Определение № 436 от 27.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 751/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК и е образувано по касационна жалба на Прокуратурата на РБ срещу решение № 1454/20г., постановено по гр.д.№2609/20г. на САС, с което Прокуратурата на РБ е осъдена да плати на Б. Н. В. сумата от 15000лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на обвинение за извършено престъпление по чл.210, ал.1, т.5вр.чл. 209, ал.1, вр.чл.20, ал.2 НК, по което е оправдана с влязла в сила присъда на 30.09.2016т.. Правният спор между страните е възникнал по твърдения на Б. В., че е била незаконно обвинена на 13.05.2003г. по чл.210, ал.1, т.5вр.чл. 209, ал.1, вр.чл.20, ал.2 НК. Делото продължило 13 години и 4 месеца, през които участвала в множество процесуално- принудителни действия, наложена и била МН „парична гаранция”, оправдателната присъда влязла в сила на 30.09.2016г.. Засетнато било доброто и име, личният и професионалния живот, отношенията с близките, свободата на действие, предвид ограничителната мярка за неотклонение и процесуалната принуда, влошило се здравословното и състояние, изпитала стрес и постоянна напрегнатост, дискомфорт, безпомощност и затормозяване. Поискала е обезщетение в размер на 30000лв.. В срока за отговор ПРБ е възразила за липсата на вреди и относно завишения размер на претенцията. Въззивният съд е приел, че ищцата е била обвинена незаконно в извършването на тежко умишлено престъпление, за което се предвижда лишаване от свобода за срок от 1 до 8 години. Наказателното производство продължило твърде дълго- 13 години и 4 месеца. Накърнени били честта и достойнството на ищцата, стресът бил средно интензивен, вследствие на обвинението развила алопеция (косопад), камерна екстрасистулия и нервновегетативна дистония. Поради това определил обезщетение в размер на 15000лв.. В касационната жалба Прокуратурата на РБ е развила доводи, че размерът на обезщетението е силно завишен, съдът не бил изложил мотиви за причинно- следствената връзка между всички обстоятелства и вредите, както и значението на всяко обстоятелство за размера на обезщетението, съдът не взел предвид липсата на трайни вредни последици, не била прекъсната професионалната реализиция и не са настъпили промени в семейството, не било взето предвид общественото положение и авторитета на ищцата в обществото, мярката за неотклонение „парична гаранция” била с по- нисък интензитет на засягане на личната и сфера и не я е извела от семейната и социалната среда. Във тази връзка в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се иска допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по следния конкретизиран въпрос: Има ли значение за определяне размера на обезщетението по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ липсата на трайни вредни последици от незаконното обвинение, незасягане на професионалната реализицаия и семейните отношения, общественото положение и професия, видът на наложената мярка за неотклонение „парична гаранция”? Настоящият състав на ВКС счита, че лписват предпоставки за допускане на касацоинно обжалване. За да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК е необходимо по поставения въпрос въззивният съд да се е произнесъъл в противоречие с практиката на ВКС. Посочените обстоятелства във въпроса безспорно имат значение за определяне размера на обезщетението, но те са обсъдени от въззивния съд като група от обстоятелства, намаляващи размера на обезщетението за неимуществени вреди. Също така отговорът на поставения върос относно значението на посочените обстоятелства не би променил изхода на делото, защото повдигнатото обвинение за тежко умишлено престъпление и предвиденото наказание „лишаване от свобода”, продължителността на наказателното производство от 13 години и 4 месеца, през което е прилагана процесуална принуда и причинените здравословни проблеми, изразяващи се в алопеция (косопад), камерна екстрасистулия и нервновегетативна дистония, са все обстоятелства, които натежават в полза на завишаване размера на обезщетението, както в съответствие с практиката на ВКС, е приел въззивния съд.. Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО