Определение № 207 от 22.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1874/2014 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. Г. К. и Е.-М. К., чрез пълномощника им адвокат П. С. против решение № 2566 от 5.12.2013 г., постановено по гр.д. № 3178/2013 г. на Окръжен съд-Варна, с което е потвърдено решение № 3770 от 26.07.2013 г. по гр.д. № 7901/2012 г. на Районен съд-Варна за отхвърляне на предявения от И. Г. К. и Е.-М. К. против И. Г. К., Л. К. П. и А. К. П. ревандикационен иск по отношение на 151 кв.м. ид.ч. от дворно място, цялото с площ 518 кв.м., представляващо ПИ с идентификатор 10135.51.537, а по предходен план парцел VІІ-10,11,20 в кв.201 по плана на 12 подрайон на града, ведно с построената в същия поз0емлен имот триетажна еднофамилна жилищна сграда с обща застроена площ 102 кв.м. с идентификатор 10135.51.537.4, твърдян като придобит от ищците въз основа на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 120, том ІІ1 рег. № 3589, дело № 289/21.07.2003 г. Ответниците по касационната жалба И. Г. К. и Л. К. П. оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване, като претендират възстановяване на направените разноски. При преценка налице ли са основания за допускане на касационно обжалване съдът съобрази следното: За да постанови атакуваното решение, въззивният съд е установил, че между страните е безспорно, че ответниците по иска И. Г. К. и Л. К. П. владеят процесния имот, като с н.а. № 120 от 21.07.2003 година, том II, рег. № 3589, н.д. №289/2003 г. И. К. е продала на И. К. 151 кв.м. ид.части от дворно място, ведно с построената в него „жилищна сграда”, като изрично е уточнено, че сградата е без данни за площ и други данни по предходен нотариален акт, за сумата от 13 108.80 лв., а прехвърлителката е придобила правото на собственост върху спорното дворно място и построената в него към този момент постройка по договор за дарение с н.а. №183/25.02.1997г., том IХ, н.д. №2508/1997 г. С влязло в сила решение, постановено по гр.д. № 6165 по описа на В. за 2007 г. е отхвърлен искът за прогласяване за нищожен на обективирания в НА № 120/21.07.2003г., том II, рег. № 3589, н.д. №289/2003 г. договор, поради симулация. Съдебно техническата експертиза установява, че преди 2003 г. в процесния имот е била изградена постройка, първоначално едноетажна, впоследствие пристроена, като в началото на 2003 г, съществуващата постройка е съборена почти изцяло, с изключение на някои подпорни основи. Към датата на сделката, с която ищците И. Г. К. и Е.-М. К. са придобили собственост - 21.07.2013 г.. новостроящата се сграда все още не е била завършена в груб строеж, което е осъществено през октомври 2003 г. При тези данни въззивният съд е възприел извода на първоинстанционния съд, че сделката от 21.03.2003 г. има невъзможен предмет. Изложени са съображения, че съобразно практиката на съдилищата невъзможен предмет на договора е налице, когато към момента на сключването му такъв липсва - вече е погинал и не съществува в оборота. Т.е. за да е налице хипотезата на чл.26 ал.2 пр.1 ЗЗД е необходимо да се установи, че определената в съдържанието на договора престация се отнася до действия и обекти, които са извън гражданския оборот. Невъзможен предмет на договора е налице, когато има начална невъзможност за изпълнение, т.е., когато предмет на договора е обект, който е изключен от гражданския оборот и който в нито един момент не би могъл да бъде предмет на прехвърлителна сделка, като този порок не може да бъде саниран. А за да е налице обособен обект, годен да осъществява предназначението си, е необходимо цялата сграда, в която този обект се намира, да бъде довършена най-малкото в "груб строеж". Поради това за да се извършват правно валидни сделки на разпореждане със сградата, тя следва да е завършена в груб строеж. Не е самостоятелен обект на собственост, годен предмет на прехвърлителни сделки, завършен в груб вид отделен обект в сграда, която не е изградена изцяло до покрив във фаза "груб строеж".От данните по делото е видно, че осъществявайки сделката на 21.07.2003 година страните са се договорили да прехвърлят 151 кв.м. ид.части от дворното място, както и жилищна сграда, без каквато и да било индивидуализация. Счетено е, че би било нарушение на закона, ако се приеме, че предмет на договаряне е бъдеща вещ при липса на каквито е данни в нотариалния акт, материализиращ договора за покупко-продажба, че волята на страните по него е била да се прехвърли собствеността върху вещ, която ще се изгради след сключването му. Такива данни въобще липсват. За да е налице годен обект на собственост, който да бъде предмет на разпоредителна сделка, в "груб строеж" следва да бъде завършена сградата като цяло. Груб строеж е налице с изграждане на оградните стени и покрива на цялата сграда, тъй като от този момент е налице функционално и пространствено обособен обект, годен да осъществява предназначението си.Или, за да се извършват правно валидни сделки на разпореждане с отделни обекти от сградата, същата следва изцяло да е завършена в груб строеж. В случая по делото е установено, че грубият строеж е осъществен октомври 2003 г., от което следва че към момента на сключване на сделката на 21.03.2003 г. Жилищната сграда не е съществувала като самостоятелен обект на правото на собственост.Следователно сключената сделка е нищожна, поради липса на предмет. В отговор на доводите на ищците са изложени съображения, че договорът е с невъзможен предмет тогава, т.к. липсва вещ като обект на правоотношението. В закона няма дефиниция на понятието "вещ", която може да бъде предмет на продажба, но този въпрос е изяснен в правната теория. Тя приема, че обект на продажба може да бъде всеки обособен предмет, създаден от природата или от човека, който може да задоволява потребности. Отново правната теория приема, че могат да бъдат продавани и бъдещи вещи, под отлагателно условие или безусловно. В първия случай цената се заплаща ако вещта възникне, а във втория случай купувачът договаря на свой риск. Продажбата в този случай е алеаторна, тъй като предметът на продажбата е бъдещо събитие. Условие за сключване на този вид продажба е вещта да бъде достатъчно индивидуално определена, за да може да има определяем предмет на продажба, което не е така в конкретния случай. Само ако продаваната вещ не може да бъде определена индивидуално, тогава ще липсва предмет и договорът за продажба ще бъде нищожен. Касаторите се позовават на основанието по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК по въпросите: „налице ли е невъзможен предмет на договора по смисъла на чл.26, ал.2, пр.1 ЗЗД в хипотеза на разпореждане с постройка, която към момента на сключването му е разрушена и на нейно място се изгражда нова постройка?” и „може ли в посочената хипотеза договорът да се счита валидно сключен за бъдеща вещ, щом нейното възникване е възможно, като вещноправният му прехвърлителен ефект се прояви след възникването на вещта?”. Приложили са практика на ВКС по решение № 64/8.03.2012 г. по гр.д. № 820/2011 г., ІІІ г.о. и решение № 93/6.04.2012 г. по гр.д. № 1548/2010 г., ІV г.о., в която е прието, че невъзможност на предмета по смисъла на чл.26, ал.2, пр.1 ЗЗД ще е налице само ако при сключването й предметът е неосъществим по субективни или обективни причини, както и че нищожност поради невъзможен предмет на договора е налице не когато предметът на договора липсва /не съществува/, тъй като договорите върху бъдещ предмет обвързват валидно страните /напр. отделен обект в сграда, която ще бъде построена или земеделска земя, която се очаква да бъде възстановена/, а когато предметът още при сключването на договора е невъзможно да възникне, а в противен случай – ако при сключването на договора възникването на неговия предмет е било възможно, договорът обвързва валидно страните и едва ако в последствие предметът на договора стане невъзможен, тогава валидният договор се разваля по право или подлежи на разваляне, когато невъзможността е по причина, за която длъжникът отговаря. В приложената практика на ВКС, постановена по реда на ГПК-отм. по решение № 154/28.04.2009 г. по гр.д. № 5817/2007 г., І г.о., решение № 469/30.05.2009 г. по гр.д. № 1903/2008 г., ІV г.о. и решение № 191/28.04.2009 г. по гр.д. № 3675/2007 г., ІV г.о. се приема, че договорът ще е с невъзможен предмет тогава, когато липсва вещ като обект на правоотношението, като в закона няма дефиниця на понятието „вещ” която може да бъде предмет на продажба, но правната теория се приема, че обект на продажба може да бъде всеки обособен предмет създаден от природата или от човека, който може да задоволява потребности, като може да бъдат продавани и бъдещи вещи, като условие за сключване на този вид продажба е вещта да бъде достатъчно индивидуално определена, за да може да има определяем предмет на продажбата и само ако продаваната вещ не може да бъде определена индивидуално, тогава ще липсва предмет и договорът за продажба ще бъде нищожен. Посочените решения удостоверяват наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по първият поставен въпрос, а именно „налице ли е невъзможен предмет на договора по смисъла на чл.26, ал.2, пр.1 ЗЗД в хипотеза на разпореждане с постройка, която към момента на сключването му е разрушена и на нейно място се изгражда нова постройка?”, тъй като изводът на въззивния съд, че невъзможен предмет на договора е налице, когато към момента на сключването му такъв липсва – вещта вече е погинала и не съществува в оборота противоречи на практиката на ВКС по цитираните решения, че нищожност поради невъзможен предмет на договора е налице не когато предметът на договора липсва /не съществува/, а когато предметът още при сключването на договора е невъзможно да възникне Представените решения, постановени по реда на ГПК-отм. не установяват наличието на противоречиво разрешаван въпрос, тъй като изводът на въззивният съд, че в случая не се касае за продажба на бъдеща вещ е мотивиран с липсата на данни волята на страните да е била да се прехвърли собствеността върху вещ, която ще се изгради след сключването му, както и с липсата на индивидуализация на продаваната сграда, което съответства на сочената съдебна практика, че ако продаваната вещ не може да бъде определена индивидуално, тогава ще липсва предмет и договорът за продажба ще бъде нищожен. Касаторите поставят и процесуален въпрос във връзка със задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото, сочени от страните като относими към защитните им тези в процеса и да обсъди поддържаните във връзка с тях доводи и възражения при постановяване на решението, като се позовават на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Сочените от касаторите ТР № 1/4.01.2001 г. на ОСГК на ВКС и съдебни решения, постановени по реда на чл.290 ГПК, са израз на трайното и непротиворечиво тълкуване в практиката на ВКС, че съдът не може да откаже да обсъди приобщени към делото доказателства, от които зависи правилното решаване на правния спор, както и че въззивният съд е задължен да се произнесе по спорния предмет на делото, след като подложи на самостоятелна преценка доказателствата и обсъди защитните тези на страните при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на въззивното производство. Въззивното решение противоречи на посочената практика на ВКС, тъй като тъй като липсва обсъждане и мотиви на съда във връзка с довода, че към момента на сключване на договора е налице разрешение за преустройство и надзид на подпокривното пространство на съществувалата едноетажна сграда и договорът е сключен в хода на това преустройство и то след като сградата вече е съществувала в обема на старата сграда, който довод е свързан с тезата на ищците, че е налице индивидуализация на сградата, предмет на договора, поради което е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Останалите твърдения на касаторите, свързани с процесуално правния въпрос са неоснователни. Във въззивната жалба липсват каквито и да било доводи относно извода на първоинстанционния съд, че терена е придобил обслужващо сградите предназначение и е обща част, поради което договорът, прехвърлящ единствено идеални части от терена е нищожен, както и позоваване на незаконност на третия и мансарден тавански етажи поради което и въззивният съд не се е произнесъл по тези въпроси. Скица № П-1131/21.09.2004 г. не е приобщена към доказателствата по делото, поради което и съдът не е бил задължен да я обсъди. По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение