Определение № 3442 от 09.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1588/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на подпомагащата страна – „ЗАД Армеец“ АД срещу решение № 6 от 03.01.2023 г. по в. гр. д. № 608/2022 г. на Софийски апелативен съд /САС/, с което е потвърдено решение № 265670 от 08.09.2021г. по гр. д. № 16092/2019г. на Софийски градски съд, поправено с решение № 267123 от 23.12.2021 г., с което ответникът „Застрахователно акционерно дружество Далл Богг: Живот и здраве” АД е осъден да заплати на ищцата В. Ю. В. сумата 150 000 лева, съставляваща част от сумата 200 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие /ПТП/, настъпило на 05.11.2018 г., на основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. с чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ, ведно със законната лихва от 10.07.2019 г. до окончателното изплащане. Касаторът поддържа в касационната си жалба, че обжалваното въззивно решение е частично недопустимо като постановено при наличие на основание за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК и е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закони – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК. Твърди, че исковото производство е следвало да бъде спряно на основанието чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, тъй като към момента на разглеждането му от въззивния съд, срещу застрахования в „ЗАД Армеец“ АД водач В. Й. – участник в процесното ПТП е внесен обвинителен акт и е образувано НОХД, което не е приключило с краен акт, който би бил от значение за решаване на настоящия граждански спор. Позовава се на задължителната сила на мотивите по смисъла на чл. 223, ал. 2 ГПК, обвързваща го като трето лице – помагач на страната на ответника, считайки, че приетото от първоинстанционния съд процентно съотношение на съизвършителството на двамата деликвенти е обвързващо за него в бъдещ процес между подпомаганата и подпомагащата страна, макар въззивният съд да е приел, че този въпрос е извън предмета на настоящия спор. Поддържа също, че въззивният съд е нарушил принципа на справедливост при определяне на размера на процесното обезщетение за неимуществени вреди, регламентиран в чл. 52 ЗЗД, като не е съобразил всички установени относими обстоятелства според задължителните разрешения, дадени в ППВС № 4/1968 г.. Моли въззивното решение да бъде обезсилено в частта му, в която е приет принос на застрахования при „ЗАД Армеец“ АД водач за реализиране на вредоносния резултат, и делото да бъде върнато на въззивния съд за разглеждане от друг съдебен състав, който да предприеме действия по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Моли и атакуваното решение да бъде отменено като неправилно за разликата над обжалвания размер от 100 000 лв. до присъденото обезщетение в размер на 150 000 лв.. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят се позовава на хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1. „ Наличието на внесен обвинителен акт в съда и образуването на наказателно дело от общ характер срещу лице, чиято гражданска отговорност е била застрахована при подпомагаща страна по делото, предпоставка ли е за спиране на делото от съда, разглеждащ гражданскоправните последици от деянието на основание чл. 229, ал.1, т. 4 ГПК? “, за който сочи, че е разрешен в противоречие с ТР № 1/2017 г. по тълк. д. № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС, определение № 10/07.01.2022 г. по ч.т.д.№ 2470/2021 г. на ІІ т.о. на ВКС, определение № 100/06.12.2018 г. по ч.т.д. №202/2018 г. на ІІ т.о. на ВКС, определение № 728/11.12.2019 г. по ч.т.д. №2522/2019 г. на II т.о. на ВКС, определения по ч.т.д. № 1567/2020 г. на II т.о. на ВКС, ч.т.д .№ 213/2021 г. на II т.о. на ВКС и ч.т.д. №302/2020 г. на I т.о. на ВКС, и 2. „ Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД, при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя? “, за който поддържа, че е разрешен в противоречие с ППВС № 4/1968г., решение № 151 от 12.11.2013 г. по т.д. № 486/2012 г. на II т.о. на ВКС, решение № 88 от 17.06.2014 г. по т.д. № 2979/2013 г. на II т.о. на ВКС, решение № 130 от 09.07.2013 г. по т.д. № 669/2012 г. на II т.о. на ВКС и решение № 83 от 06.07.2009 г. по т.д. № 795/2008г. на II т.о. на ВКС. Релевира и основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. „ Следва ли въззивният съд да приеме наличие на съвина между водачите за настъпване на ПТП, когато за установяване отговорността на единия липсва влязъл в сила акт на наказателния съд, и не са налице хипотезите по чл. 124, ал. 5 ГПК? “; 2. „ В случаите, когато въззивният съд потвърди решението на първоинстанционния съд, без да излага свои мотиви относно процента принос за реализиране на ПТП, кои мотиви са обвързващи по смисъла на чл. 223, ал. 2 ГПК за третото лице-помагач - тези на въззивния съд или тези на първоинстанционния?“, и 3. „ Следва ли процентът на принос за настъпване на вредоносния резултат да се определи в хода на последващ процес по регресен иск, предявен от подпомаганата страна срещу третото лице - помагач? “, които счита, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, без да излага конкретни обстоятелства за това. Ответницата по касационната жалба – ищцата В. Ю. В. подава отговор на същата, в който поддържа становище за отсъствие на основания за допускане на касационен контрол и за неоснователност на касационната жалба. Претендира заплащане на сторените пред ВКС съдебно – деловодни разноски. Подпомаганата страна – ответник - „Застрахователно акционерно дружество Далл Богг: Живот и здраве” АД не подава отговор или становище по касационната жалба. Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в законния срок и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което тя е допустима. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. с чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ от В. Ю. В. срещу „Застрахователно акционерно дружество Далл Богг: Живот и Здраве” АД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 07.05.2019 г., причинено от застрахования при ответника деликвент Г. Н. Г., признат за виновен за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП – за управление на лек автомобил в населено място с превишена скорост от 64 км/ч и за причиняването на средна телесна повреда на ищцата - политравма, изразяваща се в счупване на лявата голямопищялна кост, счупване на тазовия пръстен на две места – в областта на горното и долното рамо на срамната кост вдясно и в областта на сакрума вдясно, отделно и в съвкупност, поради анатомичната и функционалната свързаност с долните крайници, счупване на дясната голямопищялна кост в горния й край, наложило извършване на репозиция под рентгенов контрол и поставяне на имобилизация, съставляващо престъпление по чл. 343, ал. 3, б. "а" вр. с ал. 1, б. "б", пр. 2 вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК, съгласно одобреното споразумение по НОХД № 4100/2021 г. на СРС, НО, 1 състав, задължително за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. В първоинстанционното производство, на страната на ответника е конституирано като трето лице - помагач „ЗАД Армеец“ АД - застраховател по застраховка „гражданска отговорност“ на водача на МПС - В. А. Й., за който подпомаганата страна е навела твърдения, че е съизвършител на процесния деликт. Съобразно гореизложените установени факти, САС е намерил за установен сложния фактически състав на чл. 432, ал. 1 КЗ, пораждащ претендираното субективно материално право на ищцата спрямо ответника. За спорни е счел въпросите относно размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди и относно значимостта на приноса на всеки от участниците – водачи на МПС в ПТП – застрахования по „гражданска отговорност“ при ответника и застрахования при третото лице - помагач. От заключението на авто-техническата експертиза е извел извода, че ПТП е настъпило в резултат на противоправни действия на двамата водачи – Г. Г., застрахован при ответното дружество, и В. Й., застрахован при третото лице – помагач, който е навлязъл в кръстовището, на което е реализирано ПТП, на червен за него сигнал и е спрял на 0.7 м в лентата на другия автомобил, управляван от Г., което последният е възприел като опасност, в резултат на което е предприел спиране и рязко завиване наляво, при което е изгубил устойчивост срещу странично плъзгане, довело до причиняването на ПТП със стоящите на тротоара пешеходци. Въз основа на доказателствата по делото, вкл. заключението на медицинската експертиза е приел, че в резултат на процесното ПТП, пострадалата ищца – ученичка в 11 клас, е претърпяла политравма с контузия на главата и разкъсно-контузни рани в областта на дясната вежда и челната област от по един сантиметър всяка; счупване на горното и долното рамо на дясната срамна кост в таза; парафораминално счупване на сакрума вдясно и сублуксация на лявата сакроилиячна става в таза; счупване на левия голям пищял в средната му част с дислокация и нарушение на периоста; счупване на еминенция интеркондилика на десния голям пищял /вътреставно счупване в колянната става/ с хондрален дефект на латералния тибиален кондил и развитие на синовиит, и разкъсно-контузна рана в областта на лявото ходило, довели до пет оперативни интервенции и артроскопия. Възстановителният процес е продължил около година, като при прегледа от вещото лице - медик /м.02.2021г./ ищцата все още е била с траверсната плака в таза, подлежаща на изваждане. Пострадалата е изпитвала много силни болки, дължащи се на характера на счупванията, като болки и страдания е предизвикало и поставянето на уретрален катетър. Болките са били силни и в следоперативния период, по време на рехабилитацията. Обслужването е било затруднено - около два месеца е била на постелен режим – неподвижна, без опора, на която да стъпи. Счупванията са зараснали добре, предстои премахване на плаката в таза, която създава дискомфорт, като не се очакват усложнения по време на раждане, но е възможно след 10-15 години да развие дегенеративен артрит от счупването на еминенция интеркодилика и хондралния дефект на латералния тибиален кондил. В областта на лицето ищцата има трайни, остатъчни, едносантиметрови белези на дясната вежда и в средата на челото над веждите, такива има и по двете колена и единия глезен, поради което през лятото се облича с дълги панталони и избягва да плува в морето, защото се срамува от белезите. Притеснявала се е през целия възстановителен период, че ще остане инвалид и че няма да може да завърши училище навреме, за да продължи образованието си в Софийския университет. Въззивният съд е счел, съобразявайки тежестта на уврежданията на здравето на пострадалата, която на навършени 17 години е получила множество травми; предприетото гореописано оперативно лечение; търпените изключително интензивни болки и страдания, посочени по – горе; останалите трайни козметични дефекти по различни части на тялото и лицето; дългият период от около година за възстановяване от травмите; обстоятелствата, при които е настъпило ПТП /ищцата е ударена като пешеходка по време, когато се е намирала на тротоар на мост на кръстовището, като след удара е паднала в реката/, както и икономическите условия в страната към момента на настъпването на деликта, че обезщетение в размер от 150 000 лв. отговаря на принципа на справедливостта, прогласен в чл. 52 ЗЗД. Във връзка с възражението за съизвършителство на водача на МПС, застрахован при третото лице – помагач и наведените оплаквания на ответника и помагача му за неправилна оценка на приносите на двамата водачи - съделиквенти, въззивният съд е приел, че действително от доказателствата по делото се установява, че застрахованият при третото лице - помагач водач по застраховка „гражданска отговорност“ е съизвършител на непозволеното увреждане. Посочил е, че при съпричиняване на увреждането от няколко деликвенти, застрахователят по застраховка „гражданска отговорност”, сключена с един от тях, отговаря спрямо увреденото лице солидарно с останалите застрахователи за пълния размер на вредите до размера на застрахователната сума, а не съобразно приноса за увреждането на застрахования при него деликвент по аргумент от чл. 53 ЗЗД. Поради това е заключил, че за обема на отговорността на ответника, степента на принос на всеки от водачите - причинители на вредоносния резултат е ирелевантна, т. е. разпределянето на отговорността на двамата водачи - деликвенти спрямо пострадалия е извън предмета на спора, а е от значение само в отношенията между тях и би подлежал на изследване в бъдещ процес между двамата застрахователи. Затова е счел, че не дължи произнасяне по направеното възражение за неправилно оценено в процентно съотношение съизвършителство на двамата съделиквенти. По горепосочените съображения, касаещи предмета на конкретния спор, е оставил без уважение и направеното искане за спиране на исковия процес поради повдигнато обвинение във висящ наказателен процес за причиняването на процесното ПТП и от водача на МПС, застрахован по застраховка „гражданска отговорност“ при третото лице - помагач. По основанията за допускане на касационно обжалване: Поставените от касатора въпроси в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК осъществяват общото основание за допускане на касационно обжалване съгласно задължителните разрешения в т. 1 TP № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Първият въпрос е от значение за изхода на конкретния спор, тъй като в решаващите мотиви на въззивното решение въззивният съд е приел, че образуването на наказателно производство срещу лице, застраховано по застраховка „гражданска отговорност“ при третото лице - помагач, не е основание за спиране на производството по иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. с чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ, тъй като при съизвършване на деликт, застрахователите по застраховка „гражданска отговорност“ на съделиквентите отговарят солидарно спрямо увреденото лице, като отговорността им винаги е в пълен обем, а въпросът за разпределението на отговорността помежду им е извън предмета на прекия иск по чл. 432, ал. 1 КЗ. Въпросът е разрешен съобразно със съдебната практика, цитирана в атакуваното въззивно решение, вкл. със задължителните разрешения в ППВС № 4 от 30.X.1975 г., поради което спрямо него не е осъществено наведеното допълнително основание за допускане на касационния контрол по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Както е прието в горепосочената съдебна практика, пострадалата ищца е избрала да предяви прекия си иск за обезщетяване на претърпените от процесното ПТП неимуществени вреди срещу застрахователя по застраховка „гражданска отговорност“ на един от съделиквентите, спрямо който е налице влязло в сила споразумение по НОХД, ползващо се с правните последици по чл. 300 ГПК, поради което е ирелевантно в производството по този иск, който не е съединен с обратен иск на подпомаганата срещу подпомагащата страна, има ли друг съизвършител на ПТП, съставляващо и престъпление по НК, и какъв е приносът му. Следва да бъде посочено и че цитираната от касатора практика на ВКС по този първи въпрос не е относима към него, тъй като в нея е разгледана различна от процесната хипотеза. В съдебните актове са разгледани случаи на спиране на гражданско производство, на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК, по предявен иск с правно основание чл. 432 КЗ до приключване на наказателното производство срещу застраховано при застрахователно дружество - ответник и главна страна по делото, а не срещу застраховано при третото лице - помагач лице. По изложените съображения, по първия въпрос не са осъществени общото и допълнително основания за допускане на касационно обжалване. Вторият въпрос, поставен в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, е обуславящ за изхода на конкретното дело, но по него също не се установява противоречие със сочената от касатора практика на ВС и ВКС. Според последната размерът на обезщетението за неимуществените вреди се определя от съда по справедливост въз основа на преценка на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. Въззивният съд е обсъдил и оценил в мотивите на решението си всички относими конкретни обстоятелства за определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди от процесния деликт: вида и тежестта на травматичните увреждания на пострадалата, както и начинът и обстоятелствата, по които са получени; крехката й възраст /17 г./; голямата продължителност на възстановителния период и високия интензитет на търпените болки и страдания, особено висок през първата година след ПТП; извършените пет оперативни интервенции; трайните остатъчни белези по лицето и тялото на младото момиче; сериозните увреди освен на физическото и на психическото здраве на пострадалата, както и икономическите условия в страната към момента на деликта. Следователно, САС е действал не в противоречие, а изцяло в съответствие с практиката на ВС и ВКС, поради което по втория въпрос не следва да бъде допуснато касационно обжалване. Поставените от подпомагащата страна в исковия процес въпроси в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не удовлетворяват изискването на чл. 280, ал. 1 ГПК и т. 1 TP № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС за общо основание за допускане на касационното обжалване. И трите въпроси не са обуславящи за крайния изход на конкретния спор, тъй като са извън неговия предмет. По предявения иск с правно основание чл. 432 КЗ от пострадалото лице срещу застрахователя по застраховка „гражданска отговорност“ на един от съделиквентите, наличието или липсата на съвина между застрахованите при ответника и третото лице - помагач съделиквенти е без значение за отговорността на ответника, която е солидарна спрямо другия застраховател и е в пълен обем досежно правото на обезвреда на пострадалата ищца. Извън предмета на настоящото дело стоят и въпросите за това обвързващи ли са по смисъла на чл. 223, ал. 2 ГПК за третото лице - помагач мотивите в първоинстанционното и въззивното решения, респективно кои, включително досежно процента на приноса за настъпване на вредоносния резултат на деликвента, застрахован при третото лице – помагач. Поради това те не подлежат на изследване и не са изследвани от решаващия настоящия спор съд, а биха били в предмета на евентуален бъдещ спор между подпомагана и подпомагаща страна. Поради неосъществено общо основание за допускане на касационно обжалване, не следва да бъде обсъждано бланкетно наведеното допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по тези въпроси. Съобразно гореизложеното, не са налице релевираните основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. При този изход на касационното производство и на основание чл. 78, ал. 1 вр. с ал. 10 ГПК, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ищцата В. сумата 9 600 лв. – платен хонорар за един адвокат пред ВКС. Водим от горното, Върховният касационен съд, съставът на Трето гражданско отделение