Определение № 1462 от 06.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3587/2022 г.

Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК и е образувано по повод на частна касационна жалба с вх. № 22 345/26.08.2022 година, подадена от Т. Д. П., против определение № 1794/20.07.2022 година на Окръжен съд Пловдив, V-ти състав, постановено по ч. гр. д. № 1853/2022 година. С обжалваното определение съставът на Окръжен съд Пловдив е потвърдил първоинстанционното определение № 5084/12.05.2022 година на Районен съд Пловдив, ХХ-ти граждански състав, постановено по гр. д. № 5447/2022 година, с което е върната подадената от Т. Д. П. искова молба, поради неотстраняване на нередовностите на същата в определения от съда срок за това, като е прекратено производството по делото. В частната си касационна жалба Т. Д. П. излага твърдения, че обжалваното определение е поставено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело и до необоснованост на същото. Поискано е същото и потвърденото с него определение № 5084/12.05.2022 година на Районен съд Пловдив, ХХ-ти граждански състав, постановено по гр. д. № 5447/2022 година да бъдат отменени и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за разглеждането на спора по същество. Т. Д. П. е уведомен за обжалваното определение на 22.08.2022 година, а частната му жалба срещу него е с вх. № 22 345/26.08.2022 година, като е подадена по пощата на 25.08.2022 година. Поради това е спазен установения в чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за упражняване на правото на обжалване като жалбата на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима. Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното: За да постанови определението си съставът на Окръжен съд Пловдив е приел, че първоинстанционният съд бил сезиран с искова молба от частния жалбоподател срещу „ответника полицай Т. от Полицейско управление в [населено място], Пл.“, като се твърди, че бил тормозен-ответникът бил отказал да го призове с призовка или по телефона, за да го разпита, като по този начин го бил дискриминирал. С разпореждане № 8828/15.04.2022 година съдията докладчик по първоинстанционното производство бил указал на ищеца, че в едноседмичен срок с писмена молба с препис за другата страна следва да посочи три имена и адрес на ответника, респективно-да посочи други индивидуализиращи данни за него освен фамилното име; да обоснове правен интерес от иска, да мотивира твърденията си за дискриминационно третиране с признак обществено положение-защо считал, че бил по-неблагоприятно третиран от действията на ответника; защо твърдял, че отказът на ответника да му изпрати призовка представлява дискриминация; да посочи на кой от признаците, посочени в чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр се основава неговото неравноправно третиране и защо счита, че именно съответното му качество е причина да бъде дискриминиран. Съобщение било получено от Т. Д. П. на 28.04.2022 година но в определения от съда срок отговор не бил получен. С определение № 5084/12.05.2022 година първоинстанционният съд бил приел, че нередовностите на исковата молба не са били отстранени. Поради неотстраняване на нередовностите на исковата молба, същата била върната, а производството по делото-прекратено. Определението било правилно и законосъобразно, като доводите в него напълно се споделяли от въззивната инстанция. Спорният предмет на делото се въвеждал от ищеца с исковата молба. Ищецът индивидуализирал спорното право чрез фактическите твърдения в обстоятелствената част на исковата молба, които формирали основанието на предявения иск (чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК), а чрез петитума на молбата определял вида и съдържанието на търсената защита. При наличие на предвидените в закона предпоставки за разглеждане на правния спор по същество съдът бил длъжен да се произнесе по иска, с който е сезиран. Съгласно задължителната практика на ВКС, съдът, обаче, бил длъжен да се произнесе по искова молба, която отговаряла на изискванията на чл. 127 от ГПК и чл. 128 от ГПК. Съгласно чл. 127, ал. 1, т. 2 от ГПК исковата молба следвало да съдържа името и адреса на ответника. Такива в исковата молба не били посочени. Ответникът бил индивидуализиран единствено с фамилното си име, както и, че бил служител в ПУ Труд. От съда били дадени указания за индивидуализация, с оглед конкретизацията на лицето, което според ищеца следвало да отговаря по иска, но това не било изпълнено. Исковата молба следвало да съдържа индивидуализация на спорното право, която се извършвала чрез изложение на обстоятелствата, на които се основава искът (основанието на иска), и заявеното искане (петитума на исковата молба) съгласно разпоредбите на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ГПК. Ако съдържанието на исковата молба не отговаряло на посочените разпоредби, респективно-ако в исковата молба не били посочени обстоятелствата, на които се основавал иска, съдът бил длъжен да предостави възможност на ищеца да отстрани нередовността на исковата молба в определен срок, в съответната хипотеза да конкретизира ясно и точно обстоятелствата, въз основа на които заявявал исковата претенция, съгласно нормата на чл. 129, ал. 2 от ГПК. Това било направено от първоинстанционния съд, като били дадени конкретни указания, но същите не били изпълнени. Редовността на исковата молба и надлежното предявяване на иска представлявали абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следял служебно. При неотстраняване в предоставения срок на указаните нередовности съдът бил длъжен да върне исковата молба на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК. Така възложените на съда задължения имали за цел да внесат яснота относно страните, предмета на делото и правната квалификация на предявените искове като предпоставка за постановяване на допустимо решение по съществото на спора. По първоинстанционното дело била постъпила молба от П., като била отбелязана дата на пощенското клеймо 10.05.2022 година-след изтичане на определения от съда едноседмичен срок на 05.05.2022 година (следвало да се отбележи, че молбата била постъпила в Районен съд Пловдив след произнасяне на съдията докладчик), като отново не били отстранени нередовностите на исковата молба. Неоснователни били доводите на Т. Д. П., че бил уведомил съда, че бил изпратил писмо. Дори и да било налице уведомление за изпращане на писмо, това не освобождавало ищеца от задължението му да отстрани нередовностите в указания от съда срок. По тези съображения частната жалба следвало да се остави без уважение, а определението на районния съд-да се потвърди. Обжалваното определение № 5084/12.05.2022 година на Районен съд Пловдив, ХХ-ти граждански състав, постановено по гр. д. № 5447/2022 година е такова по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК, поради което подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК. Допускането на касационното обжалване на някое от предвидените в чл. 280, ал. 1 от ГПК основания за това предполага наличието на формулиран от касатора правен въпрос, който е включен в предмета на делото, бил е обсъждан от въззивния съд и е обусловил правните му изводи в обжалвания съдебен акт. Освен формулиране на такъв правен въпрос като общо основание за допускане на касационното обжалване е необходимо касаторът да обоснове връзката между този въпрос и някоя от допълнителните предпоставки за допускане на обжалването уредени в чл. 280, ал. 1, т. 1-т. 3 от ГПК. В случая в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК Т. Д. П. не е формулирал правен въпрос или въпроси, които да послужат като общо основание за допускане на касационното обжалване, а наведените твърдения приповтарят тези от самата частна касационна жалба. Липсата на такъв въпрос или въпроси е достатъчно основание да не се допуска касационно обжалване на определението на Окръжен съд Пловдив, в какъвто смисъл са дадените с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГТК на ВКС указания. Касационният съд не е длъжен да извежда правния въпрос или въпроси от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, а може само да го уточни или конкретизира. Наред с това П. не е изложил и твърдения за това, че обжалваното определение на Окръжен съд Пловдив е постановено в противоречие с практика на ВКС, КРБ или СЕС и не е посочил конкретни актове, на тези институции на които определението противоречи. Липсва и евентуална обосновка за това, че допускането на касационно обжалване на определението на Окръжен съд Пловдив би било от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Предвид на това освен, че липсва формулиран правен въпрос, които да послужи като общо основание за допускане на въззивното определение на Окръжен съд Пловдив до касационно обжалване не може да бъде направен извод и за това, че е налице някоя от предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1-т. 3 от ГПК допълнителни предпоставки за това, като само посочването на правната разпоредба не е достатъчно в тази насока. Не е налице и предвиденото в чл. 280, ал. 2, пр. 2 от ГПК основание за допускане на касационното обжалване на определението на Окръжен съд Пловдив. Съдът се е произнесъл в рамките на компетентността си и в рамките, в които е бил сезиран, без да е извършвал служебно промяна на същите. Сочените от П. факти могат да доведат до евентуална неправилност, но не и до недопустимост на обжалваното определение. Не е налице и предвиденото в разпоредбата на чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК основание за допускане на касационното обжалване, тъй като изложените от Т. Д. П. твърдения в тази насока предполагат извършване на проверка на начина на формиране на решаващите изводи на въззивния съд, което не може да бъде извършено на този етап от производството. Основанието за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК е налице само когато неправилността на въззивния съдебен акт, може да бъде изведена от самия него, при обикновения му прочит с оглед на изложеното в касационната жалба, но без да се налага проверка на начина на формиране на волята на решаващия съдебен състав. С оглед на горното не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК, а също така и по чл. 280, ал. 2, пр. 2 и пр. 3 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на определение № 1794/20.07.2022 година на Окръжен съд Пловдив, V-ти състав, постановено по ч. гр. д. № 1853/2022 година, по подадената срещу него от Т. Д. П., частна касационна жалба с вх. № 22 345/26.08.2022 година и такова не трябва да се допуска. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение