Определение № 2600 от 10.10.2024 г. на ВКС по т. д. № 892/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. В. Д. против решение № 1347/23.11.2023 г. по гр.д.№ 1437/2023 г. на Апелативен съд – София, в частта му, с която е потвърдено решение № 260139/19.01.2023 г. по гр.д.№ 3042/2021 г. на Софийски градски съд, за отхвърляне на предявения от същата иск, за обезщетяване на неимуществени вреди, търпими от смъртта на съпруга й - П. Д. Х., настъпила в резултат на ПТП от 14.04.2017 г., причинено по вина на водача на застрахован при ответното дружество – ЗАД „Армеец“ АД, по задължителна застраховка „Гражданска отговорност „ на автомобилистите, лек автомобил, за разликата между присдените 115 000 лева и до претендираните 150 000 лева, както и в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне иска на Д. Д., за обезщетяване на търпими от същата неимуществени вреди в причинна връзка с понесени при същото ПТП увреждания, за разликата между присъдените 90 000 лева и претендираните 150 000 лева. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон – чл. 52 ЗЗД, доколкото и двете обезщетения счита изключително занижени. Макар правилно да е съобразил всички релевантни към определяне на размера обстоятелства, според касатора, въззивният съд не е преценил правилно тежестта на всяко от тях при определяне на общия справедлив размер на обезщетенията. Конкретно се сочи, че неправилно съдът е преценил търпимите от психиката на ищцата последици от внезапната смърт на съпруга, настъпила пред очите й. Твърди се неправилна преценка на тежестта на преживените болки, страдания и битови неудобства от причинените й телесни увреди. Сочи се, че определените обезщетения не са съобразени със социално-икономическите условия към момента на увреждането и нормативно установените нива на застрахователни обезщетения, съответно лимитите на застрахователна отговорност / към 14.04.2017 г. – 10 милиона лева /. Страната разглежда поетапното завишение на застрахователните лимити в периода 1997 г. – 2018 г., както и увеличението на минималната работна заплата за страната, с оглед инфлационните процеси, и намира, че темповете на нарастване на същите е следвало да се отразят и в актуализиране размерите на присъдимите обезщетения. Ответната страна - ЗАД „Армеец„ АД – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, като намира, че въпросите са бланкетно формулирани, не касаят специфики на спора и не са обосновани с допълнителен селективен критерий. Третото лице - помагач на страната на ответника - ЗК „ Лев Инс „ АД – не е депозирало отговор. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, в обхвата на касационните доводи за неправилност – ограничени до приложението на чл.52 ЗЗД при определяне справедлив размер на търсените обезщетения, настоящият състав съобрази следното: В исковата си молба, досежно претендираното обезщетение за неимуществени вреди, търпими от смъртта на съпруга й – П. Х., Д. Д. сочи съществувала помежду им трайна и дълбока емоционална връзка, предвид което месеци наред не можела да приеме загубата, изпаднала в състояние на емоционален дисбаланс, чувствала безперспективност от липсата му. Твърди, че от ПТП самата тя е получила множество увреждания: черепно-мозъчна травма / травматичен субдурален хематом, развил се по – бавно, с наложила се оперативна намеса; травматичен цубарахноидален кръвоизлив; разкъсно-контузни рани на меки черепни покривки; гръдна травма - фрактура на девет леви ребра, с контузия на ляв бял дроб, левостранен хемопневмоторакс и ограничен левостранен подкожен емфизем; контузия на гръдната стена; контузия на раменен пояс и крайници – фрактура на лява ключица в областта на раменната става и масивен хематом на меки тъкани на ляво рамо, хематом на меки тъкани в лява седалищна област; травматичен шок с общо разстройство на здравето, опасно за живота. Твърди се няколкомесечно / неконкретизирано / възстановяване под грижите на дъщерята на пострадалата, както и че ищцата започнала да изпитва страх за живота си, отпадналост, нямала настроение, постоянно виждала сцени от инцидента, владяна е от натрапчиви мисли и представи, свързани с катастрофата. Д. изпитвала силен страх да излиза навън, да се вози в автомобил, да пресича сама, което изисквало постоянен придружител. Общуването и ежедневието на ищцата се сочат напълно променени – изолация, нежелание да общува с околните, лабилност. За търпимите неимуществени вреди е разпитан един свидетел – Д. М.. Тя потвърждава първоначален престой на ищцата в реанимация – за около 2-3 седмици и за също толкова време – в неврохирургично отделение, след което, в първия възможен момент / около месец след ПТП / била откарана в Брюксел, където живее дъщеря й, за лечение. Свидетелката няма преки наблюдения върху възстановяването на пострадалата в Белгия, като твърди болничен престой и там – за около месец и половина и провеждана, вкл. в домашни условия рехабилитация. Сочи, че към момента на заминаването ищцата не давала признаци на възстановяване, била отслабнала 12 кг., отказвала да се храни и всички изпращащи я считали, че я виждат за последно. Свидетелката твърди, че възстановяването на Д. в Брюксел продължило 6 месеца, а лично е видяла пострадалата след година, когато се върнала в България. От телефонни контакти с пострадалата свидетелката разбрала, че тя не помнела нищо отпреди болничния си престой в Белгия, където едва разбрала и за смъртта на съпруга си. Свидетелката намира, че Д. се е възстановила, но не напълно. Изпитва страх да излиза и постоянно се нуждае от придружител, ако се налага излизане, отказва да пътува, единствено придружава дъщеря си до Брюксел, не е подвижна така, както преди катастрофата, бавно и трудно се придвижва, макар да се обслужва сама. Относно търпимите болки и страдания от смъртта на съпруга на ищцата - П. Х., свидетелката посочва, че двамата били като един отбор, пътували често до дъщеря им в Брюксел и до внучката в Лондон. Ищцата му четяла ежедневно, тъй като съпругът й имал проблем с очите, той също бил грижовен към нея. Свидетелката отчита, че след смъртта му Д. станала по-тъжна, признавала че не може да живее сама,че съпругът й липсва като другар, на който да разчита и че най-много се страхувала да не тежи на близките си. Свидетелката твърди, че понастоящем Д. живее предимно в Белгия, в общо домакинство с дъщеря си, а при престоя си в България живее сама, като свидетелката и друга приятелка я посещават и й помагат с пазаруването. Комплексната съдебна експертиза е потвърдила претърпени от ПТП увреждания на ищцата, както следва: шок, контузия на мозъка, хроничен кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка, травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, излив на кръв и навлизане на въздух в лявата гръдна кухина, счупване на 9 ребра вляво, счупване на лява ключица към рамото. Непосредствено след ПТП ищцата е постъпила в шокова зала, с тежко увредено общо състояние и настанена в Централна реанимация за динамично наблюдение и лечение. Предвид хемопневмоторакс вляво, й е поставен гръден дрен за период от 6 дни, а вследствие прогресираща дихателна недостатъчност е интубирана в периода 16.04.2017 г. – 05.05.2017г.. Поради проявление на огнищна неврологична симптоматика е приведена в неврохирургично отделение и й е извършена спешна операция, за овладяване на по-късно проявилия се мозъчен кръвоизлив. При разпит в открито съдебно заседание, вещото лице М. потвърждава, че най - дълъг е периода на възстановяване на черепно - мозъчната травма – от половин до една година, съпроводен със силно главоболие, овладимо с медикаменти. Гръдната травма следва да отшуми до половин година, със зарастване на счупените ребра. Вещото лице е заявило затруднение да потвърди пълно възстановяване и нужда от данни за проследяване от невролог за този отговор. Заявява сигурност за силни болки, особено при кашляне, кихане, обръщане на тялото вследствие счупените ребра, за период до 2 месеца - до формирането на предпазваща фиброзна тъкан. Първоинстанционният съд е определил обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на съпруга на ищцата, в размер на 115 000 лева, а за лично претърпените болки и страдания от телесните увреди – 90 000 лева. Съдът е съобразил възрастта на съпрузите - починалият на 89 г., а ищцата - на 82 г. към момента на ПТП, приемайки за доказана от свидетелските показания силна емоционална връзка в резултат на дългогодишен брак, предвид което е житейски оправдано да е изпитвала и изпитва силно страдание от загубата до края на живота си. Приема, обаче, че липсват доказателства тя да се е отразила негативно на психическото или физическото й здраве с интензитет, по-голям от присъщия за трагично събитие от този род. Досежно обезщетението за лично претърпени болки и страдания от получените увреди, съдът е коментирал вида и тежестта им, отчел е наличието на съчетана травма, което допълнително утежнява състоянието и затруднява възстановяването, отчел е и коментираните по-горе пояснения на вещото лице за сигурната продължителност на възстановяването за всяка от травмите, както и за интензитета и продължителността на съпътстващите го болки и страдания, доколкото за действителната продължителност на възстановяването и действителните болки и страдания не са събрани доказателства – медицинска документация за лечението на ищцата в чужбина и изобщо след 2017 г. или показания на лица, с преки възприятия за този период. Съобразени са периодите на болничен престой, оперативната намеса и предхождащите я процедури, предпоставени от гръдната травма и получените затруднения в дишането. Отчетена е възрастта на ищцата, сама по себе си предпоставка за по-бавно и трудно оздравявяне. От друга страна, съдът е посочил, че липсата на медицинска документация след 2017 г. препятства отговор относно действителната степен на възстановяване на принципно лечимите увреди и дали е бил нужен по-дълъг период на възстановяване, освен заявения от вещото лице в открито заседание сигурен такъв / впрочем исковата молба и допълнителната такава не сочат конкретни времеви периоди /. Няма и доказателства телесните увреди да са оставили необратими последици върху менталното и психическото здраве на ищцата, извън присъщите за пострадал от ПТП негативни емоции. Съдът е коментирал показанията на св. М. за понастоящем трудното и бавно придвижване на ищцата като недостатъчни да обосноват причинност с последиците от ПТП, предвид напредналата й възраст. По същество съдът е отчел едногодишен възстановителен процес, завършен – доколкото в тежест на ищцата е било да докаже степента на възстановяване, което не е сторено, съпровождан от сериозни болки и страдания. Въззивният съд е потвърдил правния резултат, обосновавайки се със съдържанието на доказателствата – търпимите от ищцата страдания следствие смъртта на съпруга й не излизат извън обичайните при такава неочаквана загуба. Съдът акцентира на това, че ищцата не е доказала неимуществени вреди, със съдържание и интензитет според твърденията си, които да оправдават завишаване на обезщетението до претендирания размер от 150 000 лева. Относно размера на обезщетението за неимуществените вреди от получените телесни увреди, съдът е отчел характера и степента на уврежданията, вкл. животозастрашаващия им характер, претърпяната тежка черепно-мозъчна операция, болничния престой от месец и 10 дни, след който е транспортирана в чужбина, търпимите болки и страдания - както посочени от свидетелката, така и обективно присъщи за този род увреди, според вещото лице. Приел е пълно възстановяване на ищцата, доколкото са събрани гласни доказателства, че пребивавайки в България живее сама и може да се обслужва сама. Изрично е посочено, че липсата на доказателства за пълния възстановителен период / след транспортирането й в чужбина /,вкл. за провеждано там лечение и/или рехабилитация, не позволява определянето на по-висок размер обезщетение. Отчел е икономическата конюнктура в страната към датата на ПТП, изхождайки и от съдебна практика по аналогичнси казуси. В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК касаторът поставя следните въпроси: 1/ Как следва да се прилага принципа на справедливостта, въведен с чл. 52 ЗЗД, при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на пряк иск срещу застрахователя ? и 2/ Кои са критериите при определяне на конкретния размер на обезщетение по чл. 52 ЗЗД и следва ли решаващият съд задължително да изложи съображения по всеки един критерий / признак /, при определяне размера на обезщетението ? – допълнителният селективен критерий е обосноваван общо, в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради противоречие на въззивния акт с ППВС № 4/1968 г. и приетото в решения по т.д.№ 2998/2013 г. на І т.о. и т.д.№ 490/2012 г. на ІІ т.о. на ВКС. Независимо че в изложението касаторът твърди несъобразени от съда, релевантни за определяне размера на обезщетенията обстоятелства, такива не се сочат в касационната жалба, в която се твърди, че съдът е съобразил всички относими факти, но неправилно е преценил тежестта им при определяне на справедлив размер на обезщетението. При това, в изложението, за несъобразени от съда се сочат единствено преживеният огромен стрес от смъртта на съпруга / при възприети от съда, предвид съдържанието на доказателствата, типични за такава неочаквана загуба страдания /, възрастта на починалия / неясно в какъв точно аспект /, общественото му положение / не се е твърдяло специфично такова, нито доказано по делото, което допълнително да повлиява тежестта на загубата/, както и конкретните икономически условия / коментиран от съда критерий /. Доколкото касационната жалба не съдържа касационен довод за съществени процесуални нарушения, поради несъобразени доводи и възражения на страната и на събраните по делото доказателства, а произнасянето на касационната инстанция е ограничено в обхвата на касационните доводи за неправилност на въззивното решение, формулираният втори въпрос не удовлетворява изискването за правен, тъй като отговорът му не би бил съобразим при произнасяне по същество на касационната жалба, респ. не би бил от естество да промени правния резултат. Отделно, заявеното в изложението твърдение – за несъобразени горните обстоятелства – е частично невярно, а частично неотносимо към фактологията на спора. Първият въпрос, относим към приложение критерия за справедливост, въведен с чл. 52 ЗЗД, удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, тъй като кореспондира с решаващите мотиви на въззивното решение. Не е удовлетворен допълнителния селективен критерий с цитираната съдебна, вкл. задължителна съдебна практика. Въззивното решение е съобразено със задължителните указания в ППВС № 4/1968 г., тъй като съдът не е приложил критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД абстрактно, извън конкретните проявления на вредата и релевантните за определяне въздействието й върху пострадалата факти и обстоятелства, а размерът е винаги пряк резултат от доказателствените усилия на страната, в случая ограничени до фактите от периода на лечение на ищцата в България, не и последващо, и с която непълнота и недостатъчност съдът изрично е мотивирал частичното уважаване на исковете. Съобразими са действително заявените и доказани в производството проявления на вредата, респ. действително установените вреди. Цитираните в изложението решения, постановени в производства по чл. 290 ГПК, не разкриват превратно приложение на критерия за справедливост в конкретния случай, тъй като не разрешават спорове с достатъчна степен на сходство - нито по отношение хипотезата на родство/ близост с починалия, от чиято смърт се претендират неимуществени вреди, нито по отношение вида на вредите, тяхното проявление и преодоляване, като следва да се отчита и конкретния вредоносен момент - в случая 2017 г., спрямо който са съобразими съответните социално-икономически условия. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение