Определение № 38 от 04.11.2021 г. на ВКС по д. № 8/2021 г.

Производството е по реда на чл. 135, ал. 4 АПК. Пловдивският окръжен съд е повдигнал препирня за подсъдност с Пловдивския административен съд по жалбата на “Сдружение за аграрни и екологични проекти – ГЕО“, гр.Пловдив против решение на МС от 30. 11. 2020 г. за прехвърляне изцяло на „Баластриери“ ЕООД на правата и задълженията по предоставената чрез Решение № 323 на МС от 08.05.2007 г. концесия за добив на подземни богатства по чл. 2, т. 5 от закона за подземните богатства – строителни материали - баластра, обект – изключителна държавна собственост, от находище „Узунпара“, Община Стамболийски и „Родопи“, област Пловдив. Съставът по чл. 135, ал. 4 АПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Жалбата е подадена на 08.02.2021 г. във Върховен административен съд. С определение № 2195/18.02.2021 г. по адм. дело № 1510/21 г. сезираният съд е приел, че родово компетентен да се произнесе по жалбата е Административен съд Пловдив. Изложил съображения, че оспореното решение не попада в категорията актове, с които се упражнява правомощие по ръководство и осъществяване на държавно управление. На Върховния административен съд са подсъдни само определена категория актове, издавани от МС, министър-председателя, заместник министър-председателите и министрите, и това са тези актове по упражняване на конституционните им правомощия по ръководство и осъществяване на държавното управление. В случая решението на МС касае даване на разрешение за прехвърляне изцяло на правата и задълженията по предоставена концесия на нов концесионер. Съставът на ВАС е указал, че родово компетентният като първа инстанция Пловдивския административен съд е този, който да се произнесе по редовността, по допустимостта и по основателността на подадената жалба. Преценката за допустимост следва да се направи и с оглед разпоредбите на чл. 154, ал. 1 и ал. 2 от Закона за концесиите, приложими на осн. § 5, ал. 2 от ПЗР на същия закон. Приемащият Пловдивски административен съд с определение № 318/24.02.2021 г. по адм. дело № 474/2021 г. изпратил делото на Окръжен съд Пловдив, като изложил съображения, че спорът е подсъден на общите съдилища. Посочил, че се касае за изменение на действието на договор за предоставена концесия на добив на подземни богатства, обект на изключителна държавна собственост, оспорването на която е уредена и в разпоредбата на § 5, ал. 2 ЗК, сочеща, че разпоредбите на този закон относно изменението, включително и на срока и прекратяването на концесионни договори се прилагат за договорите по ал. 1, като вместо одобрение МС, съответно общинския съвет, приема в качеството си на концедент съответното решение по чл. 141, ал. 2, чл. 143, ал. 2 и ал. 3 и чл. 148, ал. 1. При изменение на договор по ал. 1 се публикува обявление за изменение на възложена концесия в съответствие с чл. 141, ал. 3. Обжалваното решение се явява част от процедурата по изменение на договора за концесиите, поради което за нейното разглеждане приложими се явяват разпоредбите на чл. 66б, ал. 2 от ЗПБ, които изрично определят, че когато действието за изменения на договора за концесия са в съответствие с решението за предоставяне на концесия, допълнителното споразумение се сключва с министъра на енергетиката, без да е необходимо приемане на решение на МС за даване на съгласие за изменение и/или допълнение на договора, а в останалите случаи допълнителното споразумение се сключва от министъра на енергетиката след приемане на решение от МС. Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 и ал. 2 от Закона за концесиите всички спорове, които касаят изпълнението, изменението и прекратяването на концесионния договор се решават по реда на ГПК по правилата на ТЗ и ЗЗД. В заключение, приемащият Пловдивски административен съд приел, че компетентен по спора е съответният граждански съд. Пловдивският окръжен съд от своя страна повдигнал препирня за подсъдност. Изложил съображения, че в случая не е налице спор между договарящите страни по изпълнение на сключения между тях договор за концесия, което да определи компетентността на окръжния съд. Налице е подадена жалба от трето, неучастващо в горното правоотношение лице, което твърди незаконосъобразност на акт на МС. Петчленният състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд на Република България намира, че компетентен да разгледа жалбата на “Сдружение за аграрни и екологични проекти – ГЕО“, гр.Пловдив, включително и да прецени допустимостта й, е Пловдивският административен съд, по следните съображения: Съдът е този, който квалифицира процесуалните действия на страните, включително и исканията за защита и съдействие. В случая лице, трето на страните по концесионния договор, оспорва решение на административен орган – МС, като счита, че то е нищожно, защото не се основава на валидно решение по ЗООС за преценка на необходимостта от извършване на ОВОС. Дали решение на МС действително съществува, то подлежи ли на обжалване и ако да, кой има интерес да го обжалва, са въпроси, имащи отношение към допустимостта на административното производство, а не характеризират спора като граждански/търговски. Разпоредбата на чл. 154, ал. 1 и ал. 2 от Закона за концесиите има за предмет спорове във връзка с облигационното правоотношение - за неговото изпълнението, изменение и прекратяване. Такива са правните спорове между насрещните страни по концесионния договор, съответно техните правоприемници, относно фактите и/или правото/тяхното възникване, съдържание или съществуване, във връзка с изпълнението, изменението или прекратяването на договора. Без значение е дали тези спорове се дължат на различие в становищата относно фактите, меродавни за правоотношението, или относно тяхното правно значение. В случая изобщо няма твърдение на ищеца, че е носител на определено субективно материално право, което насрещната страна му оспорва било, като неоснователно го отрича, било като сама неоснователно претендира право, което не съществува. Чрез исковото производство се цели установяване на действителното правно положение между спорещите със сила на пресъдено нещо; придаване на изпълнителна сила за удовлетворяване на субективното право при осъдителните искове и предизвикване на правна промяна при конститутивните искове. В чл. 66б ЗПБ, вкл. в ал. 2, на която се позовава Пловдивският административен съд, се разглеждат хипотези на изменение и/или допълване на концесионен договор, по взаимно съгласие на страните с допълнително споразумение. “Сдружение за аграрни и екологични проекти – ГЕО“, гр.Пловдив не е страна по концесионния договор, във връзка, с който се твърди, че е издадено оспорваното решение на МС на РБ, нито твърди това. В заключение, компетентен да разгледа правния спор е административният съд, който следва да прецени и допустимостта на жалбата. Воден от изложеното и на основание чл. 135, ал. 4 АПК, смесеният петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд на Република България