Определение № 996 от 27.03.2025 г. на ВКС по т. д. № 1981/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника, „Застрахователно акционерно дружество „Армеец“ АД, срещу решение № 223 от 09.07.2024 г. по гр.д. № 165/2024 г. по описа на ОС - Сливен, с което е потвърдено решение № 113 от 15.02.2024 г. по гр. д. 1535/2023 г. по описа на Районен съд - Сливен, с което ответникът „Застрахователно акционерно дружество „Армеец“ АД е осъден да заплати на П. П. К. на основание чл. 405, ал. 1 КЗ сумата 14 310 лв., представляваща застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Каско“, сключен на 22.06.2022 г., за настъпило на 15.10.2022 г. застрахователно събитие, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба - 26.04.2023 г. до окончателното изплащане, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 759,96 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода до завеждане на исковата молба, и са присъдени разноски по делото.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно предвид постановяването му при допуснати съществени процесуални нарушения във връзка със събиране на доказателствата по делото. Излага, че в нарушение на процесуалния закон и указанията по т. 3 от ТР № 1/09.12.2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС по приложението му въззивният съд не е допуснал събирането на повторна тройна СТЕ при основателните възражения срещу приетото заключение пред първоинстанционния съд. Оспорва като противен на закона – чл. 172 ГПК, извода на съда, че следва да кредитира показанията на разпитания по делото свидетел – дъщеря на ищеца. Счита, че водачът на застрахования автомобил го е управлявал със скорост, значително превишаващата максималната за пътния участък, с което е причинил процесното ПТП при груба небрежност – изключен риск по т. 10.11. от ОУ на застрахователя, с които застрахованият се е съгласил. По тези доводи моли обжалваното въззивно решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което исковете да бъдат отхвърлени.

В изложението за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК моли да бъде допуснато касационно обжалване на решението по следните въпроси:

1. Длъжен ли е въззивният съд на основание чл. 266, ал. 3 ГПК да допусне изготвянето на повторна САТЕ, която първоинстанционният съд е отказал до допусне, с оглед на обстоятелството, че заключението на вещото лице се основава на изрично оспорен от ответника цифров презапис, предоставен от ищеца, за чиято дата се черпи информация единствено от вкопираната в кадър такава и за която вещите лица по СТЕ сочат, че е възможно да бъде манипулирана?

2. Може ли съдът да приеме за доказан факт, за установяването на който е приел, че са необходими специални знания, въз основа на експертиза, която не може категорично да отговори на въпроса дали цифровият презапис обективира реалната дата, на която видеото е създадено?

Поддържа, че въззивният съд е дал отговор на поставените въпроси в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в ТР № 1/2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК, и практиката по постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 96/04.10.2023 г. по гр. д. № 4696/2023 г. по описа на ВКС, ГК, III ГО, решение № 50118/27.03.2023 г. по т. д. № 1457/2021 г. по описа на ВКС, ТК, I ТО, и решение № 145/19.02.2020 г. по гр. д. № 3004/2018 г. по описа на ВКС, ГК, III ГО, и моли касационно обжалване по въпросите да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

3. Каква е доказателствената стойност на цифров презапис, прехвърлен чрез мобилно приложение на флашпамет, за чиято дата се черпят данни само от вкопирана в кадър информация, без автентичността на същия да е изследвана чрез други технически способи?

Поддържа, че последният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, с което обосновава допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

С депозиран в срок писмен отговор ответникът по касация, П. П. К., оспорва касационната жалба като неоснователна. Поддържа, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Излага доводи за правилност на обжалвания съдебен акт. Претендира присъждане на разноски по делото.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

Въззивният съд с обжалваното решение е приел, че между страните няма спор относно релевантните обстоятелства: че през 2022 г. е бил сключен договор за застраховка „Каско“ на МПС за лек автомобил с рег. номер РВ 3487 ТР; че в периода на застрахователно покритие - на 15.10.2022 г., дъщерята на ищеца при управление на автомобила е самокатастрофирала, при което на застрахования автомобил са били причинени значителни щети, които по своя размер са тотални (по смисъла на чл. 3.9.2 от ОУ), както и че след приспадане стойността на частите, които могат да бъдат използвани, размерът на причинените щети е 14 310 лв.

Посочил е, че сезиралият го иск е с правно основание чл. 405 КЗ и за да бъде уважен е необходимо да се установи валидно застрахователно правоотношение, наличие на застрахователно събитие и вреди, които да са настъпили в причинна връзка със събитието. Подчертал е, че в случая застрахователното правоотношение, застрахователното събитие, причинените вреди и причинно - следствената връзка между вреди и застрахователно събитие са доказани.

Счел е, че поддържаните от застрахователя възражения се основават на въведени твърдения за проявена от водача на МПС „груба небрежност“, която според него изключва отговорността на застрахователното дружество (чл.10.11 от ОУ). Изтъкнал е, че макар да липсва легално определение на понятието „груба небрежност“, ВКС в трайната си практика приема, че тя е такова поведение, което и най-небрежният човек, зает със съответната дейност, при подобни условия не би имал. Отчел е, че застрахователят основава твърдението си за наличие на проявена „груба небрежност“ от страна на управляващото автомобила лице въз основа на изготвено за целите на заведената пред него щета заключение, според което водачът на застрахования автомобил го е управлявал в момента на настъпване на ПТП със скорост, значително надвишаваща допустимата по закон - около 74 км/ч, основано на налично увреждане на предна дясна джанта при протриване на твърда повърхност, което според експерта е било причинено от първоначален удар вдясно, който е намалил действителната скорост на автомобила, поради което причинените впоследствие щети отговарят на причинени от по - ниска скорост.

При преценка основателността на тези възражения на ответника въззивният съд се е позовал на събраната пред въззивната инстанция СТЕ на видеозапис от флаш памет и подчертал, че от последната категорично се установява, че протриването по предна дясна джанта на автомобила е било налично още в края на м. юли 2022 г., поради което тези увреждания по него не са причинени от процесното ПТП, настъпило на 15.10.2022 г. Изводът си да кредитира заключението на приетата СТЕ е обосновал с доводи, че е изготвена от вещи лица – експерти в областта със съответната компетентност, служители към НИК - МВР, Център за експертни криминалистични изследвания, които по никакъв начин не са заинтересовани от изхода на делото, като заключението им е мотивирано в унисон с отговорите, дадени от експертите в о. с. з. Приел е, че от заключението се установява, че на предоставения от ищеца запис на флаш памет се съдържа цифров презапис на непрекъснат видеопоток, по който липсват данни от манипулация върху записаната информация; видеофайлът е с продължителност 10 сек., създаден е с камера на мобилен телефон на 28.07.2022 г. ( преди датата на настъпване на ПТП) и показва светъл на цвят лек автомобил със символи на предна рег. табела РВ 3487 ТР, по чиято предна дясна джанта има наранявания, без такива да се установяват по самата гума. Кредитирал е обясненията на експертите, че поддържат депозираното заключение, както и че нараняванията по джантата на застрахования автомобил съвпадат с тези, установени във видеофайла от 28.07.2022 г. По тези доводи е счел, че поддържаната от ответника теза за механизъм на ПТП, при който е имало два сблъсъка, не се установява по делото.

Добавил е, че заключението на приетата пред въззивната инстанция СТЕ подкрепя приетото заключение от първоинстанционния съд, според което скоростта на движение на автомобила към момента на настъпване на ПТП е била около 58 км/ч (при допустими 50 км/ч), което превишаване е счел за незначително, като е отчел часа на настъпване на ПТП (00:05 ч.) и че по това време на денонощието няма интензивно движение на автомобили. По тези съображения е намерил, че не е налице проявена „груба небрежност“ от водача на МПС, нито поведение, което значително да повишава застрахователния риск, а се касае за случайно събитие породено от внезапното прилошаване на водача на МПС, установимо и от събраните свидетелските показания. Допълнил е, че водачът нито е бил употребил алкохол, нито е бил дрогиран. По тези доводи е обобщил, че не са налице основания за изключване на отговорността на застрахователя, както и такива, които да водят до намаляване на отговорността му.

Съобразил се е със заключението по приетата експертиза и счел, че застрахователното дружество дължи на ищеца сумата от 14 310 лв. като застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Каско“ за настъпилото на 15.10.2024 г. застрахователно събитие, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба - 26.04.2023 г., до окончателното й изплащане, и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД мораторна лихва върху главницата от датата на настъпване на застрахователното събитие до завеждане на исковата молба, предвид неизплащането на главницата в срока по чл. 405, ал. 1 КЗ - в размер на 759,96 лв.

При съвпадение в изводите на двете инстанции е потвърдил обжалваното първоинстанционно решение като правилно.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Допускането на касационно обжалване предвид нормата на чл. 280, ал. 1 ГПК е предпоставено от произнасяне от въззивния съд по материален или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на конкретно дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му.

Поставените от касатора въпроси не отговарят на гореочертаните изисквания на чл. 280 ГПК да са обусловили решаващите правни изводи на въззивния съд, доколкото съдържат невъзприети от въззивния съд фактически и правни положения, а повтарят съдържащите се в касационната жалба оплаквания на касатора за неправилност на въззивното решение. Противно на заложените във въпросите фактически твърдения въззивният съд е допуснал и приел СТЕ във връзка със заявените оспорвания от ответника на достоверността на представения по делото на цифров носител видеофайл, изложил е подробни мотиви защо кредитира заключението на експертите, както и че последното е категорично и обосновано, включително предвид притежаваните от експертите специални знания и извършеното техническо изследване на видеозаписа, и дава отговор на релевантния въпрос, че файлът е създаден с камера на мобилен телефон на 28.07.2022 г. ( преди датата на настъпване на ПТП). Обсъдил е заключението във връзка с дадените обяснения на вещите лица в о. с. з. и с оглед на останалите събрани по делото доказателства досежно скоростта, с която се е движил застрахованият автомобил и поведението на водача му, и формирал правния извод, че не е налице поддържаната от ответника хипотеза за изключен риск.

Несъгласието на касатора с формираните от въззивния съд фактически и правни изводи е оплакване по правилността на решението, която не може да бъде проверена на етапа на селектиране на касационните жалби.

По изложените съображения настоящият състав на съда намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

При този изход на спора право на разноски има ответникът по касация. Доказва разноски за представляването му от адвокат за сумата 1 920 лв., които ще бъдат присъдени с настоящото определение.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение