Определение № 677 от 26.09.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2519/2016 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на О. у. „П. Р. С.” [населено място], общ. В. против решение № 49/01.03.2016 г., постановено по гр.д.№ 71/2016 г. от състав на Окръжен съд – Шумен. Ответникът оспорва касационната жалба, с писмен отговор. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение, въззивният съд е счел предявените обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ за основателни и е потвърдил постановеното в този смисъл решение на първоинстанционния съд. Съдът е приел, че в исковата си молба ищцата се позовава на закрила по чл.333 ал.4 от КТ, като твърди, че преди уволнението й не било получено съгласието на синдикалната организация към която тя членувала като била нарушена разпоредбата на чл.10 т.3 от Колективният трудов договор за системата на народната просвета. Съдът е приел, че с оглед разпоредбата на чл.333 ал.4 от КТ, когато е предвидено в К. работодателят може да уволни работник или служител, поради съкращаване на щата или при намаляване на обема на работа, каквито са основанията за уволнението на ищцата, след предварително съгласие на съответният синдикален орган в предприятието. Прието е за безспорно обстоятелството, че ищцата е била синдикален член на организацията към училището в което е работила. Въз основа на чл.10, т.3 от Колективен трудов договор за системата на народната просвета от 26.06.2014 год., въззивният съд е приел, че работодателят прекратява трудовите правоотношения по чл.328, ал.1, т.2 и 3 от КТ с работници и служители, членове на синдикатите – страна по договора, след предварително съгласие на съответната синдикална организация в учебното заведение. Въз основа на писмо вх.№223/25.02.2015 год. Съдът е приел за установено, че съответния синдикален орган в учебното заведение С. към К. в ОУ „П.Р.С.” не е дал съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата на посоченото основание преди края на учебната година. Въз основа на изложеното по-горе, съдът е направил извод, че е налице неполучаване на предварително съгласие за уволнението на служителката – синдикален член и уволнението й, поради съкращаване в щата и намаляване обема на работата е незаконно само на това основание, съгласно разпоредбата на чл.344, ал.3 от КТ. Съдът е обсъдил доводът по въззивната жалба на въззивника в насока, че Колективният трудов договор за системата на народната просвета от 26.06.2014г. не бил вписан в нарушение на чл.53 ал.3 от КТ и не можело да се прецени доколко бил валиден цитираният от съда текст на чл.10 ал.3 от К. за системата на народната просвета. Съдът е приел, че ищцата се е позовала на К. за системата на народната просвета от 26.06.2014г. и е приложила част от него още в исковата си молба, като в отговора ответникът не е направил това възражение относно не вписването на този К., като е приел, че това възражение е преклудирано и е недопустимо то да се прави за първи път с въззивната жалба пред Ш., като въпреки това е изложил и доводи по същество в тази насока, като е приел също така, че възражението е неоснователно. Предвид изложеното, съдът е приел за основателен иска за отмяна на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, като е счел за основателни и исковете за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност и присъждане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ. В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси, при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Първия поставен правен въпрос касае реда за вземане на решение за даване на съгласие по чл.333, ал.4 КТ от колективния синдикален орган, като в тази насока се твърди, че решението не е взето от колективния орган на синдикалната организация, а писмото, изпратено до работодателя е подписано само от председателя на синдикалната организация. Сочи се противоречие със задължителна съдебна практика на ВКС по така поставения правен въпрос. На първо място, съдът е приел от фактическа страна, че решението е взето от колективния орган на синдикалната организация, който въпрос е фактически и касае възприетата от съда фактическа обстановка, относно въпросното писмо на синдикалната организация. Проверката на фактите по спора не е допустимо да се извършва в рамките на производството по чл.288 ГПК, доколкото същата проверка касае проверката на обосноваността на съдебното решение, а необосноваността не е сред касационните основания по чл.280, ал.1 ГПК, а евентуалното наличие на необоснованост е касационното основание по чл.281 ГПК и следва да се преценява при разглеждането на касационната жалба по същество. Освен гореизложеното, спора относно начина на вземане на решението не е въведен от ответника с отговора на исковата молба, като в тази насока съдът не е формирал правни изводи защо приема, че решението е валидно взето и не е бил длъжен да го прави. Липсата на произнасяне, както и липсата на процесуално задължение за това, води до извод за неотносимост на поставения от касатора правен въпрос. По същите съображения е неотносим и поставения правен въпрос относно обективирането на писменото съгласие на синдикален орган за уволнение на работник или служител, поставен в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Предвид изложеното, не са налице касационни основания за допускане на касационното обжалване, като с оглед изхода на спора, в полза на ответника по касационната жалба ще следва да се присъдят направените в това производство разноски, в размер на 680 лева, представляващи заплатено от страната адвокатско възнаграждение. Водим от горното, състава на ВКС