТЗ за отмяна на решението за изключване на съдружник не се явява преюдициално - евентуалното решение по т.д.№262/2018 г. по описа на СГС за отмяна на решението на ОСС за прекратяването на членствено правоотношение на съдружник ще има действие занапред, но не и обратна сила към датата на вземане на решението за изключване на съдружника - 05.02.2018 г., нито към датата на невзетите /липсващи/ процесни решения - 07.02.2018 г. Споделил е установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, поради което и при условията на чл.272 от ГПК е препратил изцяло към изложените от първоинстанционния съд изводи от фактическа страна, а на същото основание е препратил и към правните изводи на първоинстанционния съд, обосноваващи основателност на иска по чл.124, ал.1 от ГПК, предвид установеното обстоятелство, че към датата на вземане на процесните решения – 07.02.2018 г., взелият ги не е имал качеството съдружник поради изключването му с решение на ОСС от 05.02.2018 г., което има незабавно действие по отношение на съдружниците и дружеството. Изразил е становище за неоснователност на направеното във въззивната жалба възражение за нищожност на решенията от 05.02.2018 г. на ОСС на „Сиус“ ООД на основание чл.137, ал.4, вр. ал.5 от ТЗ, като е посочил, че тези решения не са предмет на производство, тъй като оспорването им не е релевирано от ответното дружество в първоинстанционното производство чрез допустими в случая средства за защита /разяснени в тълкувателно решение № 1/6.12.2002 г. на ОСГК на ВКС/. Въпреки това обаче подробно е разяснил, че разпоредбата на чл.137, ал.4 от ТЗ установява особена форма за действителност на изрично посочени в нея решения на общото събрание, между които е и това за изключване на съдружник, а именно: едновременно извършено нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието на протокола, в който са обективирани, освен ако в дружествения договор е предвидена обикновена писмена форма, като съгласно изричната разпоредба на ал.5 на чл.137 от ТЗ, неспазването на квалифицираната форма по ал.4 има за последица нищожността на взетите решения. Намерил е, че в случая тази форма е спазена по отношение на протокола от 05.02.2018 г., на който се позовава ищеца - по делото е представен и приет като доказателство заверен препис от протокола с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието, извършени едновременно на 06.02.2018 г. от нотариус с район на действие РС - Пловдив, по реда на чл. 590, ал. 4 ГПК, като този документ се явява частен такъв, имащ обвързваща съда доказателствена сила относно авторството, което не е спорно, включително и с оглед на извършената нотариална заверка на подписа от 05.02.2018 г. от нотариус с район на действие PC С.. Приел е, че изводът за спазване на изискуемата се от закона форма относно протокола от 05.02.2018 г. не се променя от обстоятелството, че същият е с две нотариални заверки - първата е само относно подписа на лицето, взело решението и е от дата 05.02.2018 г., а втората е от следващия ден - 06.02.2018 г., извършена е от друг нотариус и съдържа както удостоверение на подписа, така и на съдържанието, за което няма пречка, тъй като е налице едновременно, по смисъла на чл.137, ал.4 от ТЗ, нотариално удостоверяване на тези обстоятелства, като следва да се има предвид, че цитираната разпоредба не изисква удостоверяването да е извършено на същия ден, на който е взето съответното решение и е съставен протокола за това. По тези съображения е достигнал до извод, че исковете по чл.124, ал.1 от ГПК следва да бъдат уважени като основателни и доказани, а предявените евентуалните искове не следва да се разглеждат. Във връзка с твърденията на касатора за вероятна недопустимост на въззивното решение следва да се посочи, че в задължение на съда е да се произнесе в съответствие с наведените от ищеца фактически обстоятелства и искания в исковата молба. Когато в последната се съдържа противоречие между обстоятелствената й част и искането, отправено до съда, е налице нередовност, като за съда на основание чл.129, ал.2 вр. ал.1 от ГПК възниква задължение да даде указания за отстраняването й. В процесния случай е видно, че в исковата молба и в допълнителната искова молба са били наведени твърдения за незаконосъобразност на взетите решения на ОСС, но така също и твърдения, че всички решения на Общо събрание на съдружниците на „Сиус“ ООД, отразени в протокол от 07.02.2018 г. от заседание на общото събрание на дружество с ограничена отговорност „Сиус“ ООД и решенията отразени в протокол-решение на едноличния собственик на капитала на „Сиус“ ЕООД от 07.02.2018 г., са липсващи /невзети/ решения, които обаче, са отразени като съществуващи в протокола на ОС и са заявени за вписване, но не са вписани по партида на ответното „Сиус“ ООД в ТРРЮЛНЦ. Т.е. с оглед разясненията в т.I от ТР №1 от 06.12.2002 г. на ОСГК на ВКС са наведени обстоятелства, установяването на които ще доведе до нищожност на решенията на ОСС, като в петитума на исковата молба се е съдържало единствено искане за отмяна на решенията, но не и за установяване на нищожността им, респективно се е искало постановяване на правна промяна /отмяна на решенията/, която обаче не може да бъде постановена въз основа на твърденията за липсващи решения, като е налице смесване на основанията на установителен иск за нищожност, с правната защита, давана при предявен конститутивен иск. Това несъответствие е било констатирано от първоинстанционния съд и в съответствие с разпоредбата на чл.129, ал.1, вр. ал.2 от ГПК са дадени указания за отстраняване на нередовността, която впоследствие е била и отстранена. На следващо място в цитираното ТР №1 от 06.12.2002 г. на ОСГК на ВКС също така е разяснено, че ако решението на ОС е незаконосъобразно, членът на дружеството разполага с иск по чл.74 от ТЗ, като след успешното провеждане на този иск, решението по който има действие занапред, вписаното обстоятелство ще бъде заличено, но заличаването също няма обратно действие. В този смисъл спорът, въведен с предявен от взелия процесните решения съдружник иск по чл.74 от ТЗ, с който се оспорва предходно решение на ОС на дружеството за изключване на този съдружник, не се явява преюдициален за изхода на спора по процесния иск по чл.124 от ГПК, тъй като съдебното решение по чл.74 от ТЗ има действие занапред. С оглед изложеното в случая не се установява вероятност обжалваното решение да е недопустимо, поради което на това основание и по свързания с него втори въпрос, касационно обжалване не може да бъде допуснато. Касационно обжалване не може да се допусне и по третия от въпросите, тъй като същият не е обусловил решаващата воля на съда – независимо от изразеното в обжалваното решение становище за ненадлежно въвеждане на възраженията за нищожност на взетите на 05.02.2018 г. решения, всъщност тези възражения за разгледани подробно и са счетени за неоснователни. В тази връзка следва да се посочи, че касационно обжалване не следва да бъде допуснато и по първия от въпросите, свързан с начина за извършване на едновременна заверка на подписите и съдържанието на протокол от общо събрание на съдружниците. В разпоредбите на Търговския закон не са предвидени специални правила в тази насока /напр. изискване за момента на съставяне на протокола или за провеждане на ОСС в присъствието на нотариус/, поради което приложение намират предвидените в ГПК особени правила за нотариално удостоверяване на подпис и съдържание на този частен документ, ясно и точно регламентирани в чл.590, ал.4 от ГПК, с препращане към правилата за удостоверяване на подпис върху частен документ, предвидени в чл.589, ал.2 от ГПК. С тези нотариални удостоверявания се доказва съдържанието на документа, неговата идентичност с екземпляра, който се подрежда в специална книга, както и обстоятелството, че документът е подписан от лицето, чието изявление е обективирано. По приложението на посочените законови разпоредби не е налице противоречива или неправилна съдебна практика, налагаща казуално тълкуване, поради което не е налице и бланкетно поддържаното селективно основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК спрямо този въпрос. Предвид изложеното и тъй като при постановяване на обжалваното решение не е допуснато нарушение на императивна материалноправна норма, на съдопроизводствените правила, установяващи правото на защита и на равенството на страните в процеса, нито фактическите изводи на въззивния съд са направени при грубо нарушение на логическите и опитните правила, не се установява и твърдяната очевидна неправилност на решението /напротив, в мотивите на въззивното решение са изложени подробни съображения защо, преценени съвкупно с останалите доказателства за релевантните обстоятелства, кое заключение и в коя част следва да бъде кредитирано, както и в кои дни и поради каква причина е било невъзможно ищецът да изпълнява задълженията си по договора/. За да е очевидно неправилен, въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и законосъобразност на решаващите правни изводи на въззивния съд и на извършените от него съдопроизводствени действия, като всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при постановяване на акта, представлява основание за отмяна на съдебния акт, но едва след допускане на касационно обжалване при наличие на някое от специфичните за достъпа до касационен контрол основания. Ето защо касационно обжалване не може да бъде допуснато, а с оглед изхода на спора касаторът дължи на ответника по касация направени разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС в размер на 3600 лв. Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,